Литература

Откъс от „В делник и в неделя. Избрана поезия 1950-1994“ на Егон Бонди

28.10.2021

Превод от чешки: Анжелина Пенчева 

Егон Бонди e творчески псевдоним на Збинек Фишер, (1930 – 2007) – чешки философ, писател и поет, една от водещите фигури на пражкия ъндърграунд.

В края на 40-те години Бонди се запознава с група млади сюрреалисти, а покрай тях бил привлечен от гуруто на чешкия сюрреалист Карел Тайге, починал от инфаркт през 1951 г., след като комунистите не успели да го осъдят. Резултатът е раждането на течението на фекализма, към което принадлежи и Бонди. От 1957 до 1961 г. учи философия и психология в Карловия университет в Прага. От 60-те години на миналия век пише текстове за известната ъндърграунд група The Plastic People of the Universe. Неговата социална позиция го довежда до конфликт с тоталитарния комунистически режим в Чехословакия. Бонди е един от най-влиятелните чешки интелектуалци на ХХ век, въпреки че до 1990 г. произведенията му се разпространяват само като самиздат.

Обхватът на творчеството му е изключително широк, а въпреки дълбокия, екзистенциален произход на творчеството му, текстовете му са свежи и забавни. Томът „В делник и в неделя. Избрана поезия 1950-1994“, съставен и редактиран от вещия познавач на Бонди Мартин Маховец, е разделен на четири, хронологично подредени части, всяка от които представя четири различни десетилетия от творчеството на автора. Целта на тези събрани съчинения е да покаже на днешния читател най-доброто от творбите му. Сборникът „В делник и в неделя“ е прекрасно балансиран, както от хронологична гледна точка, така и по отношение на различните творчески подходи на поета: има стихове „напълно реалистични“, „смущаващи“, „примитивистични“ , неосюрреалистични, агитативни, философско-медитативни, примери за дневникова поезия и детабуизация.

ОМАГЬОСАНАТА ДЕВА

Фредерик дълго ходил из гори и планини и нямал какво да яде. Един ден стигнал до голямо дърво с хралупа и се заселил в хралупата. След време забелязал, че някой се грижи за домакинството му. Започнал да дебне през нощта и видял бухал, който се превърнал в красива девиИЦАа. На сутринта Фредерик се покатерил в короната на дървото и хванал бухала. По някое време бухалът излинял, защото Фредерик не го пускал навън от хралупата, а самият Фредерик се преместил с девицата при нейните родители. След година им се родило детенце. Когато станало на четири години, Фредерик казал на девицата-бухал: „Не позволявай на детето да си играе с бастуна ми!“ Девицата обаче него послушала и когато детето се заиграло с бастуна, той полетял нагоре и изчезнал в небето. Когато Фредерик се прибрал, посадил голяма роза и заръчал на жена си да я полива всеки ден. Розата растяла бързо и не след дълго достигнала до самия бастун. Фредерик тръгнал да се катери по стеблото ѝ. Само че като бил най-горе, при бухала дошъл дух, преобразен на мъж, и ѝ казал: „Цветето ще порасне по-бързо, ако го полееш с гореща вода.“ Девицата така и направила, обаче цветето повехнало. Фредерик паднал и се претрепал. Паднало и цветето и убило бухала и детето.

(Für Bondys unbekannte Geliebte или Неизчерпаемо богатство)

ДЕВОЙКАТА В ЛОДКАТА

Един ден Валерия се разхождала по брега. Не щеш ли, до скала близо до нея доплувала лодка и от нея на брега слязъл мъж. Предложил на Валерия да му стане жена. Валерия се качила с него в лодката, за да си направят разходка по време на отлива. Когато се отдалечили от брега, внезапно краката на мъжа се превърнали в нокти на лешояд, а от главата му израснали рога на лос. Не бил мъж, а зъл дух.

(Für Bondys unbekannte Geliebte или Неизчерпаемо богатство)

ХЕРМАН

След бомбардирането на Берлин Херман намерил на улицата детска главичка. Занесъл си я вкъщи и почнал да я използва като преспапие на бюрото си. След три дни обаче главичката взела да понамирисва и я изхвърлил в градината. След известно време взел да чува всяка нощ под прозорците си нечии стъпки. Една нощ останал буден, за да издебне непознатия. Видял, че из градината се разхожда цвете с глава на момиче. Херман грабнал дебели въжета, хванал цветето и го изгорил в огнището си. Когато ударил седем пъти в пепелта с тояга, от огнището излязла девойка. Помолила Херман да ѝ разреши да погостува седмица при родителите ѝ. Херман ѝ позволил и повече не я видял – нито след седмица, нито когато и да било.

(Für Bondys unbekannte Geliebte или Неизчерпаемо богатство)

БЕРНАРД

Бернард бил свещеник. Само че в розата се укривал дяволът и когато Бернард я откъснал, започнала да ухае опияняващо. Свещеникът видял, че дяволът хвърчи по небето и ликува как го е съблазнил. Тогава Бернард се оттеглил от света на хората и се отдал на покаяние. Един ден стигнал до брега на море, видял там една гарга и ѝ рекъл: „Ако си добър дух, долети при мен, ако си зъл дух, отлети от мен.“ След тези думи гаргата отлетяла.

(Für Bondys unbekannte Geliebte или Неизчерпаемо богатство)

ГОРАТА

Един ден Наталия се изгубила в дълбоката гора. Не можела да намери обратния път за вкъщи и се покатерила на едно високо дърво, за да пренощува. През нощта при дървото дошъл един мъж и взел да подвиква на Наталия да слезе долу. Тя обаче се страхувала и останала на дървото. На сутринта намерила пътя за вкъщи. Онзи мъж бил самият Сталин.

(Für Bondys unbekannte Geliebte или Неизчерпаемо богатство)

МАРКАТА

Един ден Фюрерът излязъл в съпровода на своя генералитет да огледа Атлантическия вал[1]. На строежа работели мърляви пленници. Потта им миришела еврейски и този лъх стигнал до Фюрера. Генерал РундщелдRundstedt му подал батистена носна кърпа. Фюрерът пъхнал десницата си в джоба на своя полеви шлифер и пръснал няколко монети. Пленниците се хвърлили в праха да се докопат до марките. Фюрерът, съпровождан от генералитета и имперския маршал, се отдалечил. Времето му е точно отмерено.

Тази легенда съществува и в друг вариант:

Един ден Сталин излязъл в съпровода на маршал Будьони на кон да огледа мирните строежи на комунизма. На строежите работели мърляви другари. Потта им миришела селски. Маршал Ворошилов, който съпровождал Сталин на почетно разстояние, му подал шепа шафран. Сталин свалил позлатената си шапка и избърсал чело. От дълбокия джоб на простата си генералска риза извадил шепа монети и ги пръснал наоколо. Другарите се хвърлили в праха и се сбили за неговите монети. Следвайки маршал Будьони на кон, Сталин се отдалечил в посока към изгряващото слънце. Чака го работа – да продължи да мисли за благото на човечеството.

(Für Bondys unbekannte Geliebte или Неизчерпаемо богатство)


[1] Серия от укрепления и бункери, разположени по бреговете от Норвегия до Испания. Предназначението им е да отбраняват териториите, завзети от германците в Западна Европа, срещу евентуален десант на Съюзниците. – Бел. прев.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Анна-Мария Попова15 от най-очакваните книги тази зима16.02.2022

Още от Под Моста

Под Моста6 български изпълнители ще развият своята музикална кариера във второто издание на Музикален АкселераторОбразование