Театър

„О, ти, която и да си…“: спускане в сърцето на Вазов

10.09.2020

Народен театър „Иван Вазов“ ни показва по-малко позната страна на своя патрон в една от първите си театрални премиери след края на изолацията. „О, ти, която и да си…“ с режисьор Бойка Велкова отдава почит не на гения и „патриарх на българската литература“, а на човека Вазов с неговите душевни трепети.

За вдъхновение на постановката служат събития в живота на поета и неговата любовна лирика, която остава на заден план в сравнение с емблематичните му творби, познати на всеки българин. Действителни и въображаеми образи от стихове и писма на Иван Вазов се срещат в текста на драматурга Мирела Иванова, за да създадат по-жив и цветен портрет на една легендарна личност.

Снимки: Елена Спасова

Така нареченият „лиричен колаж“ се съсредоточава върху музите на поета, подтикващи го да създаде своята любовна лирика. Те първи го карат да пише още на 19-годишна възраст и продължават да го вдъхновяват до последните години преди смъртта му. Младежко, но и достатъчно зряло, за да въплъти Вазов през различни десетилетия, е присъствието на Ненчо Костов. Освен в ролята на поета, като разказвача в представлението той ни превежда през сцените, успявайки с лекота да преминава между двата образа.

От първата любов в лицето на Катерина през нещастния брак с Атина Болярска, вълненията със Зихра и Пелагия до последната любима жена на твореца – Евгения Марс, знайните и незнайни жени в живота на Вазов са изиграни от Радина Боршош, Параскева Джукелова, Биляна Петринска и Ева Тепавичарова. Всяка от тях впечатлява с по три героини в изпълнението си, с които спектакълът се прекланя пред обичта и женствеността като извор на вдъхновение.

Снимки: Елена Спасова

Опитът с представянето на женски образи от „Пътят към Афродита“ помага на Бойка Велкова и в „О, ти, която и да си…“. Тук също са налице красиви режисьорски решения, въздействащо подчертани от музиката на Теодосий Спасов и хореографията на Мила Искренова, които заедно пресъздават издигането над ежедневното и телесното. Усещането за класичност е подсилено от комбинацията на черно и бяло в костюмите, дело на Нина Пашова. Те носят романтичния полъх от онази епоха, докато минималистичната сценография позволява на текста и многоликите изпълнения да изпъкнат на преден план.

Въпреки че засяга съкровена част от живота на емблематична личност, „О, ти, която и да си…“ не залага на сензационност, а с любопитство, но и уважение се опитва да отговори на въпросите кой е Вазов зад литературните шедьоври – не като икона, а като същество от плът и кръв. И успява – пред очите ни той засиява в друга светлина – като чувствителна и дори срамежлива натура, която лекува душата с писане, за да превъзмогне разочарованията, но и за да изживее любовта чрез стихове.

Снимки: Елена Спасова

Встрани от сърдечните вълнения на поета, представлението позволява да научим повече и за социалната обстановка, в която е израснал той – ограничаван, от една страна, заради патриархалните норми, а от друга – следен под лупа от взискателното общество, което си позволява да се намесва собственически в личния живот на значимия общественик.

„О, ти, която и да си…“ се разгръща като деликатно и романтично изследване на Вазовата душевност и порядките в едно отминало време, което отстрани носи своята обаятелност, а за участниците в сложните му обстоятелства понякога е причина за страдание. На пръв поглед представлението е посветено на великия поет, но в основата му стои преклонението пред женската природа и съзидателна сила, носеща вечен живот на твореца и музите му. Върху основата от лирика, писма и спомени драматургията дописва какво би могло да се е случило. Без претенции за документалност, очарованието се крие в онази загадъчност, където истина се преплита с въображение – точно каквато е любовта понякога.

Снимки: Елена Спасова

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Деница ДимитроваТеатралните премиери, с които да се сгреем през януари09.01.2019

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаУчилищата на бъдещето – с мисъл за устойчиво развитиеОбразование