Несъвместимостта на християнството с европейските народи

17.11.2015

XXI век. На територията на Европа в почти всяка една държава официално признати и водещи са трите разклонения на християнството – католицизъм, православие и протестантство. На теория това е един абсолютен триумф за монотеизма.

Карта: Уикпедия
Карта: Уикпедия

На тази графика виждаме разпределението на световните религии в света.

На практика обаче се забелязва друго. Огромен процент от атеистите в световен мащаб се намират именно в Европа. В „Религиозна гаргара, част I – „Лъжите за политеизма“ уточних , че при езичниците в миналото, където пантеонът е бил широк и разнообразен, е имало налице последователи на различни богове, но не и безбожници, за разлика от световните религии в днешно време, в които имаме значителна група атеисти.

 

Атеисти в Европа
Снимка: Уикипедия

Тази графика показва процентите атеисти в различните точки на света.

 

Фактът, че официално принадлежащата на християнството Европа поддържа огромен процент хора, които отричат цялостно религията, особено в най-развитите си страни, е доказателство за едно.

Монотеизмът е нестабилен на Стария континент. Още повече наличието на толкова много европейци, отхвърлящи християнската вяра, е показател за това, че тя е несъвместима с техните мирогледи, културни особености, манталитет и т.н.

Втора част на религиозната гаргара ще обясни (обосновавайки се научно) защо християнството няма място на Стария континент.

Несъвместимостта на християнството с европейските народи.

Снимка: Уикипедия
Снимка: Уикипедия

 

Теорията, на базата на която може да се установи защо древна (а и съвременна) Европа принадлежи на езическия свят, е географският детерминизъм[1]. Географската област, в която е разположена Европа, заедно с климатичните пояси и особености, предлага добро обяснение на тази обвързаност.  В античния свят, когато народите са били още разпределени на племенни структури, освен земеделието и скотовъдството, основен начин за изхранване на хората е бил и ловът. Той е бил обвързан с много особености. Една от тях била смяната на сезоните. С идването на студените месеци на зимата стадата се измествали от една територия в друга, а заедно с тях се налагало да се изместват и племената на варварите. Така възникнала практиката на номадството и вечното движение между една и друга територия. Хората имали нужда от закрила и сплотеност в зимния сезон. Ето как се появила нуждата от божества, които да ги покровителстват. Животът на европейските народи е облечен в много аспекти. Лов, война, плодородие, уредба, стихии, отвъден свят и прочие. Всички тези нюанси на битието и житието на европееца са имали нужда от свое олицетворение. Така тези аспекти намират своето проявление и покровителство в богатия езически пантеон.
Нека вземем за пример юдаизма и мястото, където е възникнал. Там, в древен Египет, историческите и географските предпоставки са изисквали появата на монотеистична религия. Имаме налице поробен народ, който има нужда от един водач, месия, спасител. Там появата на единен бог и неговите пратеници е повече от обяснима и одобрителна. Антропологично погледнато мястото и времето са били подходящи. Имаме едно своебразно напасване между народ и религия. В по-късните години, когато монотеизмът стига и до Европа под формата на християнство, виждаме едно по-трудно напасване. И това е, защото различните народи имат различни нужди според това в каква обстановка и време живеят. Ето защо и напасването на християнството с много племена и общества е станало на цената или на много кръв, или на дълги години мисионерство, или дори на смешателство между монотеистична и политеистична религия (какъвто е случаят с покръстването на българите, след което  се запазили много от езическите обичаи).

Снимка: frted
Снимка: frted

Природата на Европа, благоприятствана от разнообразния климат и почва, също е добра предпоставка за съществуването на политеистично вярване. От една страна, хората имат нужда от богове, които да олицетворяват различните сезони и съпътстващи ги стихии. При скандинавците има богиня на Зимата, при лузитаните – множество богини на пролетта и плодородието. Съществуването на подобно разнообразие в различните пантеони е давало свобода и на самите народи. Ето защо християните, вярващи в един Бог, са повече като маса, като стадо (както биват възприемани директно от своята религия), а езичниците са свободолюбиви и силни индивидуалисти. В северняшките вярвания един човек е можел да избира на кой Бог да се кланя. Така в едно племенно общество е имало разделение, породено от многообразието. При славянските племена нещата стоят по същия начин. Макар и да имат върховен Бог – Перун, съществуват много други, които също предлагат своята закрила. Всеки сам избира на кой Бог да служи, в името на кого да прави любов или да воюва. Така самото битие и културно разнообразие стават още по-силни.

Сред противниците на политеистичните вярвания има такива, които твърдят, че гръцките и римските Богове са едни и същи, просто техните последователи ги наричат с различни имена. Географският детерминизъм може да обори този техен довод. И гърците, и римляните са народи, които се намират в приблизително един климатичен пояс. И гърците, и римляните населяват подобни една на друга територии. Логично е божествата и пантеоните им да са подобни, но това твърдо не значи, че са идентични. Нито, че езическите богове са едни и същи, но с различни имена. И сред лузитианите, намиращи се също в Европа, съществуват множество богове, но тъй като тяхното разположение е различно спрямо например викингите пантеонът им съответно също е коренно различен. Те боготворят най-вече пролетта и плодородието и имат повече божества, олицетворяващи този аспект на живота, докато асите, родени в земи на сняг и студ и сковани от вечните северни ветрове, имат повече богове на войната, тъй като тяхното географско разположение предполага оцеляване основно на принципа на войната и плячкосването.

