Литература

Новият Киберпънк проект на ShadowDance – интервю с Жоро Пенчев и Александър Попов

08.01.2020


Наскоро българските фенове на фантастиката бяха приятно изненадани от проект, който никой не очакваше ShadowDance #1: Киберпънк“  –  жанрово списание, което постави големи очаквания. Краудфъндинг кампанията му събра 7630 евро от желаните 5000 и се превърна в еталон за това как се прави споделено финансиране в България. Задача, която предвид спецификите на малкия, не богат и консервативен роден пазар, е много рискована и с която много други проекти не успяха да се справят. Рядко обаче сме виждали толкова изпипана кампания и то далеч не само в рамките на жанра.

„Киберпънк“ излезе в началото на миналия месец и за щастие не се срина под собствените си претенции. На 9 януари в клуб „Перото“, София, пък е официалната премиера на списанието. Екипът изпълни обещанията си и предостави на нас, читателите, едно от най-професионалните списания, които българската аудитория е виждала в последното десетилетие. Почти 300 страници с много задълбочено и професионално съдържание, което на моменти има дори академична стойност. Преводни и български разкази, публикувани за пръв път у нас. Авторски илюстрации на български артисти, нарисувани за изданието. Всичко това, в комбинация със стилния и тематичен дизайн и качествен печат, прави ShadowDance #1: Киберпънк специален том, който ще намери централно място в колекцията на всеки фен. За да ни разкажат повече за проекта, се свързахме с екипа на ShadowDance – безспорно най-старата и реномирана медия за фантастика у нас.  

Жоро Пенчев (Moridin) е техническият редактор на списанието, но освен с поддръжката на фантастичните му машинарии е ангажиран с организация на събития, партньорства, развиване на общността и от време на време с писане. Извън живота си в списанието се занимава в равни дози със софтуер, градска среда и граждански активизъм. Александър Попов (Random) през последните години е инициатор на голяма част от по-амбициозните екипни начинания, които водят списанието през непознати територии. Той е и основен двигател на проекта Киберпънк. Професионалните му области включват изкуствен интелект, лингвистика и когнитивни науки, но от години се занимава академично и с научна фантастика и литературна теория.

Ако сте пропуснали да участвате в кампанията, все още можете да закупите „Киберпънк“ онлайн с безплатна доставка от – тук.

ShadowDance съществува вече 20 години. Това е най-дълголетният фензин в България и един от последните бастиони за феновете на фентъзито и фантастиката. Правите това без пари, а коства огромни усилия. Какво ви мотивира да продължавате?

Списанието на няколко пъти е изпадало в дълги периоди на космически зимен сън, което е съвсем нормално за колектив, стартирал в тийнейджърските си години и срещнал се в един момент с житейските перипетии. Като че ли стабилните отношения между нас и степента, до която заниманията ни в списанието са се били превърнали в част от нашата идентичност, са позволили тези периоди да са само временни.

Последното ни „пробуждане“ професионализира много сериозно списанието. Въпреки че все така си е фензин, т.е. никой не печели от него, успяхме да приложим успешно редица умения, научени в други сфери от живота, и това помогна много. Успяхме да постигнем не идеална, но много добра организация и да увеличим на няколко пъти екипа си.

Сега имаме капацитет за ежедневни материали и същевременно успяваме да развиваме инициативи на фантастичния фронт, което винаги сме искали. Това ни позволи да намалим стреса и да превърнем списанието от носталгична тежест в мотивиращ и саморазвиващ се проект, който изненадва самите нас постоянно. Същевременно е много важно да благодарим и на чудесната ни публика, която не престава да коментира, да общува с нас, да е част от нашия форум и социални мрежи и да ни дава огън да продължаваме.

