Литература

Пътуване във времето с големите Азимов и Силвърбърг

13.04.2020

 „Назад по линията“ и колко е лошо да срещнеш предците си

„Назад по линията“ Снимка: ИК Бард

И докато Ендрю, подведен от егоистичните си (но много човешки) желания към своята любима, стига до далеч по-мащабни изводи за живота, Джъдсън Елиът, героят на Силвърбърг, си остава вкопчен в не чак толкова възвишени цели. Времеви куриер е най-добрата работа. Водиш туристи в миналото (най-интересният момент е Разпятието и там се трупат все повече и повече посетители) и единствено трябва да внимаваш да не се срещнеш със себе си, а също и да не се бъркаш в делата на прабаба си и прадядо си, за да не си имаш проблеми после.

Джъдсън е идеалният за тази лека и добре платена работа, а разходките в миналото много му допадат. Но въпреки забраните за общуване с местното население, като всеки човек и той се изкушава. Когато сеща Пулхерия в далечното Средновековие, изобщо не се замисля за последиците, които връзката им би могла да има.

„Назад по линията“ е интересен приключенски и научнофантастичен роман, но сякаш липсват по-висшите ценности и идеали, които са изложени в „Краят на вечността“. И двамата главни герои са привлечени от забранения плод – жената. И двамата пътешестват из времето. И двамата трябва да спазват правилата и да не се намесват в проблемите на хората. И двамата нарушават това. Но Ендрю Харлан малко по малко осъзнава, че промените в реалността и времето са грешка, която отнема на човечеството възможността само да се развива.

Джъд Елиът има далеч по-лесна работа, но също претърпява неуспех и се забърква в сложни пространствено-времеви проблеми, а това не остава незабелязано от висшестоящите. За щастие на цялата човешка история обаче пътуването във времето не нарушава естествения ход на събитията. Единствените последици остават за Джъд, който е принуден да изчезне (буквално, преносно, всякак…).

Дали ще овладеем времевите пътешествия скоро? И ако го направим, накъде ще поемем – напред или назад по линията? Ще можем ли да променяме историческите събития и какво право имаме да постъпваме така? Много въпроси са поставени в класиките на фантастичната литература. „Краят на вечността“ и „Назад по линията“ са само два от примерите. Азимов винаги мисли глобално, но е и непоправим хуманист и цени живота на героите си. Силвърбърг, подобно на Хайнлайн, описва в подробности типичните човешки страсти, а героят му води повествованието от първо лице, единствено число, за да съпреживеем още повече неволите му.

Има ли спасение, когато сме нарушили правилата и може ли това да е за доброто на човечеството? Със сигурност двата романа ще дадат отговори на читателя, но и ще го накарат да се замисли за много проблеми в обществото ни и докъде ни води манипулацията и безропотното следване на чуждото мнение.


Снимки на корицата: Phillip Leonian, commons.wikimedia.org / Edward Swatschek, bg.wikipedia.org

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Елис Eмин„Сияние на жена” от Ромен Гари – хроника на една любов13.09.2018

Още от Под Моста

Боян Симеонов5 албума от септември, които трябва да слушатеМузика