„Перфектни непознати“ – един филм за крушението на модерния човек

Социални мрежи. Смарт телефони. Интернет. В свят, в който нестихващият ни стремеж е да сме в постоянен контакт помежду си, парадоксално на очакваното, губим истински значимото в човешките взаимоотношения.

Перфектни непознати“ е филм, отразяващ тази изкривена действителност, превърнала се в наше светоусещане, култура и ежедневен бит.

Реалистичният сюжет и неангажиращото представяне на назрелия проблем, преобразяват зрителя в безмълвен участник. От седалките в киносалона, се пренасяме в стилен италиански апартамент, за да вечеряме с група от 7 дългогодишни приятели. Като на шега, домакинята Ева предлага необичайна игра – до края на вечерята всеки имейл, съобщение или обаждане, което получат, да бъде споделено с останалите. Телефоните са поставени на масата. Звукът им е включен, а предизвикателството на вечерта започва, за да придобие застрашителни мащаби.

Ако трябва да обрисуваме с най-голямо съответствие фабулата, без да нарушаваме цялостта ѝ, можем спокойно да я оприличим на увеселително влакче. В първата си част, филмът е нестихваща градация от топъл хумор, предизвикващ отчетлив отглас, сред наблюдаващите го в притъмнения салон. И точно в момента, в който осезателно се усеща приближаването на кулминационния момент, само миг ни дели от пагубния устрем, хвърлящ ни в дълбокото.

Изведнъж безобидните шеги прерастват в неразрешими междуличностни проблеми. Възникналите конфликти грубо предначертават рамките, в които ще се развива действието оттук насетне. „Тайната вечеря“ е придобила порочен нюанс в значението си, хуморът отстъпва място на тих болезнен смях от отчаяние, а човекът е изправен пред изпитанието да съхрани преди всичко себе си, за да запази единството на общността. Взаимоотношенията дете-родител, съпруг-съпруга, семейство-приятели, мъж-любовница се размиват и преплитат, но не за да предизвикат излишно усещане за драматичност и сърцераздирателност, а за да изградят пълнокръвен облик на съвременната реалността.

Телефонът се разделя с ролята си на средство за комуникация, за да се превърне в дефиниция за черна хроника, побираща в същността си най-тъмните страсти, неморални преживявания и отблъскващи копнежи, очернящи нравствеността на индивида. Поставените въпроси събуждат подозрение у всекиго и оставят горчив привкус. Защото както изтъква домакинът на вечерята – Роко: „Всеки е уязвим…. А в нас се зараждат обезпокоителни въпроси – какво изобщо знаем за ближните си и има ли скрити истини, оставащи без гласност?

Сюжетът е белязан от въплътения в основната концепция модел „То, Аз и Свръх-Аз“, заимстван от психоанализата на Фройд. И докато Свръх-Азът е пазителят на ценностите, а „То“ – образът на неосъзнатото, в сюжета контролът и властта са изцяло в лоното на невидимите за съзнанието ни копнежи. Именно този мотив, поражда в нас тревожното усещане, че собствените ни скрити подбуди доминират над нас, направляват житейските ни решения и диктуват емоционалните ни избори. Което ни превръща в перфектни непознати дори за самите нас.

Филмовата лента успява неусетно да надгради смисъла на киното като изкуство и фикция, допълвайки го с елементи на критичен житейски самоанализ. И така, ако не можем да кажем „приятно ми е“, то поне можем „да се запознаем“.

Емилия Илиева
е студент по журналистика в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Интересува се от европейско кино, пътешествия, музика и кулинария. Мечтае да издаде стихосбирка за деца.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to