Когато говорим за мотивация обаче, няма как да не споменем и промяната в отношението ни към фантастиката. Всички ние сме започнали да четем фантастика, защото „е яка“. Но колкото повече пишем за нея, говорим за нея, осмисляме я и я търсим в различни инкарнации, сред различни хора, в различни медии и различни посоки на разказване, толкова повече се убеждаваме, че фантастиката не е просто един жанр. Тя е по-скоро жизненоважно средство за мислене на обществото и на неговото бъдеще, което едновременно дава свобода на възможностите, но и излиза от утъпканите мисловни пътеки и буквално развива нашия ум. Нещо, от което има голяма нужда.

Ако добавим към това сантиментите ни към историята на списанието, към приятелите ни от фантастичната сцена и фендъма, към читателите ни, а също и разцвета в световен план (за съжаление съвсем слабо усещан на родна земя) на жанра, мотивация определено не липсва.

Хартията е открита преди 2200 години, а киберпънкът преди 40-на. По ирония и двете не се смятат за особено актуални през 2020-а. Какво накара един от първите и най-стари сайтове в България, изпреварил времето си, да изкара първото си печатно издание днес? И защо киберпънк?

Като последното поколение, което не е отраснало в компютърната и мрежовата ера, но същевременно е прекарало формиращите си години в нея, за нас уважението към хартиения носител остава живо! Но разбира се, това не е истинският отговор на въпроса.

ShadowDance #1: Киберпънк“ е проект, който надскача носителя си, и който за нас се усеща като следващата важна стъпка в развитието на списанието. Той е едновременно голямо тематично издание, направено така, както вярваме, че трябва да се правят нещата, за да предизвикват читателя по хубав начин; едновременно експеримент за нас да изследваме една жанрова тема по начин, по който не сме го правили досега. Чувстваме, че неща като това списание просто липсват на българската сцена, дори не само що се отнася до фантастика, и сякаш ние самите като читатели имаме нужда от повече подобни проекти.

Защо киберпънк? Честно казано, няма някаква особено ключова причина. Темата дойде почти случайно, но колкото повече я изследвахме, толкова по-подходяща ни се стори. Това е жанр, който има огромни политически и социални импликации, които се пречупват радикално през съвременността. Историята му е интересна, ренесансът му в наши дни – също. Покрай много силно запечаталата се в поп-културата киберпънк естетика изникват много други допирателни – музикални течения, косплей движения, какво ли не. Освен интересно за изследване, това се оказа плодородна почва и за търсене на нови публики, т.е. темата ни позволи да стигнем до повече хора, които може да не се интересуват от фантастика, но се интересуват от Япония, или от Дейвид Боуи, например.

В България краудфъндингътът на медии не е на особена почит. Всички сме виждали множество проекти да се сгромолясват под тежестта на собствените си претенции. Тук не само говорим за краудфъндинг, но и за нещо много тематично и нишово в и без това малък и беден пазар. Защо според вас вашата кампания успя и събра повече от един път и половина желаната сума? Какво бихте посъветвали хора, които се заемат с нещо подобно?

Няма да си кривим душата, че ние също подходихме с доста ниски очаквания към кампанията за финансиране именно по описаните причини. И това ни позволи да се изненадаме безкрайно положително от силния емоционален (а и финансов) отзвук. Не сме съвсем сигурни на какво да го отдадем. Един вариант е феновете, които ни познават от много години, да са намерили в това първата възможност, която сме дали на практика да ни подкрепят. Това не е много устойчив вариант от гледна точка на целия проект с хартиените издания, но същевременно е много топъл и чудесен жест към нас, който ни връща към мотивацията по-горе.

Друга посока, в която ни се ще да мислим, е че ние наистина доста се постарахме с кампанията и се забавихме с процеса, само за да я изпипаме и да предложим достатъчно съществуващо вече съдържание, добре обмислен визуален вид, много различни допълнителни комплекти и т.н. Това би бил може би съветът ни към колеги, които се заемат с нещо подобно – винаги помага участниците в кампанията да могат да видят нещо готово. Като че ли това беше най-важното нещо при подготовката ѝ, освен разбира се техническите въпроси, които са си големи главоболия.

