Образование

Образование и COVID-19 – защо затвориха училищата?

02.11.2020

Както предположихме преди месец в първия материал от новата ни рубрика „Образование и COVID-19” – едва няколко седмици след началото на учебната година, училищата в редица страни в Европа са изцяло или частично затворени. Поради новата вълна от COVID-19 държавите една по една взимат все по-строги мерки. И ако преди не се знаеше до колко училищата допринасят разпространението на вируса, то днес има все повече данни затова. Във втората част от нашата поредица ще отговорим на най-актуалния въпрос за всички родители – защо затвориха училищата и какво следва?

Актуална обстановка

Въпреки оптимизма през лятото, когато за няколко месеца животът на континента беше почти както преди – още с настъпването на есента заразата удари тежко цяла Европа. Дори силно засегнатите от пролетта и вече бдителни страни като Испания, Италия, Франция и Великобритания, отбелязват рекорден брой от десетки хиляди заразени на ден. В България пък, където само допреди 2-3 седмици, цифрата 1000 болни за 24 часа звучеше като фантастика – днес те вече са над 2500 на ден в края на октомври – почти десетократно увеличение за месец.

Затворено училище в САЩ по време на пандемията, снимка – Mtaylor848

Вирусът не е опасен за децата

За щастие обаче SARS-CoV-2 е изключително щадящ децата и шансът при тях да има усложнение и тежко каране на заразата, е минимален. Това всъщност е много изненадващо, тъй като, както всеки родител знае, по принцип децата са особено уязвими към повечето други респираторни заболявания и често ги карат по-тежко от зрелите хора. Нещо повече – за тях дори голяма част от грипните щамове са по-опасни от COVID-19. Според експерти педиатри респираторно заболяване като COVID-19 да е толкова щадящо за децата е нещо много нетипично и дори безпрецедентно. Обикновено гриповете и вирусите, причиняващи настинка, циркулират силно сред най-младите, тъй като тяхната имунна система все още е „неопитна“ и по-уязвима, а социалните им контакти – широки.

При COVID-19 обаче нещата стоят точно по обратния начин. Досегашният опит с вируса показва, че шансът за усложнение от COVID-19 при лица под 18-годишна възраст е поразително малък и данни от Италия, Испания и САЩ потвърждава това. Тъй като вирусът е нов, учените все още не са сигурни защо SARS-CoV-2 действа толкова атипично по отношение на децата. Една от теориите е, че в света циркулират и много други коронавеируси, които причиняват обикновени настинки. Децата карат по-често настинки и заради това може да са изградили по-добър имунен отговор срещу сегашния коронавирусен щам, причиняващ болестта COVID-19.

Затворено училище в Нова Зеландия, снимка – Alan Tennyson

Друго основно предположение е обратното на това и твърди, че в случая именно по-слабата детска имунна система помага на подрастващите да карат вируса по-леко. Както вече е ясно – най-тежките случаи на болни от COVID-19 идват от т.нар. цитокинова буря или свръхреакция на имунната система, която опитвайки се да убие външния враг (вируса) убива и нас. При децата това е по-малко вероятно да се случи, което би могло да обясни и по-лекото каране на COVID-19. За момента обаче всичко това са само теории и за да разберем отговора ще минат години. Безспорен факт обаче е, че децата са много по-малко предразположени към тежко каране на COVID-19, спрямо зрелите индивиди. Означава ли това обаче, че те не се разпространяват вируса?

Децата като разпространители на COVID-19

Карикатура – Anika Nawar Eeha

В началото на пандемията се смяташе, че децата въобще не хващат вируса SARS-CoV-2, който води до болестта COVID-19. Днес обаче все повече и по-мащабни изследвания доказват едно. Подрастващите наистина рядко се разболяват от, но в същото време са не по-малко носители на коронавируса. Ако преди се предполагаше, че заради това, че повече ученици карат COVID-19 безсимптомно или леко, те не разпространяват интензивно – то днес данните сочат обратното. Все повече проучвания доказват, че инфектираните с коронавируса деца носят голямо количество от него в себе си. А носенето на голям вирусен товар води и до предаването му на другите – най-вече на роднини и учители. Изследване в Индия (проведено в партньорство с Университета на Калифорния в Бъркли) и публикувано в престижното списание Science обхванало 575 хил. души доказва, че всъщност децата са едни от най-големите разпространители на заразата и ключов фактор за предаването ѝ в семействата. Най-актуалното проучване на Университета в Единбург, публикувано в един от най-реномираните медицински журнали TheLancet – анализирало данните от 131 държави и открило, че отварянето на училищата увеличава значително разпространението на коронавируса. Съвсем нов доклад на Министерството на здравеопазването в Израел пък показва, че децата са по-склонни да бъдат инфектирани с коронавирус  и са по-често са асимптоматични, което води до големи клъстери на зараза в училищата, ето защо и затварянето на училищата, от пандемична гледна точка, би имало съществен ефект върху контролирането на вируса.

Кои страни затварят и кои не

Навлезлите във втора и много по-тежка вълна от пандемията европейски страни предприемат различни мерки. Затварянето на училищата обаче е една от последните стъпки. На 28 октомври Франция обяви почти пълен локдаун, на практика затваряйки почти цялата страна, оставяйки само най-важната част от индустрията, но и училищата отворени. На същия ден Германия също обяви нова блокада, но и там засега училищата остават отворени. Така стоят нещата и в страни като Великобритания и Испания. В България обаче на 27 октомври всички паралелки, освен на най-малките, преминаха онлайн. Частично или пълно затваряне на училищата в момента има в Чехия, Италия, Румъния и други.

