Театър

Ненчо Костов – за театъра като смисъл и пътуване към себе си

28.05.2019
Varna Buddies 2019 Summer Edition

 „Изгряващата звезда“ на тазгодишните награди „Аскеер“ се казва Ненчо Костов. Младият актьор, който е родом от Варна, е изучавал „Актьорство за Драматичен театър” при проф. Ивайло Христов в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Слез завършването си през 2017 г. влиза в състава на Варненския драматичен театър “Стоян Бъчваров”. Дебют прави в спектакъла „Последното изкушение” по Никос Казандзакис  (реж. Веселка Кунчева) в Народен театър “Иван Вазов”, след което участва в представления на Васил Дуев, Лилия Абаджиева, Стоян Радев и Явор Гърдев във Варненския театър. През настоящата театрална година се превъплъщава в образа на Дебелянов (“Дебелянов и ангелите”, реж. Диана Добрева) и Левски (“Наблюдателите”, реж. Явор Гърдев). Именно тези две роли му носят номинации за “Дебют” за най-престижните театрални отличия в България – “Икар” и “Аскеер”, второто от които той спечели преди броени дни.

За мен Ненчо Костов обаче е преди всичко съученикът от съседния клас в Пета езикова гимназия “Йоан Екзарх” във Варна, с който заедно играхме в постановката “Венецианският търговец” по Шекспир на английски. Аз бях в ролята на главната героиня Порция, а Ненчо – на злодея Шайлок, лукав еврейски лихвар, чието желание за мъст е завръзката в пиесата. Осем години по-късно Ненчо все още е на театралната сцена, докато моята настояща сцена е белият лист. Оказва се обаче, че отново ще “играем” заедно, този път в рамките на едно неделно интервю за актьорското майсторство и творческите търсения на душата.

Карина Николова: Честито за наградата, Ненчо! Как се чувстваш два дни след церемонията по награждаването?

Ненчо Костов: Да, втори ден е! Животът продължава и тече постарому. /смее се/ Чувствам се добре, не се е случило нещо толкова специално. За мен по-важна е работата като цяло, затова се радвам, че продължавам да работя и в момента имам предстоящи проекти.

Кажи честно, имаше ли някакво вътрешно предчувствие, че ще спечелиш наградата?

При положение, че бях номиниран и бяхме общо трима останали кандидати след финалната цедка, имах такива мисли, да. Шансът си беше 33,33…%! Малко се притеснявах, че трябва да имам някакво слово, ако бъда награден, за да не се изложа. Това ми беше огромно притеснение през последните няколко дни. /смее се/

И какво се случи – предварително ли подготви словото или го измисли на прима виста?

Имах идея на кого искам да благодаря, а през самата церемония ми хрумнаха някои допълнителни идеи. Беше по-скоро на прима виста, защото не бях подготвил някакви конкретни специални слова.

Кога за първи път откри страстта си към театъра?

Тя се отключи, когато отидох на първото представление в живота си. То беше във Варненския театър. Тогава за първи път усетих това желание да бъда на мястото на тези хора и да бъда част от тях и оттам-нататък то само нарастваше. Записах се на школа за малко, а по-късно влязох и в НАТФИЗ. Така поех по този път.

Какво ти даваше увереност да преследваш мечтата си? Да станеш актьор в България, може да бъде трудно и рисковано решение.

Не знам дали има професия, на която всичко да й е лесно и която да тече по мед и масло. Актьорството е нещо, за което знаех, че ще е различно от всичко друго, което мога да правя. Дори е привлекателно с това, че никога не можеш да си напълно доволен с това, което правиш, т. е. винаги има нещо, което те човърка отвътре. Има професии, в които нещата могат да се случат точно, да изпълниш някаква конкретна задача, а тук винаги има какво повече да търсиш и към какво да се стремиш. Това е много интересно, но понякога идва със страшни терзания, главоблъсканици и мъки, но то не е за сметка на удоволствието от цялата работа. Дори и да имаш някакви трудни моменти, после всичко се отблагодарява по някакъв начин.

Като говорим за “главоблъсканици” покрай превъплъщаването в роля, последно публиката те видя в ролята на Дебелянов и на Левски. Това са личности, които са много известни, но в същото време за тях има оскъдни исторически сведения. Как успя да се превъплътиш в тях?

Да, бих казал, че около тях има предимно митове и догадки, но много малко реална документалистика. Не може напълно да се вярва на почти нищо, което се говори за тях. Живели са и в такова време, в което има много малко снимки и никакви видеозаписи, т. е. много е трудно да се гадае за характера на тези личности. Оставаше ни да използваме художествените текстове, написани за двете представления, и да търсим в техния контекст какво се е случвало на героите. Например в случая на Дебелянов по време на войната. В текста много добре е описан конфликтът, сблъсъкът между войната и поезията, защото именно този нежен поет е живял в едно доста животинско време. Левски път познаваме единствено като „символа на свободата“ и „избавителя“, но вътре в него също е имало битки и терзания. Той, за да е това, което е бил, може би е имал много по-твърда ръка, отколкото ние си представяме. Да си председател на Българския революционен централен комитет и да властваш над други хора, най-вероятно също е свързано и с качества, които ние не му приписваме, а го гледаме по-скоро само от нежната му и романтична страна. Трудно е да си представиш персонажи като Дебелянов и Левски както и времето, в което са живели, но търсиш общи точки между текста и твоята душевност, изследваш своята душа и какво можеш да изкараш като истина от себе си спрямо контекста на пиесата. Това са много подходящи образи за самоосъзнаване, търсене в дълбините на душата и преоткриване на чувства.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Калоян ГуглевБоян Арсов за предизвикателството, наречено театър22.05.2019

Още от Под Моста

Калоян ГуглевНа кого е нужен руският сериал „Чернобил“?Кино