Образование

От Италия до Долни Пасарел – за децата и образованието! Интервю с Джада Фратини, учител от „Заедно в час“

12.02.2019

Джада Фратини пристига в София и носи италианския дух в усмивката си и спокойствието в очите. Сред мечтите ѝ е това да бъде учител! Не всеки ден срещаме човек от друга държава, избрал да живее и да се развива в България, а още повече – в училище! Какво кара един чужденец да остане в България и да преподава в малкото селце Долни Пасарел и за всички възможности, които ѝ дава „Заедно в час“, четете тук:

Разкажи ни повече за себе си – с какво се занимаваше преди да бъдеш учител? Какви пътища те доведоха до “Заедно в час”?

Аз завърших специалност „Превод“ в университета в Болоня, където имах много добра преподавателка по български език. След това дойдох в София на Еразъм и ми хареса много – исках да дойда пак. Не знаех много, бях учила сравнително малко време, мислех, че ще мога да практикувам и руския, който учех тогава. Но много ми хареса тук и реших да се върна още веднъж и после още веднъж и така останах. След това изкарах стаж в една преводаческа агенция и след това намерих „Заедно в час“, и останах.

Много исках да бъда учител и преди, но в Италия е много трудно – има национален конкурс за учители, необходимо е да завършиш бакалавърска степен, а след това и магистратура, след това курс за правоспособност. Това отнема много време, само за да се квалифицираш. И след това отново чакаш за следващия конкурс за учители, но това не означава, че ще станеш учител.

Тук можех да започна веднага след бакалавърската степен. И по този начин успях да използвам специалността си и да започна да работя веднага, да си сбъдна мечтата да бъда учител.

Първи учебен ден в училището в Долни Пасарел, 2017 година – Джада Фратини е от края вляво

Как се гледа на учителската професия в Италия?

Много добре, всички искат да са учители. Затова има толкова чакане, но условията са същите. От много години всички искат да бъдат учители в Италия, което е хубаво, но затруднява възможността да бъдеш учител.

Как разбра за „Заедно в час“?

Отидох на едно изложение за работа за българи, завършили в чужбина. Имаше много хора и много фирми се свързаха с мен, заради това, че съм италианка и говоря чужди езици.

Аз много се притеснявах, защото не можех да говоря много добре български. Но всички от „Заедно в час“ бяха много мили и казаха, че няма проблем да се представя на английски. И вече втора година съм учител в едно малко училище в Долни Пасарел. (Бел.ред.:след първоначалното представяне Джада напредва изключително бързо с българския и взима успешно теста по български език, необходим преди влизането в класната стая)

Какво е да си учител в Долни Пасарел?

Хубаво е, училището е много малко и има повече възможност да експериментираме. Много е хубаво, че работим с малки класове – най-големият ни клас е от 14 ученика. Пътувам всеки ден от София, но има удобен транспорт, а рано сутрин сме само ние – учителите. Така или иначе ако живееш в някой краен квартал, пътуваш дори повече време до работа. Почти всички учители в училището сме от София и за всеки предмет има по един учител – училището е наистина малко и работим с ученици от първи до седми клас.

Джада и нейните колеги от 202-ро основно училище „Христо Ботев“

Какво е отношението на другите учители и на родителите към толкова млад учител като теб?

Ние сме петима учители от „Заедно в час“ в училището и определено имаме среда, и е по-лесно да се впишеш. Всеки помага на всеки. Директорът много ни насърчава, подкрепя ни. Винаги ни стимулира да направим нещо по-интересно – ако децата се справят добре, защо да не ги предизвикваме, защо да ги спираме да се развиват?

Миналата година сякаш беше по-трудно с родителите, защото се чудят как така съм дошла от Италия да преподавам тук. Но мисля, че вече ми имат доверие. Има много заинтересовани родители, които се вълнуват какво се случва в училище и това е хубаво.

А как реагират децата, когато видят толкова млад учител?

Радват се, много се радват. Но го има и другото, че понякога ни приемат като връстници и трябва малко дистанция. Ние като учители сме там да им помогнем. Трябва да се намери баланс. Всички ученици са местни, от Пасарел и повечето родители пътуват до София всеки ден за работа и нямат много време за тях.

С малките нямам проблеми, защото за тях винаги си възрастен човек, щом си по-голям от тях. Даже миналата година питах в трети клас – според вас на колко години съм, и едно детенце каза – на 56! Но с по-големите е по-сложно и е важно да си сложим правилата от начало, те да ги спазват, а аз да следя за тях. И най-важното е да съм постоянна с тях.

Участниците във випуск 2017 на програмата на „Заедно в час“ по време на интензивното си лятно обучение

Какви методи на обучение използваш в часовете си?

Аз обичам много да уча чрез игрите. Особено за по-малките – те много добре възприемат, а и идеята ми е да възприемат английския като нещо забавно и дори аз да не съм там, те пак да искат да го учат.

С по-големите също се опитвам – например, ако трябва да преговаряме нещо, защо да не го направим като игра, като куиз? Старая се да използвам интерактивни приложения като Kahoot – децата свързват телефоните си към екрана, получават въпроси и трябва да отговарят, получават точки, но вече е забавно, а не като на тест. Така че и по време на часа се чувстват мотивирани.

