Литература

Най-популярните митологични създания и персонажи в попкултурата

18.09.2019

Дрвеногръцки богове

Прехвърляме се в красивата Гърция с Олимпийските богове. Има общо четиринадесет различни божества, определяни като олимпийски, но никога не са били повече от дванадесет по едно и също време. Зевс, Хера, Посейдон, Арес, Хермес, Хефест, Афродита, Атина, Аполон и Артемида винаги са били причислявани към обитателите на Олимп. Хестия, Деметра, Дионис и Хадес са другите богове, в определени периоди считани за част от дванадесетте олимпийци.

Marvel си открадна скандинавските богове, а DC си има гръцки.

Филмите за тях бликат всяка година – от „Язон и Аргонавтите“, през „Пърси Джаксън и боговете на Олимп“ до „Сблъсъкът на титаните“, къде реалистични, къде преиграни, Олимпийците са винаги на първа линия. А DC Comics са си взели Аквамен и Жената-чудо оттам.

Древногръцки герои и митични създания

Древногръцките герои също са много обичани от творците – Херкулес, Одисей, Тезей и Персей оглавяват класациите за най-често срещани. Най-известен е Херкулес (древноримското име на героя Херакъл), който е надарен с необичайна сила, благодарение на която извършва дванадесет подвига: убива Немейския лъв и Лернейската хидра, взима колана на царицата на амазонките Хиполита, отнася златните ябълки от градината на Хесперидите, улавя и извежда от подземното царство Цербер и др.

Зина – принцесата воин (Луси Лоулес) и Херкулес (Кевин Сорбо) бяха любимци на децата през 90‘те, а Райън Гослинг започна кариерата си като младата версия на древногръцкия герой.

Тезей е легендарен владетел на Древна Атина, който също е бил в подземното царство, както и в двореца на цар Минос – т.нар. Лабиринт, където побеждава и убива Минотавъра. Тук трябва да вметнем, че и самият Минотавър е често срещан образ в романите от последния век, а най-въздействащ е разказът на Хорхе Луис Борхес.

Напоследък се появиха и много филми за Персей, син на Даная и Зевс. Най-известният му подвиг е, че побеждава горгоната Медуза и спасява Андромеда от морското чудовище, изпратено от Посейдон. Самата Медуза („страж, защитничка, повелителка“) е не по-малко внушителен образ. Най-известна от трите горгони, тя е същество с женско лице и змии вместо коси. Имала е способността да вкаменява с поглед.

Според една от версиите син на горгоната Медуза и Посейдон е Пегас – митичният крилат кон. Според други автори той се ражда от падащата по земята кръв на Медуза.

Кадър от филма „Звезден прах“ (2007) по едноименната книга на Нийл Геймън – героинята на Клеър Дейнс си има приятел еднорог.

Друго създание, което се среща в много от митологиите на древността, е еднорогът. Обикновено е представян като бял кон със златист рог на челото. Сред западните народи се споменава за пръв път през 398 г. пр. Хр. Тогава гръцкият историк Ктезий, записал разкази на пътешественици, в които еднорозите са описани като „диви магарета, големи колкото коне, дори още по-големи“. На челото си имат един рог, който е дълъг около половин метър. Ктезий нарекъл това създание Моноцерос, което означава един рог.

Египетските богове

Кадър от „Тутенщайн“ – анимация, базирана на образа на Тутанкамон, в която виждаме и голяма част от египетските божества.

Египетският пантеон е един от най-внушителните. В началото египетските богове не са изобразявани като хора, а са персонификация на природни стихии и събития от живота. Обикновено са представяни в образ на животно: Баст-котка, Анубис-чакал, Ра-сокол и др. Едва по-късно те придобиват човешки черти, като се започва от тялото. В Средното Царство вече виждаме божествата с човешко тяло, а по времето на Новото царство вече са с ясно изградени човешки черти, дори главата на някои божества е човешка.

Вариации можем да видим и в кино продукциите – понякога в изцяло човешки облик, друг път като божества от по-ранната история. Озирис, Изида и Сет са едни от първите, които децата виждат в детските филми и анимации и безбройните фентъзи продукции.

Време е да приключим с нашия списък, а за тези, които очакваха дракони – това е прекалено обширна тема и си я оставяме за друг път. От далечния север до топлия юг – всички народи са създали своите истории и божества, за да олицетворяват неволите или успехите им.

Трудно бихме могли да разберем защо са си представяли магическите същества точно в тези образи. Истината е, че лесно откриваме сходства в легендите и митовете на ранните цивилизации. Дали пък наистина не са познавали някой и друг ангел или дракон, а защо не и крилат кон? Остава ни само да гадаем и … да се наслаждаваме на интерпретациите на авторите, които така щедро ни запознават с богатия микс от митологии. И дано някой ден открием символите зад популярните сюжети!

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия Илиева„Непосилната лекота на битието“ в цитати22.08.2019

Още от Под Моста

Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публикатаТеатър