Паралелните светове на Клифърд Саймък – пътешествие из творчеството

10.08.2018

„Един свят, после друг, като верига от светове. Единият стъпва по петите на другия, който крачи пред него. „Утре“ за един свят е „днес“ за друг. И „вчера“ – това е „утре“, а „утре“ това е миналото. С тази поправка, че минало няма. Не съществува никакво минало, ако не се смятат спомените, които прелитат на нощни криле в сянката на съзнанието. Няма минало, което да може да се достигне. Никакви фрески по стените на времето. Никаква кинолента, която би могъл да върнеш и да видиш какво е било някога.“

Из „Градът“ (1952), Клифърд Саймък 

Писател, журналист, философ по душа – всичко това е Клифърд Саймък. Роден в Уисконсин, САЩ през 1904 г., Саймък започва кариерата си като журналист и работи за различни вестници. Още от дете е запален по Хърбърт Уелс и научната фантастика. Започва да издава свои произведения през 30‘те години, но истинска популярност добива след края на Втората световна война с романа си „Градът“ (City, 1952). Саймък е характерен със своите разсъждения за Човека и неговото място в света. Този философски поглед към живота се обединява с темата за пътуването във времето и пространството, а резултатът са многобройни произведения, превърнали се в класика в научната фантастика.

„Градът“ е сбор от повести, водещи ни през човешката история, безразличието, обзело цивилизацията ни, и отказът от мисловна дейност. На фона на хората, за които Градът се превръща в излишна структура, културно наследство, олицетворяващо стария строй, се развиват нови разумни същества – кучетата. Но дори тяхното миролюбиво общество, отричащо убийството като решение на проблемите, се оказва под заплахата на друг биологичен вид. И единственото, което им остава, е да преминат в паралелен свят. Колко светове съществуват? Верни ли са старите легенди за приятелството между хората и кучетата? Ако е така, то човешкият свят е завинаги изгубен в далечното минало.

Идеите на Саймък продължават да се разгръщат в „Паралелни светове“ („Ring Around the Sun”, 1953) и „Всичко живо е трева“ („All Flesh is Grass”, 1965). Във „Всичко живо е трева“ действието е позиционирано в Милвил (родният град на Саймък), а жителите са оградени от невидима преграда, която ги изолира от целия останал свят. Главният герой е избран от „извънземна“ цивилизация, за да бъде посредник между колонизаторите и хората от нашия свят. Кои са колонизаторите? Високо развити … цветя. А колонизатори ли са те изобщо? От тяхна гледна точка – не. Просто са открили как да се прехвърлят от свят в свят и да учат от местните, а също и да дават знания.

Изглежда, че за хората това би трябвало да е изгодна сделка – те предоставят света си, а цветята им дават неподозирани умения и ресурси. Но човечеството не е съгласно някой да се бърка в живота му. Перспективите за мирно съжителство не съществуват в очите на хората и те не могат да повярват, че създания от друга реалност ще се преселят в тяхната. Обратен път обаче няма – всяка цивилизация трябва да върви бавно от свят в свят, за да се развива.

Интересно е, че невидимият купол на Саймък се оказва много интересен както за филмовата индустрия, така и за други писатели. Стивън Кинг пише романа си „Под купола“ („Under the Dome”, 2009), а извънземните в „Бойни кораби“ („Battleship”, 2012) ограждат земните си противници с подобна невидима преграда.

Класическата фантастика ни разказва за пътуване във времето. Клифърд Саймък ни показва, че пътуванията назад и напред по линията са невъзможни, има много светове, в които можем да отидем, но всеки от тях като че ли съществува независимо от другите. Една и съща Земя, едно и също място под слънцето, но с различни обитатели, всеки вървящ по собствен път. И ето, че последната книга на Саймък ни хвърля обратно към типичното пътуване във времето, където са възможни странстванията в миналото, бъдещето и всичко това, за да открием къде сбърка човечеството. „Магистрала на вечността“ („Highway of Eternity”, 1986) е чудесен завършек на едно богато литературно творчество.

Неограничените смятат, че интелектът в чистата му форма е най-важен. Те са успели да внушат на човечеството, че преждевременната дематериализация е правилната форма на безсмъртие. Но група хора отказва да приеме такъв живот. Възможно ли е пътуването във времето да им покаже как човешката цивилизация стига до пълното бездействие? Такъв ли е краят на Човека или е просто ново начало?

Независимо кои са главните герои в историята, какви са извънземните форми на живот и къде се развива действието, Клифърд Саймък остава непоправим хуманист. Главна цел в пътуванията през световете и времето никога не е завоеванието. В много отношения „противниците“ на хората носят мъдрост и познания, но не е лесно да бъдат приети поради страх от непознатото. Всеки свят следва другия, всяка цивилизация следва паралелна цивилизация. Но никой свят не бива да бъде жертван за сметка на друг. Това е простата истина в книгите на Саймък – развивай се, учи се и позволи и на другите да вървят напред по своя собствен път.

Автор: Анна-Мария Попова 

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Вяра ЖелязковаГеорги Стаматов – познатият и непознат писател в българската литература01.10.2017

Още от Под Моста

Боян СимеоновКак отидох в Исландия с палатка, но спах в колатаLIFE