Литература

Най-популярните митологични създания и персонажи в попкултурата

18.09.2019

Там, където кино и литература се срещат с древния свят

Невероятните създания със свръхестествени сили и чудат външен вид са познати от хилядолетия. С една разлика – имало е времена, когато тези богоподобни персонажи са почитани като реални. За древните хора – част от света им, за нас – митични същества и любима тема на киноиндустрията и литературата.

Кои от тях обаче са най-използваните в попкултурата? Несъмнено на голям почит са древногръцките митични същества, често срещани са и египетските, а от Толкин насам популярност набират скандинавските. Да не пропускаме и християнството, което води със себе си безбройните битки между ангели и демони. Героите и боговете са харесвани както в литературата, така и в киното, и е ясно защо – дават готов материал от образи и истории.

А ето ги и някои от най-често пресъздаваните митични персонажи и чудновати създания.

Скандинавски митични създания

Кадър от филма „Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена“ (2001) и елфите Келеборн (Мартон Чокаш) и Галадриел (Кейт Бланшет). Благодарение на Толкин елфите придобиват голяма популярност в наши дни.

Да започнем с персонажите, които познаваме най-добре от приказки, романи и филми. Елфите са почитани във фолклора на т.нар. германски народи. В скандинавската митология те са раса от малки божества, живеещи сред природата. Често са изобразявани като красиви млади мъже и жени, обикновено безсмъртни същества с магически способности.

За съвременните читатели и киномани са най-популярни от творбите на Дж. Р. Р. Толкин за Средната земя, където елфите имат значима роля, а оттогава насетне се превръщат в основни персонажи на модерното фентъзи, включително в творчеството на Нийл Геймън и комиксите от XX-ти век.

На другия полюс в скандинавската митология под името „варг“ срещаме огромен и демоничен вълк. Популярни в скандинавската митология са няколко такива вълка – Фенрир, дете на Локи и великанката Ангрбода и Скол и Хати, двата вълка, които преследват Слънцето и Луната и ги поглъщат по време на Последната битка на боговете, по-известна като Рагнарьок.

Кадър от филма „Тор: Рагнарок“ (2017) и демоничният вълк Фенрир – в митологията той е син на Локи, във филма – съюзник на Хела, богинята на смъртта.

Варгите се срещат отново в творчеството на Дж. Р. Р. Толкин и комиксите на Marvel, а днес демоничните вълци са често явление във фантастичните сюжети.

Скандинавски богове

Освен от елфи, варги и орки съвременните кино и литература активно се възползват от пантеона на скандинавците, а главните действащи лица са Один, Тор, Локи, Фрига и Хеймдал. Върховният бог в митологията е Один – повелител на небето и справедливата война. Синът му Тор (да, точно него срещаме в “Скандинавска митология” и “Од и ледените великани” на Нийл Геймън) е бог на гръмотевиците, бурите и плодородието, използвайки металния чук, наречен Мьолнир.

Скандинавският пантеон добива популярност в книгите и комиксите на XX-ти век и днес вече е широко експлоатиран в кино индустрията.

Интересен герой е Локи – бог на хитростта и огъня. Той е също и бог на шегите, което го прави буквално мултифункционален – понякога е положителният герой, понякога е злодеят. Според митологията той е баща на Хел – чудовище, олицетворяващо смъртта, змията Йормунганд и вълкът Фенрир, когото вече споменахме. А благодарение на всички тях ставаме свидетели на Рагнарьок и края на класическия пантеон на скандинавците.

Ангелите и демоните в християнството

Кадър от сериала „Добри поличби“ (2019) по романа на Тери Пратчет и Нийл Геймън – битката между доброто и злото няма как да е по-добре представена от поредната доза ангели и демони.

Разбиранията за ангелите се различават силно през различните периоди. В началото те са приемани за същества, силно подобни на нас самите. Единствено са се отличавали по ореолите си. По-късно изкуството интерпретира образите им по съвсем нов начин и през Ренесанса виждаме пухкавите дечица с крила. Всъщност, библейската представа включва крилата, но не и детския образ.

Демоните от друга страна са били някога ангели, които са служели на Господ. Самият Сатана е паднал ангел (Луцифер, „Носител на светлина“), наказан от Бог за непослушанието си.

И благодарение на това ние получаваме цяла плеяда от филми и книги за борбата между небесните създания и падналите им събратя. Трябва да споменем, че някои интерпретации са изключително успешни и остават завинаги в световната класика. Всеки, който се е докоснал до “Майстора и Маргарита”, Луцифер, демоничния котарак Бегемот и грозноватия Азазело, със сигурност е останал запленен от перото на Михаил Булгаков. Азимов също се справя добре със своето двусантиметрово дяволче Азазел, а Тери Пратчет и Нийл Геймън са ненадминати с Кроули и Азирафел (“Добри поличби”).

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Илияна МаринковаКакво чете един испански писател под пълна карантина?17.03.2020

Още от Под Моста

Под МостаВъзроденият спомен за Честър Бенингтън от Grey DazeМузика