Прекрасната ноар музика на Bohren & der Club of Gore

20.05.2014

снимка_1Кратка обява: „Търся си една книга, казва се „Анатомия на меланхолията“ и е на Робърт Бъртън. Ако я имате – напишете го на сива стена с черен спрей. През нощта.

Дори не знам какво пише в тази книга, но знам каква би била музиката, която ще бъде съвършен акомпанимент. И не само на тази книга, а на всяка една самотна вечер, в която се чувствате безсилни от живота и от собственото си съществуване, когато просто сте се облегнали назад и бавно повдигате чашата към устните си. Когато не е по силите ви да направите нищо друго, дори да поплачете. Чувството на меланхолия за мен е изсвирено от Bohren & der Club of Gore.

Bohren & der Club of Gore сами определят музиката си като „нечестив амбиент микс от бавни джаз балади, дуум ала Black Sabbath и приглушени „Аутопси” звуци.  Изцяло инструменталният квартет от Мюлхайм (провинция Северен Рейн-Вествалия, Германия) е основан от четирима приятели (Торстен Бенинг, Мортен Гас, Робин Роденберг и Райнер Хензелайт), които споделят обичта си към грайндкор, хардкор, дет и дуум метъла. През ’92 записват първия си микс от джаз и амбиънт и от тогава започва техният път из сенките на човешките емоции.

Наскоро излезе последното творение на германците – Piano Nights и отново изпитах внезапна нужда да се потопя в меланхоличния свят. Когато се заслушах с идеята да оценя албума, може би останах леко разочарован, очаквах малко повече. Но за музиката на Bohren всъщност е необходим по-различен подход. Тя е средство за преминаване към друго състояние. Наркотици тук не са необходими, просто тишина и усамотение.

Началото с Gore Motel (1994) и Midnight Radio (1995) е чистокръвен дуум амбиент, който описва различна картина от тази в началото на коментара. Тя се състои по-скоро от останките след кървава свада в някой мотел, не напразно от обложката на Gore Motel ни гледа смъртоносно Брус Ли. Нещата обаче придобиват различен вид при замяната на китарата на Райнер Хензелайт със саксофона на Кристоф Кльозер. Следват титаничните Sunset Mission (2000) и Black Earth (2002).

Оттук започва и усещането, че се движите през нощните улици на Ню Йорк през 50-те. Оттук започва черно-бялата атмосфера. Оттук виждате, как в ъгъла на задимения бар седи главният герой и бавно отпива от уискито, докато двете ледчета в чашата се блъскат меланхолично. Бомбето закрива очите му, но вие знаете какво го мъчи –  чернокосата красавица, чието изчезване се опитва да разкрие. А музиката, която му акомпанира е мъртвешки джаз…

снимка_2

On Demon Wings, Prowler, Destroying Angels и най-вече Constant Fear и Nightwolf са композиции, открояващи се от пейзажа. Ако искате въведение в творчеството на групата, дайте си 10-ина минути насаме с тях. Но ако имате повечко време, завъртете цял албум. Галерията от емоции, всички от тях в един нюанс. Четката на джазовия барабан, нежното пиано и, разбира се, саксофонът, който кара космите по ръцете ви да настръхват. А на живо предполагам обстановката би била още понеповторима. Да можеш да вдишаш от черно-бялата атмосфера, да ти бъде предадена пряко упояващата енергия.

Меланхолична, депресираща, лечебна по някакъв начин, музиката на Bohren & der Club of Gore е може би бягство от заобикалящия ни живот. Нещо лично и забравено, сякаш от предишен живот. Клиширано или не – музика, която се изживява.

 

 

 

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаПианистът Хаваши с първи концерт в София01.04.2019

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ или страстите Яворови в Народния театърТеатър