Автор: Вяра Николова

Да си се “бронирал със забрава”, да повярваш, че за да се наситиш на любимия, са нужни само 10 дни, да се върнеш 17 години назад, за да срещнеш онзи, който сам избира да не те има в живота си. Това са малка част от нещата, които Блага Димитрова ни поднася в романа “Отклонение”. Една лична изповед за неосъществената любов, пътуване в една различна епоха, носеща със себе си други ценности и друг морал. Една епоха, в която любовта се развива различно, но чувствата са еднакво силни. 

Любовта в романа Блага Димитрова представя по нетрадиционен начин. Това гласи и анотацията му – “роман за невъзможността влюбените да се завърнат в миналото и да изживеят любовта си”. Самата писателка приема пътуването в миналото като начин да намери истината – за себе си, за героите си, за любовта и живота като цяло. 

В центъра на сюжетната линия на “Отклонение” са Неда Велева и Боян Данаилов, като образът на Неда е посветен на великата Невена Коканова. Влюбените някога герои се срещат 17 години след раздялата си, за да преживеят отново чувствата си и да открият онези истини, които ще ги накарат да се преоткрият. Спомнят си за първата си среща, за разделите, за едни 10 дни, които прекарват в квартирата на Боян с надеждата да преодолеят чувствата си. 

В книгата Неда иска да срещне любовта, но не тази от познатите формули, а онази любов, благодарение на която ще “преодолее себе си”. Осъзнава, че рискува да получи “рани от изгаряне”, които да не могат да се излекуват, но копнее да пречупи познатия “начин на мислене”. 

Тя е от малкото “по момчешки подстригани девойки”, но това по никакъв начин не ѝ пречи да се държи като момиче със самочувствие. Тя е едно противоречиво същество, съчетание между няколко личности – за това свидетелства и името ѝ (НеДа). Отличава се от останалите чрез смеха си.

“Още от прага ти ме откри по смеха. Заобиколена от тайфата, аз се заливах във водоскоци смях, които се удряха в ниския циментен свод, сякаш да го повдигнат по-високо.”

Тя мечтае свободно да избира и да сменя посоките си, готова е да заплаща за грешките си в и извън любовта “с болка” и иска да усети “най-рядкото щастие на тоя свят” – свободата. Избира да учи история, защото това е нещото, за което бълнува цял живот.

Първоначално в нейните очи Боян Данаилов е един “наперен всезнайко”. Учещ за инженер и секретар на студентската организация, той е типичен представител на епохата, за която пише Блага Димитрова. Животът му прилича на “бягане с препятствия”, на едно вечно изпълняване на задачи. Боян не може да бъде спрян от нищо…дори от едно чувство като любовта. Тя за него е пречка, която ще преодолее. Планира “стъпка по стъпка” деня си, но това, за което така и не остава достатъчно време, е Неда.

Неда и Боян са две напълно противоположни личности – тя е все “назад във времето”, а той е “толкова напред”, че никога не присъства в настоящия миг. “Различни до непримиримост”, те въпреки това не могат да съществуват пълноценно разделени. 

“Без мене ти би бил само сурова, твърда земя, лишена от криле. Без тебе аз бих била облаче, откъснато от земята и залутано в простора.”

За първи път с Неда се срещат по време на студентска среща, на която основна тема е любовта в социалистическото общество. Ключови в речта на Боян са пет точки, без които не може да просъществува истинска любов…или “равноправна дружба между двама души”, както я нарича той тогава. 

След тази среща смелата Неда отива при Боян и му казва, че се чувства привлечена от него. Срещата в парка на следващия ден е нещото, което поставя началото на тяхната история. На фона на звуците на близкия митинг Неда и Боян се превръщат в “едно малко отклонение от общата посока”. В тази вечер, когато “младостта бе на митинг”, те предпочитат да избягат от действителността и стават нарушители на реда.

Тогава ги крепи наивната вяра, че връзката им е възможна въпреки епохата, в която живеят, въпреки завистта на тези около тях. Въпреки бурния вятър дори, който иска да ги раздели и търси пролуки в прегърнатите им тела. В този ден те решават да вървят напред, да се прегърнат “самонадеяно” и напук на общественото мнение и на суеверието да се изсмеят на предчувствията си.

Втората им среща е в далеч по-неформална среда. След нея обаче настъпва първата раздяла. Причината е третият човек, който се намесва във връзката им. Грешна интерпретация на спонтанно изречените думи на Неда, че за една лимонада ще накара Боян да се влюби в нея, кара героят да напусне вечерната забава. 

“Спомняйки си, аз виждам неща, ставали зад гърба ми, и чувам думи, прошепнати тайно, без да са стигнали до обсега на слуха ми”

Следват болезнени дни. Дори Блага Димитрова да представя разочарованието на Неда, този момент е труден и за двамата. Историята не успява да замени тъгата от неуспешния опит в любовта и волята не стига, за да спрат мислите за Боян. Тя разсъждава, повтаря наум разговорите им, премисля дадените отговори, заменя ги с други, създава нови диалози в мислите си.

