Пет филма с Одри Хепбърн за повече уют през ноември

Между есенната пъстрота на октомври и веселата празничност на декември се промъква един месец, който винаги ми се е струвал като транзитна гара между интересни събития. Ноември.

Какво му е хубаво на този месец? Дните са кратки, мракът и студът – повече, а човек има желание само да си стои вкъщи и да бездейства, докато дойде по-щастливо и по-светло време. Е, да, но ноември все още не е обявен за неработен или неучебен. Дори мечките не са заспали още зимен сън, а са длъжни да го преживеят някак.

Предполагам, че в такива случаи трябва да се развият стратегии за справяне с лошото време, а малко романтика, поднесена в разумни количества, на никого не е навредила. Понеже и „под моста“ става студено, решихме да се оставим в компанията на Одри Хепбърн, една от най-харизматичните актриси на ретро киното, и пет от нейните най-добри филми, които типично за времето си носят една сладка носталгия и наивност, които няма как да не стоплят сърцето дори и на месец ноември.

  1. Клоунско лице (1957)

Спокойно, този филм няма нищо общо със Стивън Кинг и То. Историята разказва за Джо (Одри Хепбърн), която е умен, но невзрачен книжен плъх. Когато обаче модният фотограф Дик Ейвъри (Фред Астер) се натъква на нея в една прашна книжарница, е запленен от нейната индивидуалност и чар, различаващи я от повърхностните жени модели. Той решава да я представи на Меги Прескот, издател и редактор на голямо модно списание, която е в търсене на нови модели, които да съчетават ум и красота. Така Джо преживява шеметна трансформация като в приказката за „Грозното патенце“,  но характерът й остава непокътнат. Именно това пък предизвиква промяна у самия Дик.

Въпреки че в този филм-мюзикъл си партнират Фред Астер, един от най-големите шоумени в американското кино, и Одри Хепбърн, която по онова време е с тридесет години по-млада от него, продукцията не успява да стане хит, а вестник Таймс дори я критикува остро. Филмът обаче има своя неоспорим чар. Най-малкото е базиран на истинската история на известния фотограф Ричард Евидън, който действително успява да направи от една невзрачна девойка супер модел, а и да се ожени за творението си след това. За разлика от филма истинският живот е малко по-груб – бракът оцелява само пет години, но пък любовната история е запечатана завинаги на филмовата лента.

  1. Римска ваканция (1953)

Това е първият американски филм, в който Одри Хепбърн се снима, както и първият филм, който й носи Оскар. Самата продукция има десет номинации за Оскар, носи огромни приходи и остава ярка следа във филмовата индустрия.

В него актрисата се превъплъщава в ролята на принцеса, която обаче е уморена да е… принцеса. (И на кралските особи не им е лесно!) Докато е на тур из Европа, принцеса Анн, чиято родина така и не се споменава, посещава Рим, където се развива и действието. Уморена от натоварения си график, както и от липсата на нормален живот без строг етикет и любопитни журналисти, Анн решава да избяга. Както обаче може да се очаква, импулсивното й решение я забърква в много приключения, колкото забавни, толкова и рисковани. Като например това, да се потопи в романтичната атмосфера на Рим в компанията на… журналист (в ролята – Грегори Пек).

Римска ваканция е свързан и с няколко интересни факта. Отначало режисьорът Уилям Уайлър си е представял Кари Грант и Елизабет Тейлър в главните роли, но Грант отказва, а Тейлър е твърде заета. Уайлър решава също филмът да е черно-бял, но това не се дължи на някакъв сентимент към миналото, а на липсата на средства. Понеже режисьорът е настоявал снимките да бъдат направени в Рим, бюджетът на продукцията значително е намалял.

Главният актьор Грегъри Пек прави пък нещо немислимо за времето си – моли името на Хепбърн да бъде редом до неговото в началните надписи на филма, защото предрича, че за изпълнението на ролята си актрисата ще спечели заслужен Оскар, както и по-късно се случва.

За италианската фирма за скутери Веспа филмът също е цяло щастие. Благодарение на романтичната сцена, в която Одри и Грегъри карат Веспа из улиците на Рим, останали без дъх, името Веспа прекосява границите на Италия и печели международна слава. Компанията продава половин милион скутери само за три години – между 1953 и 1956.

  1. Сабрина (1954)

Както в Клоунско лице, историята на Сабрина също има паралели с приказката за Грозното патенце. Този път Одри Хепбърн се превъплъщава в Сабрина, най-малката дъщеря на шофьора на богатото семейство Леръби. От малка тя е влюбена в по-малкия им син Дейвид (Уилям Холдън), който обаче е изкусен плейбой и дори не забелязва Сабрина. По-късно героинята заминава да учи в кулинарно училище в Париж. Две години по-късно тя се връща като изтънчена, образована млада дама, която моментално попада в мишената на Дейвид, въпреки че той вече е сгоден за друга. Тъй като бъдещият му брак е от значение за цялата фамилия, по-големият му брат Лайнъс (Хъмфри Богарт), бизнесмен и работохолик, решава да отдалечи Сабрина от брат си, като спечели романтичните й чувства.

