Литература

Най-популярните митологични създания и персонажи в попкултурата

18.09.2019

Там, където кино и литература се срещат с древния свят

Невероятните създания със свръхестествени сили и чудат външен вид са познати от хилядолетия. С една разлика – имало е времена, когато тези богоподобни персонажи са почитани като реални. За древните хора – част от света им, за нас – митични същества и любима тема на киноиндустрията и литературата.

Кои от тях обаче са най-използваните в попкултурата? Несъмнено на голям почит са древногръцките митични същества, често срещани са и египетските, а от Толкин насам популярност набират скандинавските. Да не пропускаме и християнството, което води със себе си безбройните битки между ангели и демони. Героите и боговете са харесвани както в литературата, така и в киното, и е ясно защо – дават готов материал от образи и истории.

А ето ги и някои от най-често пресъздаваните митични персонажи и чудновати създания.

Скандинавски митични създания

Кадър от филма „Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена“ (2001) и елфите Келеборн (Мартон Чокаш) и Галадриел (Кейт Бланшет). Благодарение на Толкин елфите придобиват голяма популярност в наши дни.

Да започнем с персонажите, които познаваме най-добре от приказки, романи и филми. Елфите са почитани във фолклора на т.нар. германски народи. В скандинавската митология те са раса от малки божества, живеещи сред природата. Често са изобразявани като красиви млади мъже и жени, обикновено безсмъртни същества с магически способности.

За съвременните читатели и киномани са най-популярни от творбите на Дж. Р. Р. Толкин за Средната земя, където елфите имат значима роля, а оттогава насетне се превръщат в основни персонажи на модерното фентъзи, включително в творчеството на Нийл Геймън и комиксите от XX-ти век.

На другия полюс в скандинавската митология под името „варг“ срещаме огромен и демоничен вълк. Популярни в скандинавската митология са няколко такива вълка – Фенрир, дете на Локи и великанката Ангрбода и Скол и Хати, двата вълка, които преследват Слънцето и Луната и ги поглъщат по време на Последната битка на боговете, по-известна като Рагнарьок.

Кадър от филма „Тор: Рагнарок“ (2017) и демоничният вълк Фенрир – в митологията той е син на Локи, във филма – съюзник на Хела, богинята на смъртта.

Варгите се срещат отново в творчеството на Дж. Р. Р. Толкин и комиксите на Marvel, а днес демоничните вълци са често явление във фантастичните сюжети.

Скандинавски богове

Освен от елфи, варги и орки съвременните кино и литература активно се възползват от пантеона на скандинавците, а главните действащи лица са Один, Тор, Локи, Фрига и Хеймдал. Върховният бог в митологията е Один – повелител на небето и справедливата война. Синът му Тор (да, точно него срещаме в “Скандинавска митология” и “Од и ледените великани” на Нийл Геймън) е бог на гръмотевиците, бурите и плодородието, използвайки металния чук, наречен Мьолнир.

Скандинавският пантеон добива популярност в книгите и комиксите на XX-ти век и днес вече е широко експлоатиран в кино индустрията.

Интересен герой е Локи – бог на хитростта и огъня. Той е също и бог на шегите, което го прави буквално мултифункционален – понякога е положителният герой, понякога е злодеят. Според митологията той е баща на Хел – чудовище, олицетворяващо смъртта, змията Йормунганд и вълкът Фенрир, когото вече споменахме. А благодарение на всички тях ставаме свидетели на Рагнарьок и края на класическия пантеон на скандинавците.

Ангелите и демоните в християнството

Кадър от сериала „Добри поличби“ (2019) по романа на Тери Пратчет и Нийл Геймън – битката между доброто и злото няма как да е по-добре представена от поредната доза ангели и демони.

Разбиранията за ангелите се различават силно през различните периоди. В началото те са приемани за същества, силно подобни на нас самите. Единствено са се отличавали по ореолите си. По-късно изкуството интерпретира образите им по съвсем нов начин и през Ренесанса виждаме пухкавите дечица с крила. Всъщност, библейската представа включва крилата, но не и детския образ.

Демоните от друга страна са били някога ангели, които са служели на Господ. Самият Сатана е паднал ангел (Луцифер, „Носител на светлина“), наказан от Бог за непослушанието си.

И благодарение на това ние получаваме цяла плеяда от филми и книги за борбата между небесните създания и падналите им събратя. Трябва да споменем, че някои интерпретации са изключително успешни и остават завинаги в световната класика. Всеки, който се е докоснал до “Майстора и Маргарита”, Луцифер, демоничния котарак Бегемот и грозноватия Азазело, със сигурност е останал запленен от перото на Михаил Булгаков. Азимов също се справя добре със своето двусантиметрово дяволче Азазел, а Тери Пратчет и Нийл Геймън са ненадминати с Кроули и Азирафел (“Добри поличби”).

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия Илиева„Непосилната лекота на битието“ в цитати22.08.2019

Още от Под Моста

Под МостаКак се създава магията на радиотеатъраLIFE