Литература

„Пиафе“ – романът, който ни връхлита – интервю с Недялко Славов

20.12.2018

Недялко Славов, несъмнено, е един от най-успешните български писатели и майстори на перото. Актуален, модерен, убедителен в това, което пише. Писател от друго измерение, който впечатлява със своя стил. Носител е на почти всички национални награди. Недялко Славов има издадени зад гърба си пиеси, поетични книги, разкази. С огромен успех на литературния хоризонт са романите му „Фаустино”, „Вертиго“„Портрет на поета като млад“, „432 херца“, „Камбаната“, а тази година излезе и последният му роман „Пиафе”. Какво има да сподели с нас, четете в следващите редове.

Вяра Желязкова: Г-н Славов, „Пиафе“ е роман, който върви срещу нас. Сякаш иде от утре. Пророчески като „Камбаната“ и „432 херца“. От къде е тази Ви нагласа? Да усещате времето през литературата.

Недялко Славов: Вярвам на сетивата си, а те знаят.

ВЖ: В романа има едно изречение, което гласи следното „Писането е самота…Щастливите не пишат”. Вие щастлив човек ли сте?

НС: Вероятно. Обичам състоянието да обичам.

ВЖ: Защо „Пиафе”? Как се роди заглавието на романа Ви?

НС: Това е фигура от конната обездка. Една от най-красивите. Част от любовния език на коня. Трябваше ми метафора и я намерих в стъпката пиафе. Около нея се центрира романа.

ВЖ: В един от Вашите романи „432 херца” на преден план беше музиката като изкуство. Сега, докато четем, откриваме изобразителното изкуство. Чувствате ли се взаимно свързан с него?

НС: Посланието на „Пиафе“ е друго. Днес убиват в жената смисъла й – материнството. Правят ни бозайници с контролиран прираст.

ВЖ: Не е тайна, че сте роден в един от най-красивите български градове – Пловдив. По какъв начин той Ви е вдъхновявал, за да започнете да пишете?

НС: Пръв сред първите. Това е Пловдив. Но магията му  е  отвъд зримото. Той е енергия. Имам един стих за него:

„Този град е измислен от Бога

в миг на слънчево настроение…“

ВЖ: Кое е най-трудното, с което сте се сблъсквали като писател?

НС: Политкоректността. Тая филоксера в литературата. Всъщност с нея човек не се сблъсква. Тя не застава срещу теб очи в очи. Тя е подмолна. Тя е мерзка. Тя е болест.

ВЖ: Ако можехте да нарисувате в този момент една картина, какво бихте илюстрирали на нея?

НС: Не мисля, че мога да нарисувам нещо повече от двуизмерна детска рисунка на 3 годишен.

ВЖ: Кой е най-големият Ви стимул да продължавате да правите това, което правите в момента, а именно – да пишете?

НС: Радвам се на случайността да бъда докоснат от живота. Това е дар Божи! Представяте ли си какъв шанс е това! Дишаме, живеем, обичаме се, предаваме живота на децата си. А наоколо е безкрайна, мъртва, черна Вселена. И ние в центъра й– докоснати от светлината.

ВЖ: Какво е  мястото на младите ни писатели в литературата?

НС: Като на всички. Започват от нулата и стигат до където ги отведе таланта им. В литературата няма възраст, няма милост, няма прошка, няма ред.  Като в живота. А животът, както казва Шопенхауер, е„Прекрасен, пълнокръвен и циничен“.

ВЖ: Деян Донков ще прави моноспектакъл по „Камбаната“. Пресичат се такъв роман с такъв актьор.  „Камбаната“ ще бие и от театралната сцена. Тръгва от един от водещите ни съвременни театри – Драматичен театър Пловдив.

НС: Всичко си идва по местата.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия ИлиеваДа се вгледаш в невидимото с Наталия Делева18.03.2018

Още от Под Моста

Габриела КанджеваПреди концерта: любимите ни 5 песни на Il VoloМузика