И третият фактор, на който разчитаме най-много, е в България наистина да има пазарен глад за подобни проекти. Това би означавало, че хартиените издания на списанието наистина биха могли да имат устойчива почва и да продължим да ги правим с удоволствие и без притеснения. Тепърва ще разберем дали е така. Може би спомогна и изборът на темата за първия брой – както споменахме по-рано, в момента киберпънкът сякаш наистина търпи бурен ренесанс и почти не минава месец, без да чуем за пореден голям нов проект, свързан с този жанр. Може би до някаква степен сме уцелили и правилния момент, кой знае?

Няма как да не попитам – от тук насетне накъде? Ясно е, че ще има следващ брой, но ще можем ли да го очакваме в рамките на тази година и имате ли вече представа каква ще е темата му?

Дано да е ясно 🙂 Засега нямаме добър отговор на нито един от тези въпроси. Предстои ни най-вече малко почивка, осмисляне на опита от този маратон и преценка на силите. Можем да обещаем, че не бихме сваляли качеството на едно второ или трето издание, дори да ни отнеме повече време. Но може би малко ще намалим обема, за да сме по-ефективни. Все пак искаме да развиваме и сайта на ShadowDance, за който имаме още хиляда идеи, които си чакат реда.

А предложения за теми събираме и от читателите!

За мен лично най-ценното и най-важното в това списание беше представянето на български автори и художници. Това липсва много у нас, а всички знаем колко съществена част за пътя на младите творци са печатните издания, както нишови така и не, откъдето правят първите си крачки най-известните писатели. Ще продължите ли с това начинание и в бъдеще? И как избирате кой да присъства в броя? Каква е работата по един текст – вие само публикувате или участвате и като редактори?

Радваме се на оценката, защото подкрепата на българската фантастична сцена и развитието ѝ като цяло отдавна е тема за нас и сме вложили немалко усилия в нея, включително проекта Библиотека Хипертекст. В киберпънк броя включихме четири разказа на български автори и два на чуждестранни такива, всички те с илюстрации на български художници, и определено смятаме да продължим това в бъдещи издания, а може би и с други инициативи за подкрепа на сцената.

В настоящия случай имахме предварителни разговори с всички автори, а по два от разказите вече бяхме работили в Хипертекст. За бъдещи проекти може би ще подходим по друг начин, зависи от доста фактори. Що се отнася до редакция, ние със сигурност редактираме текста и прекарваме известно време в обратна връзка с автора, докато сме взаимно доволни от резултата, като под редакция разбираме цялостна такава – от оформянето на фразата до постройката на сюжета и боравенето със символи в текста. Смятаме, че това е част от стойността, която даваме на авторите. При художниците сме (разбираемо) по-пасивни, но същевременно в България има толкова много талант, че можем само да се радваме с колко много хора имаме възможност да работим.

В списанието също прави впечатление, че Random е главен редактор, водещ и автор на почти половината от съдържанието на броя. Ще продължи ли това да е тенденция и в следващите броеве или всеки ще има различен водещ?

Със сигурност ще искаме да разпределим по-равномерно труда, защото за самия Random беше трудно да се справи с толкова много съдържание и задачи. Същевременно той е най-подготвеният за задачата член на екипа и от самото начало е двигател на този проект, така че финалното му присъствие на страниците на броя е съвсем очаквано и в известен смисъл необходимо за оформянето му във вида, в който той в крайна сметка видя бял свят.

Истината е, че изпълнението на подобен тематично фокусиран проект е невъзможно, без поне един член на екипа да се потопи изцяло в обекта на изследване, а този тип дейност изисква особена степен на отдаденост и страст към жанровете. Random от години се занимава с редактиране, преподаване и академични изследвания в областта, затова беше някак естествено той да води този брой, но се надяваме, че в следващите броеве и други членове на екипа ще поемат част от тези задачи. Най-хубавата страна на подобни проекти е колко много научаваш ти самият, когато си позволиш да се заровиш толкова надълбоко в любимите изкуства.

Кои бяха нещата, които ви вдъхновиха да създадете това списание? И нямам предвид за художествени и жанрови, а по-скоро за течения, медии и тенденции, които искате да пренесете от чужбина тук.

