Нека не отиваме с голямата кошница на Рио 2016

05.04.2015

Rio logo (НАЧАЛНА СНИМКА)С тъга започвам да пиша този текст. Същата, която изпитах, когато избухна скандалът с щангистите ни. Тази случка ме накара да помисля в аванс.

Догодина идват Олимпийските игри в Рио, а на пръв поглед не се вижда кой ще печели медалите за България. Въпреки че все още е много рано и не се знае колко представители ще изпратим, състоянието на спорта ни е тревожно.

Нека направим кратко историческо пътешествие през годините. Първия си медал печелим на Олимпиадата в Хелзинки през 1952 година, когато боксьорът Борис Георгиев–Моката завоюва бронз в категория до 75 кг. Преди това му постижение сме имали представители на 4 от предходните 11 форума. Медалът на Моката дава начало на прогресия от страхотни изяви на нашите спортисти в следващите Олимпийски игри. Пикът е през 1980 г. (в Москва) и 1988 г. (в Сеул), когато прибираме съответно 41 и 35 медала, а в руската столица завършваме на трето място в генералното класиране по нации. Можем да определим този период като „златен“ за спорта ни с общо 18 отличия от най-благородния метал.
МокатаИзненадващо или не след края на социализма бройката на медалите ни от Олимпиади спада с всяко следващо издание на Игрите, а последното ни запомнящо се участие е в Сидни на прага на новото хилядолетие, когато спортистите ни се окичват с 13 медала, 5 от които – златни!
Лека-полека достигаме и до наши дни. Форумът в Пекин през 2008 определено не може да се определи за задоволитенен – злато на Румяна Нейкова, но още само 4 медала. От Лондон през 2012 пък си тръгнахме с едно сребно и един бронз – най-слабото ни постижение от 1952 година насам.

Не искам да бъда лош пророк, но е повече от възможно да изравним споменатия „рекорд“ от Хелзинки още следващата година в Рио. Или дори да се върнем с празни ръце…
СтанкаВъпреки всичко медалистите ни отпреди 3 години Станка Златева и Тервел Пулев ще се борят за челните места и догодина в Бразилия, само че, както „Златната“ Станка, така и по-малкият брат на Кобрата са вече на по 32 години. Разбира се, това може и да не ги направи по-малко конкурентоспособни, нито пък по-малко ще им стискаме палци, но със сигурност задачата им отново да се преборят за отличия ще е по-трудна.

На кого друг обаче можем да се надяваме за медал?

В леката атлетика имаме доказано име като Ивет Лалова, но „най-бързата бяла жена в света“ засега е показала, че може да спори за отличия само на континенталните първенства. Съперничките ѝ от останалия свят изглеждат непреодолими и дори достигане до финал би било страхотно постижение.

Би било прекрасно, ако волейболистите ни най-сетне успеят да подплатят таланта си, качвайки се на почетната стълбичка на голямо първенство. От друга страна, не бива да ги пращаме с грандиозни очаквания, тъй като конкуренцията във волейбола е убийствена – Русия, Бразилия, Италия и САЩ са големите фаворити.
ВолейболиститеСлед чудесните си представяния през последната година гимнастичките ни изглеждат като потенциални медалисти и на Олимпиадата. Само че в спорт, в който всяка водеща нация си има собствен съдия и традиционно добутва Русия (и държавите от Източния блок като цяло) до златото, никога не можеш да си сигурен, че съчетанието ти е за медал.

Възможно е отборите ни по класическа и свободна борба да трябва да спасяват положението. Това е най-успешният ни олимпийски спорт с цели 68 медала, 16 от които – златни. Представянето на борците ни може да бъде на двете крайности – от кръгла нула до 5-6 (а защо не и повече) отличия. Очакванията там винаги са високи.

В тениса ще възложим надежди на Григор Димитров. Хасковлията засега не успява да достигне финал на турнир от Големия шлем, но защо пък да не направи своя пробив със златен медал от Рио? Концентрацията на Гришо и добрият жребий ще са основни фактори за евентуален негов успех.
ГришоТук е моментът да се изрази съжаление за щангистите ни, които през годините са ни носили толкова много радост. Само за последните две десетилетия е достатъчно да споменем имената на Георги Марков, Гълъбин Боевски, Милен Добрев, Златан Ванев. Ще ми трябва цял абзац само за да изброя всичките ни щангисти, които залужават признание. Затова е и много тъжно, че в годината преди Рио избухна въпросният допинг скандал. Олимпийският ни отбор ще бъде сериозно обезкървен при липсата на своите тежкоатлети. Редно е да се обърне внимание при какви условия се провеждат тренировките, какъв е хранителният режим на спортистите ни, защо липсва професионален надзор над подготовката им или защо той не си върши работата както трябва, ако се окаже, че такъв има!

Трябва да се отбележи, че е твърде рано и все още не е ясно кои ще са всичките ни представители в Бразилия през лятото на 2016 година, но в текущия момент нещата не изглеждат оптимистично. Когато те станат ясни, ще представим по-задълбочен обзор на делегацията ни, както и на шансовете ни за медал в различните спортове и дисциплини. Към ден днешен обаче няма как да очакваме Рио 2016 с нетърпение. Политиката ни за спорта е под всякаква критика – сякаш се разчита всеки сам да се оправя, пък когато резултатите не са добри, виновникът никога не е държавата. Големите грешници обикновено са съдиите, които са отсъдили някоя топка грешно, не са премерили сантиметрите достатъчно прецизно или са показали пристрастие спрямо „големите спортни нации“, сред които ние не се числим. А можеше да е другояче, ако държавата отделяше повече внимание и още повече пари за спорт!

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян СимеоновМежду погребението, пре*баването и нокаутирането на една нация17.11.2014

Още от Под Моста

Емилия НайденоваОт университета до класната стая: изборът да станеш учителОбразование