“Аз, най-жизнерадостната и упорита между връстниците си, бях потънала в безизходна тъга”

В книгата непрекъснато се преплитат пространствата на миналото и настоящето. В младостта си те са наивни, все още търсещи себе си. Сега всеки от тях има свое собствено семейство, друг живот, кариера, място в обществото. Една несполука ги среща след 17 години, но някогашната близост единствено “ги отдалечава”.

“Няма нищо по-далечно на света от тия две близки рамене, които някога се топяха едно до друго”

Този един ден се превръща в “отклонение” от времето, не само от пътя. Чрез Неда Боян се сблъсва със самия себе си, вижда какъв е бил преди и какъв е сега. А в нейните очи той е “все припрян, все запъхтян”. Нещата, които ги свързват, сега са само едно счупено гърне, пътуването до столицата и спомените, от които искат да избягат.

Неда вижда преуспелия Боян, каращ скъпа кола, пътуващ в чужбина, вече с име зад гърба си. А тя е същата – все още част от студентската тайфа, “в центъра на смях и закачки”, мереща “времето с векове” и в този момент нейната най-голяма гордост е откритият счупен съд по време на разкопките същия ден.

“Ние сме в две различни времена, като на две отдалечени планети, които никога няма да се срещнат” 

Седемнадесетте години се оказват много по-голямо разстояние от пътят, който трябва да изминат в горещия ден. Те раждат мълчание, а тишината е “заредена със странни мисли”. Двойката, която някога е горяла от страст, в настоящето не намира думи, с които да запълни неловките моменти. 

Това се променя едва към края на пътуването. Тогава загадката около тези 10 дни се разкрива, времето се забавя, а заедно с него и скоростта на автомобила. Посоката не е напред обаче, а назад  – към миналото, към дните, прекарани в полурухналия таван.

“Отклонение” е една книга за живота на 20, история за вечното надпреварване с времето, в което лесно можем да се изгубим. Главните герои правят именно това – “от гонене на времето” неусетно изпускат миговете. А те са невъзстановими.

Романът на Блага Димитрова разказва за човека и за промяната, за революцията, за предупрежденията, в които понякога трябва да се вслушаме, за уроците на едни 20-годишни младежи. 

Това е роман за първата любов, която понякога остава последна, поне последната истинска. В книгата тя носи болка, щастие, разочарование, срещи, раздели. В нея често присъства трети. При Неда и Боян обаче не само Коста и Вера опитват да ги разделят. Съдбата също се намесва не веднъж. И дори любовта да премахва граници и да е “най-осезаемият допир със света”, тя се ражда в епоха, която не цени истинското и затова умира по същия бърз начин. 

След втората си раздяла Неда и Боян успяват да намерят отново път един към друг, но временно. През 10-те дни на таванското помещение отговорникът на квартала вижда влюбените и решава, че близостта им е недопустима. Пред съда те отказват да сключат брак и затова понасят последствията от действията си. Боян губи поста си в студентската общност, Неда губи възможността да следва в Москва. Но най-тежка е загубата на любовта, оказала се твърде чиста за това настояще.

За продължилата 10 дни страст разказва една “вехта ученическа тетрадка”, захвърлена на покрива. Там Неда описва чувствата си и разказва как я променя първото ѝ влюбване. Виждаме как момичето, което се изненадва от самата себе си, осъзнава, че дори любовта да приключи, единствено животът на тези, които я създават, ще бъде обеднен. 

Любовта между Неда и Боян е “без вериги, без решетки, без клевети, без гаранция”. Първоначално е на шега, но с времето става “най-истинската” в живота им. Неда обаче си отива. Тръгва си, за да разбере дали е нужна. И открива отговора, 17 години по-късно. В настоящето виждаме как невъзможността двамата да останат заедно е това, което остава непроменено. Чувствата са все още там, но правилният момент не идва. И така най-(не)нужната среща става повод за последна раздяла.

“Как изтървахме любовта, единственото, което ни примирява с живота?”

“Поколението с отложена младост” загърбва отново своите копнежи и продължава живота си по установения ред. За едно нещо обаче Неда успява да опровергае Боян – 10 дни не са достатъчни, за да се излекуват те един от друг. Защото 17 години по-късно виждаме, че миналото не е забравено. Думите на Боян, че не може да живее без Неда, го доказват. Макар и да не са достатъчни, за да загърбят героите обществения морал.

Пътуването продължава, докато не стигат крайната точка. Тя е градът, в който ги очаква другият живот. Но никой не иска да се връща, защото там ги “причаква раздялата”

“Едва сега, опомнени, долавяме, че нещо насъщно ни е липсвало през всички тези изминали дни и че това нещо ще ни липсва още по-неутолимо през всички предстоящи дни до самия край”. 

Накрая героите разбират, че липсващият елемент в живота им остава любовта. Онази искра, която са имали през десетте дни на полурухналия таван. В романа на Блага Димитрова обаче любовта на Неда и Боян остава едно обикновено отклонение, едно чувство, което подобно на героинята само идва и само си отива.