„Перфектни непознати“ – един филм за крушението на модерния човек

11.10.2017
Заедно в час

Социални мрежи. Смарт телефони. Интернет. В свят, в който нестихващият ни стремеж е да сме в постоянен контакт помежду си, парадоксално на очакваното, губим истински значимото в човешките взаимоотношения.

Перфектни непознати“ е филм, отразяващ тази изкривена действителност, превърнала се в наше светоусещане, култура и ежедневен бит.

Реалистичният сюжет и неангажиращото представяне на назрелия проблем, преобразяват зрителя в безмълвен участник. От седалките в киносалона, се пренасяме в стилен италиански апартамент, за да вечеряме с група от 7 дългогодишни приятели. Като на шега, домакинята Ева предлага необичайна игра – до края на вечерята всеки имейл, съобщение или обаждане, което получат, да бъде споделено с останалите. Телефоните са поставени на масата. Звукът им е включен, а предизвикателството на вечерта започва, за да придобие застрашителни мащаби.

Ако трябва да обрисуваме с най-голямо съответствие фабулата, без да нарушаваме цялостта ѝ, можем спокойно да я оприличим на увеселително влакче. В първата си част, филмът е нестихваща градация от топъл хумор, предизвикващ отчетлив отглас, сред наблюдаващите го в притъмнения салон. И точно в момента, в който осезателно се усеща приближаването на кулминационния момент, само миг ни дели от пагубния устрем, хвърлящ ни в дълбокото.

Изведнъж безобидните шеги прерастват в неразрешими междуличностни проблеми. Възникналите конфликти грубо предначертават рамките, в които ще се развива действието оттук насетне. „Тайната вечеря“ е придобила порочен нюанс в значението си, хуморът отстъпва място на тих болезнен смях от отчаяние, а човекът е изправен пред изпитанието да съхрани преди всичко себе си, за да запази единството на общността. Взаимоотношенията дете-родител, съпруг-съпруга, семейство-приятели, мъж-любовница се размиват и преплитат, но не за да предизвикат излишно усещане за драматичност и сърцераздирателност, а за да изградят пълнокръвен облик на съвременната реалността.

Телефонът се разделя с ролята си на средство за комуникация, за да се превърне в дефиниция за черна хроника, побираща в същността си най-тъмните страсти, неморални преживявания и отблъскващи копнежи, очернящи нравствеността на индивида. Поставените въпроси събуждат подозрение у всекиго и оставят горчив привкус. Защото както изтъква домакинът на вечерята – Роко: „Всеки е уязвим…. А в нас се зараждат обезпокоителни въпроси – какво изобщо знаем за ближните си и има ли скрити истини, оставащи без гласност?

Сюжетът е белязан от въплътения в основната концепция модел „То, Аз и Свръх-Аз“, заимстван от психоанализата на Фройд. И докато Свръх-Азът е пазителят на ценностите, а „То“ – образът на неосъзнатото, в сюжета контролът и властта са изцяло в лоното на невидимите за съзнанието ни копнежи. Именно този мотив, поражда в нас тревожното усещане, че собствените ни скрити подбуди доминират над нас, направляват житейските ни решения и диктуват емоционалните ни избори. Което ни превръща в перфектни непознати дори за самите нас.

Филмовата лента успява неусетно да надгради смисъла на киното като изкуство и фикция, допълвайки го с елементи на критичен житейски самоанализ. И така, ако не можем да кажем „приятно ми е“, то поне можем „да се запознаем“.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Деница ДимитроваТочният прицел на „Посоки“28.01.2018

Още от Под Моста

Под МостаИталианското трио Il Volo се завръща в България през септемвриМузика