Фантастичните списания са достолепна традиция от големите центрове на фантастичния жанр по света, а и в България има чудесни примери с вече завидна история като алманаха ФАНТASTIKA или „Тера Фантастика“. Същевременно дори американските списания от наши дни изглеждат повече съсредоточени върху текста, отколкото върху модерна визия.

Но за добро или лошо живеем вече в много визуален свят. И ако искаме да пренесем разговорите за фантастика на по-широк фронт, трябва не само да засегнем по-широки теми и интереси и да ги вплетем във фантастичното търсене, но и да можем да настигнем като визия „мейнстрийм“ списанията. Извън екипната ни амбиция за нещо ново, в което да вложим целия досегашен опит, това като че ли беше най-важният мотив. Защо не и да дадем скромен принос за връщане на публиките към едно малко „по-бавно“, замислено четене, каквото вече трудно се случва от екрана на компютър или телефон.

Вече след като започнахме да работим по киберпънк темата, тя изскачаше отвсякъде. Светът днес буквално е един киберпънк – макар и много различен от оригиналното очакване и от ноар-дъждовната-матрицоподобна естетика. Корпоративната власт е огромна и много трудно проследима, технологиите се сливат почти буквално, ако не с телата ни, то определено с умовете ни, властва масова тревожност и депресия, а природата колабира и обществото не знае как да реагира. По-голяма тенденция от това… Писането за фантастиката и разнообразните ѝ разсейки в обществото, освен че е нещо, което обичаме като фенове, позволява конструктивна критика към самия свят и отваряне на практически хоризонти към бъдещето. Надяваме се да засилим тази нишка още повече в бъдещи издания, както и на виртуалните ни страници.

Най-голямото предизвикателство при създаването на броя?

Времето. То се проточи много повече от очакваното и въпреки това голяма част от работата се струпа накрая. Проект като този изисква наистина много време и фактът, че много от нас работеха по не по-малки важни проекти в професионалния си живот, със сигурност тежеше на организацията.

На всички е ясно с какво се справихте. С какво обаче, според вас, не успяхте в този брой и какво искате да промените в бъдеще?

Естествено, не успяхме да включим всичко, което искахме. Някои произведения получиха прекалено малко светлина под прожектора. Не достигнаха време, хора, обем страници. Впрочем подкрепилите ни в кампанията, а по-късно и всички наши читатели, ще получат достъп и до разширен, дигитален (все пак в киберпънка трябва да има и кибер-вариант) брой, в който имаме и много интересна рубрика за „Българската следа“ в жанра, включително материал за любимите на мнозина книги-игри. Имаше страхотни идеи за статии, до които така и не стигнахме, може би някой ден ще допълваме темата с материали на сайта на ShadowDance. Може би няма. Вероятно ще потърсим и повече преводни материали. Със сигурност ще отделим повече време на маркетинг и медийни изяви, тъй като пропуснахме доста възможности за това поради липса на човешко време.

Научихме доста по техническия процес и има какво да се промени, включително откъм механизмите за финансиране, но най-важните промени биха били организационни. Ще въвлечем по-активно повече хора, ще разработим по-добре посоките на изследване и ще трябва да разчетем внимателно времето, за да можем да създаваме такива хубави неща на спокойствие, качествено и все по-добре.

За да стане това обаче, ще е много важно за нас да получим максимално много обратна връзка от читателите. Ето защо искаме да ви благодарим много за интервюто и да помолим всички читатели да пишат за своя опит с „ShadowDance #1: Киберпънк“, да разказват на приятели, да коментират по социалните мрежи (хаштагът ни е #shadowpunk), за да стигат до нас колкото може повече мнения и идеи за бъдещите издания.

Пожелаваме страхотна година на всички вас!

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Димитър ПанайотовМартин Касабов - „Първата книга е като писмо в бутилка“22.11.2019

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Любовникът от Zanziбар“ или когато щастието е по-близо, отколкото си мислимТеатър