„Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“ – книгата, която чакахме от години

Има книги, за които пишеш с лекота, такива, за които ти е досадно и го правиш по задължение и такива, за които, щом седнеш, изпитваш мозъчна парализа. Третият вид е най-труден, почти невъзможен за писане. Сигурно си мислите, че става въпрос за лоши и празни от съдържание книги, за които няма какво да кажеш? Не. За лошите книги се пише лесно. Най-трудно е да пишеш за онези книги, които, поради една или друга причина, те помитат. Онези, които са толкова важни и ти харесват толкова много, че не намираш думи да опишеш. Точно каквато е и „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“ на Майкъл Шейбон. А защо – сега, след повече от 3 месеца опити да напиша този текст – ще се опитам да ви разкажа.

Коя е тази книга?

 „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“ е определян като един от големите американски романи на XXI век, вече носещ титлата „съвременна класика“. Книгата е публикувана през 2000-а година, печели награда „Пулицър“ и бързо се превръща в попкултурен феномен.

Не съм чел всичките интервюта на Шейбон затова и не съм го чувал да го казва, но съм сигурен, че годината на издаване – първата от новия милениум – не е случайна. Защото „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“ всъщност представлява 700-странична епическа любовна песен по един туко-що заминал си век. Век, който определя света, културата и живота такива, каквито са днес. Златни години на новаторство, прогрес и креативност. Но като всяка любовна епическа драма (било то и такава посветена не на конкретен човек, а на цял един век) и тази има своите рани – войната, отричането, дискриминацията и болката.

Да говориш за сюжета на „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“ е непосилна задача. Можеш да маркираш някои неща, но да влезеш в дълбочина, без да развалиш удоволствието от четенето – никога. Заглавието обаче говори по-добре и от 1000 думи. Това е роман за приключенията на Кавалиър и Клей – двама братовчеди евреи, които променят комиксовата индустрия на Америка. Действието се развива в Златния век на Ню Йорк през 30-те, 40-те и 50-те години на миналия век. Кавалиър бяга от родната си Прага, където въздигащия се нацистки режим започва бруталното преследване на евреите в Европа. Клей е самотно, странно и много талантливо момче, страдащо от сериозни комплекси и тревоги. Животът му се променя с идването на мистериозния Кавалиър – обучен илюзионист и гениален художник. Двамата много бързо откриват, че могат да са си полезни и се хващат с невъзможната задача да завладеят едва сега зараждащия се, но вече силно конкурентен, пазар на комикси.

За какво е тази книга?

Описвайки „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“ по този начин е кощунство, доближаващо се до богохулство. Сюжетът се развива в рамките на повече от 15 години, обхващайки Европа, САЩ и Северния полюс. Ангажирайки толкова тематики, проблеми и герои, че за него може да се напише (и се е) не ревю, а десетки университетски разработки. Тази книга е огромна. Не само заради впечатляващия си обем, но и заради съдържанието, което има в тези страници. Тук, за разлика от доста други книги с такава големина, няма пълнеж. Аз, както и много други хора, вече избягвам големите книги. Не защото ме мързи да ги чета, а защото от опит знам, че много малко писатели имат какво да кажат в подобен обем. Все по-често, четейки нещо над 400-500 страници, със затварянето на последната страница си казвам: „Добре, защо бяха нужни толкова думи, за да кажеш толкова малко?“. Накрая на тази книга си казах: „Добре, как успя да събере толкова много в толкова малко?“.

Прочети ощеАмериканските комикси по време на война

Майкъл Шейбон е свършил къртовски труд, за да създаде подобна работа. Той е от онази рядка порода автори, които не пишат (само) за вътрешните си терзания, а които запретват ръкави и работят. Шейбон е професионален писател, работохолик и маниак на тема достоверност и детайли. Прочел е колосално количество книги, академични трудове, архивни статии и е говорил с десетки експерти, за да напише „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“.

Много често „Невероятните приключения на Кавалиъри Клей“ се рекламира като книга за комиксите, но това е колкото вярно, толкова и невярно. Да, в романа процесът на създаване на комикси присъства и играе важна роля, но е само една от ролите. Книгата ще ви разходи из булевардите и малките улички на Ню Йорк такъв, какъвто е бил през първата половина на миналия век. Ще ви одими в малък джаз бар, където, може би, е пял Франк Синатра, а после ще ви смрази кръвта, поставяйки ви на ръба на „Емпайър Стейт Билдинг“. Книгата ще ви разкрие историята зад раждането на Батман, Супермен и всички останали, но и ще ви посвети в тайните на създаването на цялата рекламна и печатна индустрия такава, каквато я познаваме днес. Ще ви срещне с евреи, нацисти, американски бохеми, с Хитлер, със Стан Лий и Салвадор Дали, с Худини и Орсън Уелс. Ще ви разкаже за „Гражданинът Кейн“, за радиотеатъра, за мистериите на илюзионизма и американската литература. Романът е пълен с директни и индиректни препратки към американската история и попкултура. Някои ще ви накарат да се усмихнете под мустак, втори няма да уловите без бележките под линия, а трети ще хванете едва на второ, трето и четвърто четене (защото такива със сигурност ще има).

Но „Невероятните приключения на Кавалиъри Клей“ е и много повече от просто фактология. Въпреки внушаващото количество препратки и теми книгата успява и да е един много човешки роман. Знам, че ще ви прозвучи като клише, но Шейбон успява да създаде персонажи, на които колкото повече четеш, толкова повече симпатизираш и съчувстваш. И няма как. С тези герои ще изживеете еуфорията на главозамайващия успех, а после ужасите от Втората световна война. Ще почувствате болката от разочарованието и отхвърлянето, и раните от загубата на най-обичаните. Но после ще минете и през бавната терапия на лекуването на душата.

