Няколко урока от „Приказки от оная гора” завинаги

…защото „Оная гора” е жива! Така де – гора си е отвсякъде, дори когато ни заобикалят стотици бетонни сгради.
prikazkiМалко книги съм препрочитала толкова пъти, колкото „Приказки от оная гора” на Мая Дългъчева. Често ми се случва да се сетя не просто цели цитати от тази красива детска книжка (с илюстрации на Петър Станимиров), но целите приказки. По някакъв особен начин всяка една от тях пасва чудесно на много случки в живота ми/ни.

Понякога, когато разлиствам детски книжки, без да искам си представям едно малко човече с големи очи, на които ги чета. Да, точно до „Малкия принц” най-много искам да чета на мъничета „Приказки от Оная гора” на Мая Дългъчева.
От първата среща с малкото Мече, „което си имаше Плюшено мече за гушкане”, през Елхичката и Джудженцето, Къртичето и Маргаритката, Лисичето и Жабчето, по моста и рекичката, със Сянката и Оная сила, изборите и книгите, Вятърчето и Онова нещо, Елфидата и Лилавият ръмеж по фин, деликатен начин Мая Дългъчева ни разказва кратки, мънички истории с поука. На всеки от героите, които обикнах от първия ред, му се случва някаква случка – съвсем като в живота. „Приказки от Оная гора” е книга, от която научаваш нещо ново с всяко разлистване.

Няколко урока, които научих от приказки от Оная гора:
1. „Щом потегляш натам, сигурно Онова мълчание те е повикало.”
2. „Като тръгваш, провери си мислите преди багажа.”
3. Винаги можеш да откриеш своя хубав край (стига да поискаш)!
4. Радвай се внезапно!
5. В Оная гора мечтите се сбъдват със скоростта на чудесата. Не се съмнявай в тях 🙂
6. „Ако се изплашиш и ти стане глухо в Оная гора… Ами просто поседни и почакай нещо хубаво.”
7. Пей, когато ти се пее. Точно като Славейчето.
8. Всяка история има свои герои 🙂
9. „Градушката удря, тинята цапа, елхичката боде, а камъните препъват.” Обаче никой от тях не иска да те нарани. Те просто са си такива.
10. „Ако срещнеш в Оная гора някой, озарен от мекота и сияние, да знаеш – спомнил си е!”

За мен Мая Дългъчева разказва прекрасни приказки,които съвсем нежно пренасят нашия свят в Оная гора и Оная гора в нашия свят, за да разберем, че Оная гора сме всички ние. С всяка една от тях мога да свържа дадена ситуация, а мъдростта им е по детски простичка- какъвто всъщност е живота, който така усложняваме. За любовта, приятелството, разделите и всичко, което остава в Оная гора търсете горско зеленото издание на ИК „Жанет 45”.
prikazki2„В Оная гора живееше една Гъбка с красива капела.
При нея спираше кой ли не. Едни се отбиваха. Други се застояваха. А трети оставаха толкова, сякаш никога нямаше да си тръгнат. Но и те си отиваха някой ден.
Гъбката тъгуваше – за едни по-малко, за други – повече. А за трети – постоянно.
– Как така – питаше тя – идва някой, обикваш го, а после те изоставя!?
– Не те изоставя – рече Рекичката – Просто продължава. Защото Оная гора е жива – инак щеше да си стои една и съща като снимка. Да не говорим за подаръците…
– Какви подаръци? – изуми се Гъбката.
– Как какви? Подаръците, които всеки от тях ти остави… Катеричето те научи, че красвата шапка понякога привлича остри зъби. А Джудженцето скова табела, на която написа: “Не късай!”. Пчеличката ти описа всяка тревичка в гората, меда и летежа, охлювчето и маргаритката. А Патенцето – то те прегърна и те отнесе в сърцето си на отплуване…
Гъбката ахна – ами да, всъщност всеки остава завинаги!
Понеже надникна в сърцето си и ги откри до един, гушнати на топло.
Понеже погледна табелката и разбра, че Джудженцето все още я пази от остри зъби.
Понеже в сънищата й жужеше и цъфтеше цялата гора, разказана от Пчеличката…
Затова, щом някой иска да отплува, благодари му, че се е отбил. И му пожелай на добър път – той просто продължава.
P.S. И да знаеш, че си на топло – Оная гора е жива!”

Емилия Найденова

е на 25 и е завършила специалност Българска филология в СУ „Свети Климент Охридски”. Интересува се от литература, култура, театър. Зад името й стои автор на две стихосбирки, млад мечтател, събирач на истории. Обожава да чете и пише поезия. Извън сайта работи като уеб мастър и учител по английски на малки деца.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to