LIFE

Опазването на традициите като мисия

28.10.2020

Може ли да бъде извлечена ценна поука от ситуацията, или все още е твърде рано да я пресеем от лошото?

Рано е да се каже. По време на криза всички сме настроени философски, говорим за постматериалното, в момента обаче, в който кризата отслабне или изчезне, бързо забравяме за заявките си. Надявам се да си дадем сметка, че съвременният свят и новите технологии, не целенасочено разбира се, не помагат за съхраняването на живите традиции. Тези, които помагат за тяхното съхраняване, са не само институциите, а и младите хора, без които трансферът на знания е невъзможен.

Източник: Facebook Unesco Centre Sofia

Кои са другите потенциални заплахи, пред които е изправено културното ни богатство?

Както казах, физическият свят е по-важен от виртуалния. Не можем да се задоволим с виртуална разходка в музея, това не е истинско преживяване, това е особен вид мимикрия. Не можем да съзерцаваме „Сакре Кьор“ през монитора, всъщност въобще не можем говорим за онлайн съзерцаване, та това е абсурдно. Е, с други думи изправени сме пред заблудата, че интернет може да компенсира физическия достъп до култура, но не трябва да позволяваме тази инерция да ни завладее. Нематериалното, както и материалното наследство, наистина са свързани с емоционално преживяване, тъй като се основава на връзката с конкретно място, с конкретни общности и истории.

Източник: Facebook Unesco Centre Sofia

Какво съхранява традициите живи?

Всички и всеки от нас. Говорим за празници, за песни, танци, за умения да правим различни неща. За някои това е съдба и професионален път, за занаятчиите например. За други това е свързано със свободното време – разнообразни изпълнителски умения, издирване и „припомняне“ на ограничени в пространството знания и умения да направиш нещо.

Как се е променило през поколенията мисленето и отношението на хората към обичаите?

Не мога да дам категоричен отговор, но определено има отдалечаване от традициите. Това не е изненада. Политическият преход у нас много повече ни фокусира навън, към чуждото, западното, модерното, като остави на свой ред родното да преживява, както може.

Нематериалното културно наследство е най-потърпевшо при отсъствието на целенасочена политика, защото то не е част от формална образователна система, но е важно за поддържане и споделяне на образи, представи, символни светове, важни за разнообразни човешки общности.

Източник: Facebook Unesco Centre Sofia

Какъв е потенциалът на НКН у нас и в каква посока би могло да се развие?

Не мога да говоря за потенциал, когато става дума за традиции. Традициите са такива, каквито са, те са динамични, променящи се във времето в зависимост от поколенията. Те са онова, което ни дава възможност да мислим и да изразяваме по емоционален начин нашата връзка с предците. Ето затова трябва да засилим връзката между поколенията.

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Калоян ГуглевИзкуството в дигиталната епоха. Как артистът живее от него?07.10.2020

Още от Под Моста

Под МостаНад 200 деца в 7 града получиха безплатен урок по музика по време на „Rockschool на колела"Образование