Паралелните светове на Клифърд Саймък – пътешествие из творчеството

10.08.2018
Varna Buddies 2019 Summer Edition

„Един свят, после друг, като верига от светове. Единият стъпва по петите на другия, който крачи пред него. „Утре“ за един свят е „днес“ за друг. И „вчера“ – това е „утре“, а „утре“ това е миналото. С тази поправка, че минало няма. Не съществува никакво минало, ако не се смятат спомените, които прелитат на нощни криле в сянката на съзнанието. Няма минало, което да може да се достигне. Никакви фрески по стените на времето. Никаква кинолента, която би могъл да върнеш и да видиш какво е било някога.“

Из „Градът“ (1952), Клифърд Саймък 

Писател, журналист, философ по душа – всичко това е Клифърд Саймък. Роден в Уисконсин, САЩ през 1904 г., Саймък започва кариерата си като журналист и работи за различни вестници. Още от дете е запален по Хърбърт Уелс и научната фантастика. Започва да издава свои произведения през 30‘те години, но истинска популярност добива след края на Втората световна война с романа си „Градът“ (City, 1952). Саймък е характерен със своите разсъждения за Човека и неговото място в света. Този философски поглед към живота се обединява с темата за пътуването във времето и пространството, а резултатът са многобройни произведения, превърнали се в класика в научната фантастика.

„Градът“ е сбор от повести, водещи ни през човешката история, безразличието, обзело цивилизацията ни, и отказът от мисловна дейност. На фона на хората, за които Градът се превръща в излишна структура, културно наследство, олицетворяващо стария строй, се развиват нови разумни същества – кучетата. Но дори тяхното миролюбиво общество, отричащо убийството като решение на проблемите, се оказва под заплахата на друг биологичен вид. И единственото, което им остава, е да преминат в паралелен свят. Колко светове съществуват? Верни ли са старите легенди за приятелството между хората и кучетата? Ако е така, то човешкият свят е завинаги изгубен в далечното минало.

Идеите на Саймък продължават да се разгръщат в „Паралелни светове“ („Ring Around the Sun”, 1953) и „Всичко живо е трева“ („All Flesh is Grass”, 1965). Във „Всичко живо е трева“ действието е позиционирано в Милвил (родният град на Саймък), а жителите са оградени от невидима преграда, която ги изолира от целия останал свят. Главният герой е избран от „извънземна“ цивилизация, за да бъде посредник между колонизаторите и хората от нашия свят. Кои са колонизаторите? Високо развити … цветя. А колонизатори ли са те изобщо? От тяхна гледна точка – не. Просто са открили как да се прехвърлят от свят в свят и да учат от местните, а също и да дават знания.

Изглежда, че за хората това би трябвало да е изгодна сделка – те предоставят света си, а цветята им дават неподозирани умения и ресурси. Но човечеството не е съгласно някой да се бърка в живота му. Перспективите за мирно съжителство не съществуват в очите на хората и те не могат да повярват, че създания от друга реалност ще се преселят в тяхната. Обратен път обаче няма – всяка цивилизация трябва да върви бавно от свят в свят, за да се развива.

Интересно е, че невидимият купол на Саймък се оказва много интересен както за филмовата индустрия, така и за други писатели. Стивън Кинг пише романа си „Под купола“ („Under the Dome”, 2009), а извънземните в „Бойни кораби“ („Battleship”, 2012) ограждат земните си противници с подобна невидима преграда.

Класическата фантастика ни разказва за пътуване във времето. Клифърд Саймък ни показва, че пътуванията назад и напред по линията са невъзможни, има много светове, в които можем да отидем, но всеки от тях като че ли съществува независимо от другите. Една и съща Земя, едно и също място под слънцето, но с различни обитатели, всеки вървящ по собствен път. И ето, че последната книга на Саймък ни хвърля обратно към типичното пътуване във времето, където са възможни странстванията в миналото, бъдещето и всичко това, за да открием къде сбърка човечеството. „Магистрала на вечността“ („Highway of Eternity”, 1986) е чудесен завършек на едно богато литературно творчество.

Неограничените смятат, че интелектът в чистата му форма е най-важен. Те са успели да внушат на човечеството, че преждевременната дематериализация е правилната форма на безсмъртие. Но група хора отказва да приеме такъв живот. Възможно ли е пътуването във времето да им покаже как човешката цивилизация стига до пълното бездействие? Такъв ли е краят на Човека или е просто ново начало?

Независимо кои са главните герои в историята, какви са извънземните форми на живот и къде се развива действието, Клифърд Саймък остава непоправим хуманист. Главна цел в пътуванията през световете и времето никога не е завоеванието. В много отношения „противниците“ на хората носят мъдрост и познания, но не е лесно да бъдат приети поради страх от непознатото. Всеки свят следва другия, всяка цивилизация следва паралелна цивилизация. Но никой свят не бива да бъде жертван за сметка на друг. Това е простата истина в книгите на Саймък – развивай се, учи се и позволи и на другите да вървят напред по своя собствен път.

Автор: Анна-Мария Попова 

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаСветовният ден на книгата с любими заглавия на „Под Моста“23.04.2019

Още от Под Моста

Момчил РусевКакво се случи в българската музика през юли?Музика