Театър

Ненчо Костов – за театъра като смисъл и пътуване към себе си

28.05.2019

Това звучи като един дълъг процес. Само навътре към себе си ли се насочваш, когато опознаваш някаква роля, или се обръщаш и към други хора като например колеги?

Конкретните пиеси разчитаха на силната спойка на екипа. В театъра основното е търсенето на себе си през очите на другите, освен през текста и през търсенето в себе си. В такива моменти много важен е и режисьорът, накъде той ще те поведе и посъветва как да търсиш и да намериш това, което трябва да изкараш от себе си. Той може да помогне много в този процес.

Превъплъщавал си се в различни роли, но коя от тях ти лежи на сърце?

Нямам любима роля! Всичките ми лежат на сърцето и всичките ми носят нещо. Между тях има прилики, но и много различия, т. е. случват ми се различни неща в процеса на превъплъщение в роля. Стремя се да няма нещо, което да обичам повече от другите, защото всяко носи различна любов. Ролята не е сама за себе си, а представлява цял процес, който е свързан и с екипа.

Какви роли те интригуват повече – такива, които са по-близки до твоята душевност, или предпочиташ нещо съвсем различно и непознато?

Предпочитам по-големите предизвикателства, но интересното във всеки един процес е и какво човек открива в текста, което свързва със себе си. Няма как да изкараш нещо, което нямаш у теб. Трябва да се събудят някакви неща, които евентуално са скрити някъде или забравени.

Различните театрални жанрове предлагат широк спектър от чувства и настроения, които можеш да предадеш на публиката. Има актьори, които могат да изиграят всичко, но имат определени предпочитания относно театралния жанр. При теб наблюдават ли се такива тенденции?

Аз имам късмет да попадам в различни процеси и да имам възможността да играя различни като тип роли, не само като жанр, но и като обем на ролята, т. е. като натовареност в самия персонаж. Като че ли нямам предпочитания. Понякога ми е тежко, като ми се съберат повече драматични роли, но се и радвам, че мога да изпитвам богатството на театъра. Засега имам шанса, нещата, с които се занимавам, да са разнообразни, и всичко да ми е любопитно.

Играл ли си досега в някакъв проект на чужд език и можеш ли да си представиш да участваш в подобно начинание?

Май не съм го правил освен в училище.

Това и аз си спомням!

/смее се/ След това обаче нямам друг такъв опит. Интересно ми е като идея. Понякога си представям какво би било да играя някоя пиеса на друг език или да отида да репетирам в чужбина.

Досега имаш повече опит с театъра, но имаш ли интерес да се занимаваш и с кино?

Да, имам. Имам минимален опит там и изпитвам огромно любопитство, но имам и голям респект към киното. Имам усещане, че е различно. Неслучайно е и друго изукство. Превъплъщенията в театъра и в киното изискват от актьора различни актьорски умения и различни изразни средства. Би ми било интересно да изследвам това и нямам притеснения от факта, че имам малко опит.

Когато не си на сцената, а си зрител, какво обичаш да гледаш в театъра?

Обичам да гледам всякакви представления, които ми харесват, но не търся определен стил или жанр.

Какво правиш през свободното си време извън театъра?

Жестоко мързелувам и се сърдя на себе си, че не се развивам. /смее се/

Е, професията ти сама по себе си ти дава база за развитие.

Знам, но ми се ще да придобия и нови знания и умения, които да ми помагат да се развивам още повече. Изнервям се, когато не го правя.

За какво мечтаеш?

Мечтите са сложно нещо. Аз нямам мечти, за които например да желая да се случат до две-три, пет-десет години. Общо взето имам някакви краткотрайни желания, които дори се менят ежечасно и ежедневно спрямо настроения и мисли. По-краткотрайно целенасочен съм. /смее се/

Ще си позволя един последен въпрос, който до голяма степен е подбуден от това, че те познавам от по-отдавна. Как се промени през последните години след завършването на гимназията?

Основното, което се случи и което аз усещам за себе си, е следното: След като завършихме, нямах конкретен път, цел, посока или определен смисъл и в един момент имах проблеми с това. Не се чувствах добре. Все едно животът ми беше писнал по някакъв начин. НАТФИЗ и актьорството ми се отразиха много добре, защото ми показаха пътя, по който да вървя. След години ще видим какъв ще е резултатът и докъде ще стигна. Това е пътуване, което със себе си носи емоции, чувства и настроения и подплатява живота на човек. Иначе се надявам да не съм се променил към по-лошо.

Снимки:  

„Дебелянов и ангелите“ – официален сайт на Драматичен театър Пловдив
Снимка на Ненчо Костов с Иван Налбантов – фейсбук страница на Ненчо Костов
„Наблюдателите“ – официален сайт на Народен театър „Иван Вазов“

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Калоян ГуглевПет театрални постановки, с които да изпратим 201910.12.2019

Още от Под Моста

Йорданка ВеселиноваДуми за любов: 14 февруари или денят на Христо ФотевЛитература