Фотография

Новото поколение фотографи, които се противопоставят на традиционните жанрове

19.09.2020

Някои артисти прекарват цялата си кариера, преливайки от жанр в жанр. Гордън Паркс, например, прокарва линиите между документалната фотография, фотожурналистиката и изобразителното изкуство. Някои от най-известните му произведения са от периода му в списание Life, когато е обхващал теми, вариращи от мода до раса и социални проблеми. Снима портрети на емблематични фигури като Малкълм Х, Адам Клейтън Пауъл Младши, както и на обикновени хора. Една от най-иконичните му фотографии е American Gothic (1942), в която представя чернокожа жена от работническата класа, която държи моп и метла в двете си ръце.

Gordon Parks
American Gothic, Washington, D.C., 1942
Rhona Hoffman Gallery

Въпреки това, в продължение на десетилетия, критиците, публиката и фотографите до голяма степен разчитат на специфични етикети, с които да се разграничават различните контексти, в които се създават нови фотографии. В по-голямата част от миналото артистите се е очаквало да изберат посока – като модна, документална и улична фотография и да се придържат към нея. Много от тях посвещават кариерата си (с което някои стават емблематични фигури) в един конкретен и нишов жанр.

Gordon Parks
Untitled (55.042), 1978
Robert Klein Gallery

През 2020-а сме потопени във визуално базирана култура. Буквално сме заляти от снимки и то от всякакъв тип. Изображения, които някога са били помествани в галерия или музей, фотокнига или списание, вече могат да бъдат достъпни онлайн и чрез Instagram, Tumblr, Twitter. В този контекст, тъй като пространствата, където могат да се представят и споделят снимки, непрекъснато се развиват и стават все по-дигитални, новата генерация фотографи научават, че артистичната гъвкавост е една от най-силните им страни.

През тази есен, в Сейнт Луис, Мисури, се провежда изложбата „Just Pictures“. Тя изследва работата на 8 млади артисти, създаващи творби в различни жанрове. Изложбата се курира от базирания в Ню Йорк писател и критик Антуан Серджънт, чиято работа е фокусирана около съществуващите рамки на визуалната култура. Фотографите, които попадат в изложбата са Ариел Боб-Уилис, Ягази Емези, Джошуа Киси, Мус Ламрабат, Ренел Медрано, Рут Осай, Джъстин Соломон и Джошуа Уудс.

Yagazie Emezi
Lilith , 2020
projects+gallery

Серджънт се вълнува особено от разследването на неизползваните пресечни точки на фотографията и визуалната култура в по-широк контекст. В първата му книга (The New Black Vanguard: Photography Between Art and Fashion) са представени 15 фотографи (трима, от които са част и от „Just Pictures“) от Африка и нейната диаспора, работещи между световете на модата и изкуството. Както Серджънт посочва в едно свое интервю – историята на фотографията е историята на самата технология. В курирането на изложбата, той разглежда отражението в творчеството на новото поколение артисти, които са израснали с Tumblr, Instagram, Snapchat. Открива, че те се интересуват много по-малко от границите, установени от предишните поколения около комерсиалната и концептуална фотография. Не търсят „пасващия“ кадър. Склонни са да ходят по ръба на еклектичността.

Joshua Kissi
The Kids Will Be Okay, 2018
projects+gallery

Един от артистите в изложбата, Ариел Боб-Уилис, отказва да си сложи точен етикет за своята работа (всъщност това явление можем да го забележим и в съвременната музика). Макар и дефинирана като моден фотограф, изкуството на Боб-Уилис прави впечатление със своите цветни снимки, които изобразяват блестящо облечени обекти, които са поставени едновременно в красиви и неудобни пози, а лицата им са частично затъмнени. Ариел Боб-Уилис отказва да се дефинира за моден фотограф. Предпочита да се дефинира като художник. Вдъхновява се от Джейкъб Лоурънс и Гертруд Морган и за нея това са допирните точки до нейното изкуство.

Arielle Bobb-Willis
New Jersey , 2017
projects+gallery

В работата на Боб-Уилис голямо място има темата за депресията – нещо, което можем да видим и при много други съвременни артисти. При нея депресията и психичните заболявания са представени под формата на „счупените“ тела, скритите лица и понякога прекомерно ярките цветове извън тялото на обекта.

Arielle Bobb-Willis
New Orleans , 2017
projects+gallery

Базираният в Париж фотограф, Джошуа Уудс, споделя сходни усещания за своето творчество. Фотографът, който е снимал за издания като британските Vogue и Dazed, не иска да категоризира своята работа в един стил. Уудс работи с откровен фокус към осветяването на неизказаната история на чернокожите. Два от предстоящите му проекта са свързани с ранния джаз и с антиимпериалистическите революционни лидери в Буркина Фасо.

Joshua Woods
Lac Rose Mor, 2017
projects+gallery

Няма как да не се съглася със Серджънт и Уудс, че потенциален недостатък на нашата визуална култура е, че хората често попадат в капана на ехо-стаята от познати артистични референции. С други думи, огромното пренасищане с визуално съдържание може да формира тромавост във възприятието, както и в темите и стиловете. Младите фотографи от „Just Pictures“ са част от тази генерация, която променя усещанията ни за изкуство, провокира сетивата ни и ни кара да излезем отвъд визуалния си комфорт.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Анна-Мария ПоповаАни Лейбовиц – обективът с поглед към емоциите21.10.2019

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Любовникът от Zanziбар“ или когато щастието е по-близо, отколкото си мислимТеатър