Една от коренните разлики между монотеистичните и политеистичните религии е начинът, по който се почитат боговете. Празниците, ритуалите, общуването с Бога при паганистите (независимо от кой народ) се различават коренно и изконно от тези при народите, споделящи вярата в един Бог.

 Античните гърци и техните дълги вечери на танци, похот, музика и забавление около огньовете; келтите с техните друидски магически ритуали в горите; скандинавците и техните огромни пиршества, траещи седмици наред… Почти не е имало древен езически народ, който да не празнува с дни и нощи равноденствията. В начините, по които хората показвали почитта и радостта си към съответните богове се вижда религиозният разкол.

Снимка: d4nations.com
Снимка: d4nations

При последователите на политеистичните вярвания наблюдаваме тотална възхлава на плътските удоволствия, физическите блага, пищната музика, едно всеобхващащо опиянение по време на празниците. Тоест езичниците получават от Боговете си всичко, от което имали нужда на момента. Скандинавците отивали на война, с името на боговете си на уста, и още по-време на сражението получавали това, заради което възхвалявали своя всевишен. Защото в есенцията на схващанията на повечето паганистични религии благата, заради които човек ги почита, биват дадени от  боговете му още по-време на смъртния му живот. Така викингите, биещи се за своите богове, получават плячка в скъпоценности и плът веднага след битката. Тук идва и коренната разлика с християните.

При последователите на християнската религия, колкото по-малко са благата приживе, толкова по-добре. Истинското благоденствие, вярващият ще получи едва след смъртта си, в отвъдния свят, стига да е бил достоен.

Тази съществена разлика в схващанията на двата типа религии стои и в основата на характеризирането на последователите им. Ако счетем, че теорията на Томас Хобс[2] от „Левиатан“ е истинна и че хората са в постоянна война на всеки срещу всички; че от първостепенно значение за човек е да задоволи първо материята, а след това душата си; ако счетем, че човешката природа е такава, то наистина би следвало за по-логично обикновеният човек да има по-силно влечение към езическите вярвания. Защото те би следвало да му осигурят всичко почти на момента, още докато е смъртен. Исторически погледнато това е достоверно. Независимо дали с военна или мирна битова структура, последователите на политеистичните религии са имали правото да се радват напълно на плодовете на труда си. Не е било нужно да бъдат смирени. Самите им ритуали са обвързани с множество удоволствия от всякакъв аспект. Излиза, че идолопоклонството наистина тече силно в кръвта на европееца. Той обича своите богове за това, че му дават всичко, от което има нужда, още на земята. За разлика от католицизма например, чиито ритуали и празненства са свързани по-скоро с една по-мрачна, по-тиха, по-вглъбена обстановка.

In praise of bacchuss
Снимка: the-toast

Между груповите молитви с множество запалени свещи и църковна етикеция и йерархия и лудите, дълги, спиритуални нощи на танци, пиянство, похот и липса на строги правила има огромна разлика. И тъкмо с нея можем да си обясним предаността и на едните, и на другите народи към съответните религии.

Дори без да се позоваваме на теории и статистики, ние можем сами да си отговорим на елементарните въпроси – какви са нашите ценности, по какъв начин празнуваме, кои аспекти от живота почитаме… и още, и още. По този начин самите ние можем да си дадем отговор (независимо дали сме религиозни или не) коя вяра е най-подходяща за нашия бит.

Огромна част и от европейците, и в частност българите, се раждат и биват символично вкарвани в християнството (посредством кръщенето) още като невръстни деца без правото на избор. Кръвта им обаче към кое ги влече? Към догмите, които налага църквата? Или към принципите, които имат политеистичните вярвания? На думи всеки може да е християнин, но делата му показват в действителност какъв е. Естествено, всичко изложено по-горе не цели да омаловажи християнството като религия. То със сигурност има своите културни богатства. Обаче те ли подхождат повече на европееца? Широкоизвестна е мълвата, че именно православието е запазило българите по времето на Османското робство (което е напълно логично), но замислят ли се хората дали въобще Османската Империя щеше да успее да завладее България, ако по онези времена тя е била езическа? Ако човек се вгледа достатъчно назад в историята и сравни победите на езическите управници с тези на християнските, би могъл сам да отсее отговора.

Снимка: schgoc.hi.goarch
Снимка: schgoc.hi.goarch

Очаквайте скоро – Религиозна гаргара, част III – До каква степен християните са християните, и защо Църквата е най-големият враг на религията.
[1] Учение за всеобщата обективна закономерност и причинна зависимост на всички явления в природата и обществото.

[2] английски философ-емпирик, съвременник на Френсис Бейкън и на Рене Декарт.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Константин НиколовИдолите ви не са неприкосновени24.09.2013

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаДа избереш книга по корицата и да си струваЛитература