Често правя игри, задачите им са свързани с движение като тичащи диктовки, да препишат някой текст или нещо друго.

Те се радват дори на най-малката промяна – да работят по отбори, да ги разместя, да работят с другарче или да използват телефоните си – това ги раздвижва.

Друг пример е упражнение за учене на думи – аз използвам едно приложение, в което слушаме музика. Те избират любимата си песен, след това я гледаме в YouTube, но липсват думи и те трябва да слушат и да разберат правилната дума. Или да използваме филми – винаги може да се направи упражнение с разбиране. А всички тези упражнения могат да се използват и от възрастните, защото всички учим като деца и така най-лесно възприемаме.

Някои идеи взех от колеги от „Заедно в час“, защото има много ресурси, които самите ние създаваме и споделяме един на друг, така че това ни е много полезно.

Стани част от следващия випуск на „Заедно в час“ до 20 февруари

В класната стая с Джада Фратини (най-вляво на първия ред)

Как се справят с езика? Имат ли желание да учат?

Преди да започнеш да преподаваш, трябва да направиш стъпка назад и да отговориш на въпроса – защо трябва да уча това? Трябва да са мотивирани и се опитвам да направя това не само в началото на годината, но дори много пъти през годината.

Опитвам се да направя уроци по техните интереси и за мен е важно самите те да разберат защо искат да учат това.

Каня чужденци в класната стая и всички деца се справят много добре. Аз ги поставям в ролята на преводачи и превеждат, а понякога е доста сложно. Те свикват и дори им става интересно, и си говорят с госта след часовете. Беше много забавно, защото малките ги спират по коридорите и искат автографи, и си ги събират в една тетрадка. После винаги ме питат – как е Марко, как е Лоренцо, какво правят? Когато има с кого да говорят, има смисъл. Те знаят, че те не говорят български и няма как да ги разберат, ако не говорят на английски. Но повечето от децата не бяха виждали човек от чужбина преди мен.

Миналата година писахме писма на ученици от Италия и аз бях много изненадана, че много деца не знаят, че извън България не се говори български. И ме питат – а те защо не учат български? Беше много хубаво – писахме писма, картички, направихме кореспонденция. Накрая направихме конференция по скайп с учениците от Италия и си говорихме с тях. Беше много мило, особено в малките класове, защото всеки искаше да попита детето, на което е изпратило писмо нещо – кой ти е любимия цвят, кое ти е любимото число? Много се вълнуваха, притесняваха, беше много мило 😊

За какво мечтаят децата, на които преподаваш? Искат ли да пътуват?

Вече да, първоначално бях малко разочарована, защото казваха – аз искам да работя в селото. Правихме игра за опознаване – една лъжа и една истина, лъжата на детенце от пети клас беше „обичам да ходя в София“. Т.е. той не обича и не иска да излезе от малкото място. И аз го питах дали не иска просто да се запознае с други хора, да отиде на кино, да види нещо различно, но за много от моите ученици София означава – молът. Те отиват само заради това и се връщат.

За мен беше много важно миналата година да направим една екскурзия с колегите за един ден до София. Имаше деца, които никога не бяха виждали Александър Невски, Руската църква, Университета… а не е далеч и не е трудно да се достигне. Всичко зависи много от родителите – какво искат за тях и какви възможности имат. Няма нищо лошо с това да се гордееш с родното си място, но все пак трябва да видиш и света навън.

Какво може да даде един учител днес на децата, което те не могат да открият в интернет?

Просто да им представи света – едно е да прочетеш нещо в интернет, а съвсем друго някой да ти разкаже. Дори да е история за себе си, те много обичат да слушат лични истории и постоянно ме питат – имате ли сестра, какво прави, имате ли куче, как е кучето? Те се радват на самия човек, на личната връзка.

Какво ти носи “Заедно в час”?

Най-важното – възможността. Иначе нямаше как да бъда учител. И подкрепа, защото ако не беше важно за тях, освен че нямаше да имам възможност, нямаше и да се чувствам, че мога. Когато виждам толкова готини колеги, когато има някой да ми помага, дори само това някой да ти каже – ти можеш, това е наистина много!

Аз съм много критична към себе си и все искам повече. Не всеки ден ще е успешен, един ден ще приготвиш най-хубавия урок, но децата може да не са в настроение или просто ще завали сняг и са развълнувани, и не всичко ще се получи както си очаквал. Не може да се отчайваш и да кажеш – тръгвам. Трябва да поговориш с децата, да спреш за момент и да видиш как можеш да оправиш нещата. Когато те виждат, че си грижовен към тях, и те се държат добре. Те наистина учат от този, когото харесват. И най-хубавото за мен е, когато ми кажат, че искат да станат като мен, като пораснат. Дори да има едно дете, което е там за теб и иска да учи заради това, това е достатъчно.

До 20 февруари „Заедно в час“ приема кандидатури за участници във випуск 2019 на своята програма, които ще започнат работа като учители от септември в 11 региона на България.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия НайденоваУсещане за учител – интервю със Сава Ташев, преподавател от програмата „Заедно в час“26.02.2019

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ или страстите Яворови в Народния театърТеатър