Познатият ни под името Шварц млад мъж и жена му Хелен са насилствено разделени по политически причини и живеят в пълно информационно затъмнение за статута на другия в продължение на 9 години – повече време, отколкото са съжителствали, преди Георг, братът на Хелен, нацист и член на Гестапо, да упражни съд без присъда върху шурея си, вкарвайки го в германски концлагер поради непреклонността на личните му убеждения.

Апостериори множество нехуманни унижения и жестоки изтезания, Шварц успява да се измъкне оттам полужив, като само надеждата за любовта на Хелен неутрализира травмата му.

Разказвачът сменя един бежански лагер с друг, защото не може да се завърне при любимата си заради това, на което е заприличала родината му, а мизерното му съществуване свидетелства за ерозията на всякаква справедливост и цивилизованост у тогавашните властимащи.

Надрутинното ежедневие, което води, принудителното бохемско скитане в търсене на покрив, а не дом, го тласка към меките брегове на един непресъхнал съпружески микрокосмос, който с нов интензитет, нов вкус и мирис, израства от пепелта на всичко, изгубено в огъня на страданието от раздялата, в мига, в който Шварц и Хелен все пак срещат погледи в една катедрала, единствен предполагащ безопасност топос.

Двамата съпрузи повторно изживяват влюбването, подсилено от опасността да не бъдат хванати; скритите им срещи и нощите на преоткрита плътска наслада притъпяват отвращението им от картината на грозната обществена ситуация и двамата решават да избягат в Швейцария, откъдето плануват да продължат с кораб от Лисабон към Америка.

Именно в Швейцария се случва така, че Шварц убива тираничния си роднина и верен слуга на Хитлерова Германия, превърнал живота и брака му в катастрофа, продължаваща с години. Убийството е под формата на самозащита и се случва в Мерцедеса, с който Георг е дошъл, за да погуби Шварц и да отвлече жена му, своята сестра, която докрай криворазбрано „покровителства“. Така, човешки живот, отнемал толкова много човешки животи, е принесен като молитва за успеха на начинанието им; молитва, която обаче им носи повече притеснение, отколкото  утеха.

По време на нелегалното си, почти „пилигримско“ пътешествие в търсене на обетована земя, двойката се сблъсква с един фактор, който не е нито вътрешен, нито външен, защото се отнася до здравето на силната и борбена Хелен. Враг, разяждащ по пряк за единия и косвен за другия начин и двамата, този път от същата страна на барикадата, заплашва да маркира терминала на споделените им блянове, единственият „сал за двама“ по пътя към спасението.

Динамиката на сюжета, представен през първо лице единствено число, инжектира живот на изреченията и те сякаш треперят под пръстите;   писменият изказ е суров и спонтанен; като болен зъб, потопен в кадифе.

Трескавото и оголено излияние на Шварц е не просто прозорец, а врата към душата му, мистериозно открехната, кардиограмата на читателя, веднъж прекрачил отвъд, прескача с всяко прелистване на страницата. Описанията на вътрешния свят на героя и авторефлексиите му сочат, че нещастията, които е претърпял, всъщност са били пироните, изковали самоличността и характера му, че свободата си той съумява да оцени и открие сред веригите, защото има над какво да се извиси, и че слънцето на радостта топли най-силно в аскезата; а любовта побеждава страха, но само чрез скъпо платена цена, която, обаче, винаги може да бъде и по-безпощадна.

Това е роман за лекотата на тежестта или как волята нареди препятствията като стълба, слизаща надолу към смирението.

Автор: Стефани Гончарова

1|2