Какви са ефектите от затварянето на училищата?

Затварянето на училищата се смята за една от най-непопулярните и крайни от всички противоепидемични мерки, а правителствата я приемат с голяма неохота. Затова има две основни причини. Първата е, че вече редица експерти вярват, че извънкласното образование ще окаже негативни психически, социални и академични ефекти за бъдещето на децата, особено за социално уязвимите групи. Затова ще говорим подробно в отделна статия. Втората причина обаче е онази, която най-много притеснява управляващите елити. А именно – непосредствено огромните икономически ефекти, които затварянето на училищата нанася. Основният проблем тук е с по-малките деца, които имат нужда от грижи и надзор, когато не са в училище. Ако те са извън клас, в повечето случаи, означава, че единият или и двамата родители трябва да не работят, за да гледат децата. Съответно – това намалява работната ръка в страната. Добавяйки към тази причина и редица други фактори като психическата умора на родителите, затворени в продължение на месеци, силното обществено недоволство, което намалява рейтингите на политиците при приемането на подобни мерки, сриването на голяма част от образователната икономика (която в редица страни е съществена част от БВП-то) и т.н. – става ясно и защо тази мярка се приема с такава неохота от всички възможни страни.

Снимка – Buidhe

Защо обаче някои страни затварят училищата, а други не?

Както отбелязах по-горе – едни европейски страни затварят училищата, а други, като Франция и Германия, приемат всички други мерки, освен тази. Каква е причината? Отговорът отново е комплексен. От една страна фактор отново е икономиката. В страни като Германия и Франция има силно развита промишлена индустрия и производствен процес, в който са ангажирани милиони работници. Затварянето на училища там означава, че много родители ще трябва да паузират работата си, за да гледат децата си. И докато редица професии позволяват хоум офис, то за работното място във фабриката е необходимо физическо присъствие. На фона на това, че в тези страни вече са почти изцяло затворени множество бизнеси от сектори като туристическия, авиационния, ресторантьорския, културния и спортния – спирането и на промишлеността означава пълен колапс на икономиката. Нещо, което може да доведе и до по-сериозни последствия от COVID-19.

Втори фактор е здравният. Франция и Германия, например, могат да се похвалят, че са едни от държавите с най-добро и развито здравеопазване в целия свят. Затова и те могат да си позволят по-голям брой болни, тъй като имат повече места в болниците и по-ефикасно здравеопазване. Не бива да се подценява и способността на подобни суперсили да въвеждат и следят за спазването на други мерки като голям брой тестване и предоставяне на адекватни мерки за дистанция и дезинфекция в училищата. Още един важен фактор е, че тези страни вече имат опит. Те бяха тежко ударени от първата вълна през пролетта и днес са много по-подготвени за втората. Вирусът вече не е изненада и правителствата могат да приемат много по-адекватни и навременни мерки – от методи за лечение, откриване на повече болнични легла, оборудване с обдишващи машини и лекарства – до по-адекватна комуникация с гражданите.

В България обаче нещата далеч не стоят по този начин. Страната ни беше сравнително леко засегната от вируса през пролетта и въпреки тежките първоначални мерки, все още не се е сблъсквала с истински локдаун и крах на здравната система. Самото здравеопазване у нас пък е на съвсем различно ниво от богатите западни страни и от десетилетия страда от хронични проблеми, най-големия от който – изключително остра липса на лекари и медицински работници. Затова и нашата здравна система просто не може да издържи сегашните темпове на зараза и са необходими непопулярни мерки като затварянето на училищата. Друг специфичен за България фактор, който не бива да се подценява, е и изключително високата възраст на учителите. У нас тя е 50 години. Нещо повече – от 53 000 учители най-многобройна (10 000) (данни – НСИ) е възрастовата група 55-59, следвана от 50-53 с малко под 10 000, а цели 6650 са над 60-годишни. И за разлика от децата хората на тази възраст са много по-уязвими към коронавируса.

Заключение

И така правителствата не само в Европа, но и по света са изправени пред тежка дилема. От една страна COVID-19 не е опасен за децата и те спокойно могат да ходят на училище. В същото време, ако училищата бъдат затворени, това води до много тежки социални и икономически последствия. Погледнато от този ъгъл няма логика образованието да минава изцяло дистанционно и именно заради това тази мярка се смята за една от последните и най-тежките по време на пандемията. Нещата обаче не са толкова еднозначни, тъй като натрупващото се количество данни сочи, че децата макар и защитени от вируса са едни от най-големите му разпространители, заразявайки по-възрастните си роднини и учители. Затова и ако пандемичната обстановка в дадена страна е твърде тежка – преминаването към онлайн образование е неизбежна мярка.
Темата е комплексна и за решението дали да се затворят или не училищата стоят редица фактори с множество променливи от държава на държава. При всички положения обаче все повече държави частично или изцяло затварят училищата, а най-вероятно този процес ще продължи и в следващите няколко месеца.
Затова и в следващите материали от поредицата „Образование и COVID-19” ще разберем какви ще са дългосрочните ефекти върху образованието и бъдещето на децата днес, както и как можем не само да сведем щетите до минимум, но и да извлечем ползи.

Начална снимка – Dobrislava

Дискусии за образование и информационни материали можете да откриете тук: Образование 4.0
Дискусии за образование и информационни материали можете да откриете тук: Образование 4.0
Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Анна-Мария ПоповаСъвети за подготовка за добра среда за онлайн обучение у дома22.10.2020

Още от Под Моста

Под МостаДигиталното образование – създаване на цифрова екосистемаОбразование