Пътешествие по делтата на Дунав – ревю на „Пресен черен хайвер”

Роман от М.Б. Йонеску-Лупяну

С дължината си от 2 852 км, втората по големина река в Европа – Дунав, течейки от запад на изток, преминава през цели десет държави. Това е поне най-основното, което научаваме в часовете по география за този прекрасен речен гигант, който е част и от нашата територия, представлявайки естествена граница със северната ни страна-съседка.

При условие, че реките имат ключово значение за развитието на земите, които прекосяват, за човек е наистина трудно да си представи, както историите, които пазят, така ѝ мащабът на значението им във времето.

Реките са обвързани с животите на хората, посредством техните потребности, които само водоизточниците са в състояние да удовлетворят. Но тъй като, ние, човешките индивиди предпочитаме повече да нагласяме околната среда спрямо себе си, отколкото – да се адаптираме към нея, сме направили така, че регионът около всяка река сам да говори за миналото. Присвояваме си територията около всяка река и често го модифицираме спрямо личният си интерес. На едно място ще оставим кей, а на друго колиби, изграждащи рибарско селище… Ще прокопаем системи за поливане или ще подготвим средата за бойно поле.

Реките приемат форма, според нашето въздействие и макар повечето да ни надживяват, сме измислили умело как да оставяме следи чрез намесата си.

„Пресен черен хайвер” е книга, в която можем перфектно да станем свидетели на тези процеси. Това не е сюжет, който стъпва върху определен епизод на историята, а сюжет, който навързва случки, събития и хора в една дълга и хаотична линия, проследяването на която си е цяло предизвикателство. М. Б. Йонеску-Лупяну е автор с рядък и характерен стил. Ето защо и тази моя първа среща с румънския писател, който за първи път бива превеждан на роден език от преводачката Ванина Божикова, беше противоречива.

От една страна, интригуващото повествование  преливащо от една история в друга, ме караше да навлизам все по-съсредоточено в творбата. От друга страна обаче, пространното писане на Йонеску-Лупяну,явяващо се основен подход за изграждане на съдържанието, ме забавяше, тъй като за първи път ми се наложи да навържа сам толкова много герои и случки, които макар и да изглежда, че нямат нищо общо са част от голямата и сериозна картина.

Картина, която всеки читател трябва сам да сглоби. „Пресен черен хайвер” е като един логически ребус, който изисква вглеждане в най-дребните елементи. Авторът пише изключително концентрирано. При него няма нито излишен пълнеж от описания, нито досадно философстване.

Йонеску-Лупяно залага на импресиите и втъкава смисъла, който иска да предаде, посредством фрагментите, които изобилстват в текста. Макар да е само 145 страници, в тази книга, всяка думичка е на мястото си и подлежи на мисловна дисекция, за да може напълно да се разшифроват заложените послания, които не просто автора, а самата река ни предава.

В „Пресен черен хайвер” реката е тази, която разказва. Тя е мълчалив свидетел на човешките съдби, преплели ходът си с нея. Понякога също се оказва и че самата река влиза в ролята на ключов фактор, от който тези съдби зависят.

Запознаваме се с персонажите на Йонеску-Лупяну,, посредством тяхната собствена участ. Румънецът ни среща със закоравели образи, преминали през разнообразни житейски истории, част от които въобще не са лишени от суровост и екзистенциални сътресения. Истории стават все по-стряскащо откровени и брутални с всяко ново течение на реката.

Тази книга ще ви сблъска с едни от най-тежките проявления на човешката нищета. Тя показва в какво се превръща живот, докаран до крайния излишък. До ръба, където рационалното се размива като концепция, а животинското напира, за да превземе индивида и да го трансформира. В творбата ще се сблъскате с най-първичните човешки страсти, породени от обстоятелствата. Тук войната не е изложена по типичен романтично-идеалистичен начин, както в доста произведения с подобна тематика, а напротив – виждаме я като низ от последствия за замесените. Чудовищни екзекуции, канибализъм, убийства за удоволствие и маниакална страст към оръжието, като основно средство за отнемане на живот… Това са само част от спомените, които помещава делтата на река Дунав и които читателите ще съпреживеят, посредством текста. Кърваво пътешествие по иначе плодородна земя, за която насилието е като прокоба.

На дръзналият да разтвори книгата читател му предстои буквално да съпреживее моменти от руско-турските конфликти, болшевишката революция, Първата световна война и още действителни събития. Освен художествена, романът притежава и силна документална стойност, като за това най-добре свидетелстват шестте страници, в които са изброени книгите, спомогнали на автора да съгради творба, адекватна спрямо реалните събития в историята.

И все пак макар тежка и дори, в някои отношения мрачна, творбата не оставя негативни емоции. Тя не разгневява и не натъжава. Това, което пробужда по-скоро е интерес към миналото, в различните му аспекти. Книгата има сериозния потенциал да пробуди у всеки читател желание за проявяване на повече разбиране към другите и неминуемите катарзиси, през които преминават животите им. Ако харесвате книги с исторически привкус, но в същото време желаете да прочетете по-леко откъм обем и най-вече суха информация, четиво, то „Пресен черен хайвер”, публикувана от издателство Scalino, е следващата книга, която не просто ще запомните, а и която ще промени част от възприятията ви. Защото всяко пътуване, дори тези, които извършваме само на хартия, е способно да преобърне част от нас.

Делиян Маринов

е на 25 години и е дипломиран политолог. Интересува се най-много от литература, музика, кино и пътувания. Има издадени три фентъзи романа.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to