Слонът в стаята

Не мога и да не спомена „слона в стаята“. „Невероятните приключения на Кавалиър Клей“ със сигурност е много, много ляво политически и социално ориентирана книга. Писана е от евреин, а главните герои също са евреи. В книгата са силно засегнати темите и въпросите не само за еврейската, но и за хомосексуалната и бисексуалната идентичност. Книгата е откровено анти нацистка и въобще не се колебае да говори за тежки теми табу. Затова и едва ли ще допадне на хора, които не споделят подобни политически и социални възгледи. Моят съвет обаче е дори те да й дадат шанс. Първо – не можем да отричаме нещо без да сме стигнали до същността му. Но в същото време Шейбон, макар и откровено пристрастен и емоционален на тези теми, е представил възгледите си по индиректен начин. Не се страхува да критикува дори еврейската общност. Писането му не е бухалка в лицето, която ви крещи „мрази белите хетеросексуални мъже и се кланяй на хомосексуалисти и евреи“. Категорично не. По-скоро е: „Хей, виж тези проблеми, защото искаш или не – те съществуват. Виж ги такива, каквито са – в лошо и добро, а после сам си прецени каквото мислиш“. Шейбон ангажира читателя с тези теми, но е последният, който ще съди или който можем да наречем SJW.

Всичко това обаче е представено по четивен и интригуващ начин. Сериозното количество проблематики, теми, емоции и послания са професионално спретнати в сюжета и действието. Романът неслучайно е носител на „Пулицър“. Той ангажира наистина сериозни проблеми, но в същото време успява да ги направи достъпни и разбираеми за читателя. Тук няма да четете празни размишления и десетки страници философски разсъждения. Абсолютно всичко е вплетено и поднесено с действия, множество сюжетни обрати и, разбира се, умерена доза драматизъм. Стилът на Шейбон е задъхан и оригинален. Това обаче е едновременно плюс и най-големият минус на книгата.

Прочети още: 5 събития, оформили американската попкултура

Езикът му на моменти е наистина сложен, завъртян и пълен с твърде много препратки и метафори. Той пише с огромни изречения, които съдържат в себе си смайващо количество описания и действие – едновременно. Стилът е интензивен и динамичен, а понякога ще ви се налага да спирате да четете, за да си поемете въздух. Но, повярвайте, няма да е задълго, защото сърбежът да разберете какво става нататък няма да ви пусне. Точно тук се крие парадоксът на този роман. Начинът, по който е написан, е изтощаващ, ангажиращ и изисква внимание и концентрация. Обикновено това предразполага за дълго и протяжно четене. Но не и тук. Защото въпреки всичко книгата се поглъща бързо и с голям интерес. Как е успял Шейбон да го постигне? Ако знаех щях и аз да съм носител на „Пулицър“.

За кого е тази книга?

Хора, разберете. Този роман е откровение за всеки интересуващ се от култура, изкуство, история и литература. Това е интелектуален оргазъм. Пиршество за мозъка. Не бих препоръчал „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“ на всеки. За да я четеш и разбираш трябва да имаш много висока обща култура в определени сфери. Никак не ме изненадва, че този роман пристига у нас едва 17 години след излизането си. Издаването на подобен колосален труд в България никак не е лесна работа. Икономически би бил изгоден само ако стане бестселъра, който е в чужбина и който заслужава и да е тук. Успех, който, вярвам, книгата ще получи, но който едва ли би бил възможен само допреди няколко години. Просто защото вярвам, че у нас едва наскоро се създаде (и продължава да се създава) достатъчно голяма критическа маса от читатели, която би могла да приеме този роман.

Не ме разбирайте погрешно – това не е сложна, претенциозна или елитарна книга. Напротив – тя е пълна с действие, поднесена е смилаемо и увлекателно. Тя просто не е книга за  нещастната любов, социализма или мечове и магии. Тя е предназначена за онзи тип хора, които настина се интересуват от теми като история и попкултура като цяло, американска култура, комикси, леви идеи (не само в политически смисъл), литература, радио, кино и много, много други. „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“ представлява нещо като библията за всички онези, които, когато се събират на чашка, обичат не да обсъждат други хора, а да разговарят за филми, постановки, книги, сериали, игри и геополитика. Не, тази книга не е за хипстърите и елитарните интелектуалци. Тя е за образовани обикновени хора, които имат множество интереси, хобита и широка обща култура.

Всъщност. Ако мога да я определя без да звуча арогантно – тази книга е писана за хора, които четат медии като „Под Моста“. Които се интересуват от (почти)всяка една от категориите ни, които в момента виждате в менюто ни отгоре. А щом сте попаднали в тази медия и щом сте достигнали до този етап – краят на текста, то едно мога да ви кажа със сигурност:

 „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“ е книгата за вас.

Книгата, която сте чакали от години.


Издателство: “Еднорог”
Страници: 704 
Година: 2000 (оригинал)/2017 (български превод)
Цена: 19.90 лв.

Поръчай от тук.

Димитър Панайотов

е на 25 и е завършил “Журналистика” в СУ „Климент Охридски”. Той е основател и главен редактор на “Под Моста”. Интересува се от литература, култура, кино, фотография, дигитален маркетинг и качествена журналистика.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to