Сабрина също крие някои интересни факти покрай създаването си. Кари Грант за пореден път е поканен да партнира на Хепбърн в главната роля и за пореден път отказва. Ролята е дадена на Хъмфри Богарт, който пък е огорчен, че е бил план Б, затова и се държи зле с целия екип по време на снимачния процес. Това не пречи обаче на Одри Хепбърн и Уилям Холдън да се впуснат в един краткотраен, но страстен романс, който привлича голям интерес от страна на медиите.

Друг конфликт, който назрява след филма, е свързан с наградата Оскар за най-добри костюми, която е връчена на Едит Хед. Въпреки че тя получава наградата, навсякъде уселено се разпротраняват слухове, че всъщност Живанши е истинският създател на дрехите, които Хепбърн носи във филма. След смъртта на Хед Живанши твърди, че известната рокля, с която Сабрина се повява на коктейла във филма, е създадена под ръководството на Хед, но че дизайнът е негов.

  1. Шарада (1963)

Е, най-после Кари Грант и Одри Хепбърн играят в един и същи филм. Жанрът му е романтична комедия и мистерии, а критици го наричат „най-добрия филм на Хичкок, който не е направен от Хичкок“.

Действието се развива около Реджина Лемпърт (Одри Хепбърн), чийто съпруг е убит. ФБР започва разследване около тайнственото убийство и става ясно, че покойникът е бил замесен заедно с още няколко мъже в кражбата на голяма парична сума. Докато младата вдовица се опитва да разгадае тайните от миналото на съпруга си, неговите бивши съучастници се появяват, за да търсят онова, което са загубили преди години. В тази борба за оцеляване, Реджи трябва да внимава на кого се доверява. Особено, когато става въпрос за чаровник като Кари Грант.

Филмът е приятен микс от мистерия, трилър и романс и си заслужава гледането. Паралелно с излизането му през 1963 светът става свидетел и на друга голяма мистерия – убийството на американския президент Кенеди. Това събитие дори води до промяната на една от репликите на Хепбърн в Шарада, за да се избегнат паралели между филмовото съдържанието и деликатната тема. Оригиналната реплика на Реджина е: „Във всеки момент може да бъдем убити“, но последната дума е променена при допълнителното дублиране на филма: „Във всеки момент може да бъдем елиминирани“.

Въпреки че най-после виждаме две от най-известните звезди на Холивуд да са забъркани в романс, Кари Грант не е бил особено щастлив от този факт. Той не се е чувствал добре от романтичните отношения на героите във филма, тъй като възрастовата граница между него и Одри е била голяма (25 години). За да успокои актьора, филмовият екип включва няколко допълнителни реплики, в които героят на Грант коментира своята възраст, а Реджина e тази, която въпреки това се опитва да го прелъсти.

1. Закуска в Тифани (1961)

Няма как да не споменем този филм, тъй като той е визитната картичка на Одри Хепбърн. Вдъхновен от книгата Закуска в Тифани на Труман Капоти, филмът разказва историята на Холи Голайтли, която от провинциално момиче се е превърнала в социална пеперуда, която се движи във висшето общество на Ню Йорк с надеждата да намери богат съпруг, който да й осигури спокоен живот „като в Тифани“. Холи е наивна и лекомислена, но в същото време егоцентрична млада дама със сериозен страх от емоционално обвързване. Когато съсед й става младият писател Пол Варжак (Джордж Пепард), за Холи идва момент, да преосмисли живота си.

Закуска в Тифани е филм, който мога да гледам безброй пъти, без да ми стане скучно. Елегантно поднесен, гарниран с озаряващия чар на Одри Хепбърн, облечен в прекрасните модели на Живанши и съпроводен от меланхоличните тонове на Moon River, този филм е радост за сетивата и капка романтика в сивотата на ноември.

Освен това Закуска в Тифани създава едни от най-известните кино-символи на 20-ти век – например Одри Хепбърн като Холи, с високо вдигнат кок и държаща дълго цигаре в ръка, или слънчевите й очила, които често са бъркани с продукт на марката Рей-Бан. Черната рокля пък, с която Хепбърн се появява в началото на филма и която се казва Малка черна рокля, е дело на Живанши и може би е най-известната малка черна рокля в историята.

Да не говорим пък, че песента от саундтрака Moon River печели Оскар и обира овациите на международната публика. Във филма зрителят има възможност да се наслади на сантименталното изпълнение на песента от Хепбърн. Интересно е, че отначало президентът на Парамаунт Пикчърс настоява сцената да бъде отрязана, но Одри се заканва, че това ще се случи „само през трупа й“. Така едно прекрасно произведение е спасено, както и един Оскар.

Имало е вероятност и не Одри Хепбърн да играе ролята на Холи във филма. Писателят Труман Капоти е настоявал Мерилин Монро да се превъплъти в главната роля, защото тя най-много се е доближавала до описанието на героинята му в книгата. Тъй като Монро, а след това и Шърли Маклейн и Ким Новак, отказват на поканата да участват във филма, ролята е дадена на Хепбърн, която пък я представя майсторски на публиката.

И понеже Холи Голайтли отива в Тифани все път, когато се чувства тъжно или меланхолично, за да преживеем ноември, не е лоша идея и ние да си направим една закуска в Тифани.

Все пак „нищо много лошо не може да ти се случи там“.

Карина Николова

е на 24 и изучава магистърска степен по “Медии и политическа комуникация” в Берлин. Чете книги и пише разказии, статии и кратки истории от дете. В германската столица намира най-голямото си вдъхновение – различните хора и култури от цял свят

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to