LIFE

Опазването на традициите като мисия

28.10.2020

Срещаме се с Ирена Тодорова, изпълнителен директор на Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО, за да научим кои са заплахите, пред които е изправено културното ни богатство. Как оцеляват традициите в условията на Ковид кризата и кои са хората, приемащи като професионален дълг съхраняването на обичаите живи.

Разкажете ни повече за ролята на Центъра, неговия обхват и основна дейност.

Ирена Тодорова: Регионалният център е безспорен фактор в опазването на нематериалното културно наследство. Вероятно такава заявка звучи претенциозно, но ако вникнем добре в неговата функция и роля, ще видим, че това е единствената структура на ЮНЕСКО, чийто основен фокус са живите наследства в цяла Югоизточна Европа. Ние отговаряме за повишаване на капацитета на експертите по темата от 16 държави, които попадат в обхвата ни.

Източник: Facebook Unesco Centre Sofia

Организираме семинари и обучения, с които целим изграждане на мрежа от специалисти, които работят целенасочено за опазването на нематериалното културно наследство. Нуждата от такава институция се появява преди повече от десет години, когато ЮНЕСКО разделя, макар и относително,  „материалните“ от „нематериалните“ наследства. Подобно припознаване на културите се налага, за да се засили стойността на традициите и обичаите, като имащи еднаква стойност наред с историческите паметници, архитектурните, религиозните и прочее. През 2003 година се въвежда особена ценност – „нематериалното наследство“, която обръща внимание към процесите на създаване, на творене на артефакти. Артефактите се разглеждат като резултат от дейности, във висока степен изпълнителски, като „следа“ от процес на изработка и отразяване на познание и знание-умение (savoir-faire).

Кои са елементите, с които България влиза в списъка за нематериално културно наследство на ЮНЕСКО?

Ние можем да се похвалим с редица вписвания, сред които са Културните практики, свързани с 1-ви март, Българското читалище, Национален събор в Копривщица, „Сурва“, Традицията на тъкане на килими в Чипровци, Нестинарството и Бистришките баби. Работата на българските институции и на общностите въобще не трябва да спира дотук. Имаме богата палитра от живи традиции, които при повече воля и целенасочена политика, могат да намерят място в списъците на ЮНЕСКО. ЮНЕСКО целенасочено работи за поощряване и представяне в най-широк план на културните наследства, особено на нематериалните, защото именно те свързват хора и общности от различни места по света.

Източник: Facebook Unesco Centre Sofia

Въведените рестрикции покрай COVID кризата поставиха културата в трудна ситуация – театрите все още не работят с пълен капацитет, а редица музикални и творчески събития са отмнени. По Ваши наблюдения, какво е отражението върху региона на Югоизточна Европа и проявите, свързани с НКН?

Всички сме еднакво потърпевши, дали тук или някъде другаде в Югоизточна Европа. Физическата изолация наруши подобаващото практикуване на обичаите и ощетява, освен духовно, и финансово самите носители на нематериалното културно наследство. Илюзия е, че дигиталните инструменти компенсират. Интернет не може да замени живия контакт при споделяне на традиционните занаяти и умения. В центъра на нематериалното културно наследство е човекът, мястото, обкръжаваща среда, социалният контакт. Как да пренесем духа и емоцията във виртуалния свят? Та това е практически невъзможно. Същото е, като да гледаш онлайн театър. Ако я няма енергията на хората, ако го няма споделения момент, историята, изчезва и лирическата стойност.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Калоян ГуглевИзкуството в дигиталната епоха. Как артистът живее от него?07.10.2020

Още от Под Моста

Под МостаДигиталното образование – създаване на цифрова екосистемаОбразование