Малък градски театър „Зад канала“ започва силно сезона с премиерната постановка „Пияните“.

И определено има защо да се смята така, предвид имената, които взимат участие в нея. Най-вече заради името на Явор Гърдев, който реализира втори проект в МГТ. Но дали те ще оправдаят сериозните очаквания, които прозвучаха преди премиерата?

Разбира се, не можем да се осланяме сляпо на това. Все пак това е само заявка за бъдещ шедьовър, който трябва сам да се докаже във времето. А публиката да потвърди дали можем да го считаме за такъв.

Ако имаме предвид само драматургичното заглавие с неговия автор, няма защо да се притесняваме дали новата постановка в афиша на „Зад канала“ ще бъде забелязана. Иван Вирипаев е вече доказано име, а неговата творба „Пияните“ обиколи европейските театри със сериозен успех. Въпреки че е написана по поръчка на Дюселдорфския театър, тя се утвърди във времето и се изстреля първо по сцените на Германия, Австрия и Русия.

Направи ми впечатление предубеждението, с което някои хора подхождат. Името и националността на автора (руснак) явно пораждат очаквания за алкохолизъм на сцената и силна славянска душевност. А единствено няколко едва загатнати мотива отвеждат до произхода на Вирипаев. Други, запознати с неговата политическата ориентация и отношението му към Путин, търсят закодирани послания.

А героите в „Пияните“ са с немски имена, с типично градски професии, неалкохолици. Някои от тях не са се напивали така от години, на други им е за пръв път. Алкохолът не е начин на живот, а ключ към вътрешния свят за потискани от дълго време мисли, болки и откровения.

Действието се развива в една нощ, не всички герои са свързани помежду си, разделени са на истории и различните съдби се докосват само в няколко сцени. Например в една от тях двойка празнува сватбата си с бившата приятелка на мъжа, а в друга банкери отбелязват помен. По-късно някои от героите от двете истории ще се срещнат, ще преплетат съдбите си и ще се запознаят с друга гледна точка. С напредването на нощта и увеличаването на градуса на повърхността изкачат признания, пазени в тайна от години. А темата за Бог се засяга все по-често.

И не само това. Пиесата има обособен социален характер. Бездуховността, меркантилността и егоизмът са теми, които вълнуват героите в часовете на опиянение. Те са разочаровани от обществото или от любимите хора. Неслучайно заговарят за Господ. Дори и да не са вярващи, те чувстват, че са се отдалечили твърде много от него и са изпаднали в безизходица.

Вирипаев е изпъстрил пиесата си с много тънки моменти, за които един режисьор да се хване и да развие с виртуозност. Към това добавяме и парадоксите, с които са нашарени историите. И ако тези аспекти се усъвършенстват, можем да говорим не само за драматичен, но и за комедиен пласт. Защото комичното е много прецизно скрито и може да бъде развито единствено с перфектна техника.

А Явор Гърдев е уловил чудесно Вирипаевите намеци, за което определено е получил помощ от целия екип, с който работи. А в това отношение Владимир Пенев и Герасим Георгиев – Геро са безупречни. Тандемът, който изграждат на сцената, си личи, че не е основан само на талант, а и на много прецизна работа. Това не е изненадващо, щом Гърдев сподели преди премиерата, че се е радвал на добре оразмерен период на работа с актьорите, което е задало еднакъв и непроменлив ритъм през цялото време. Резултатът е доказателство за тези думи.

За да бъдат актьорите постоянно нащрек и да бъде пресъздадено по най-естествения начин онова чувство при пияния, че земята не е стабилна, се появява в действие простата, но ефективна сценография. Повърхността на сцената е неустойчива. Поставеният дунапрен предизвиква цялата концентрация и умения на актьорите, които завъртат хаос в главите ни.

Хаотична е и музиката на Калин Николов. С всички изброени дотук компоненти и протяжно дългото представление, което е без антракт, зрителят е поставен пред изпитание и се чувства не по-малко пиян. А музиката не помага. Тя може да звучи грозно, без капка естетика, като множество викове, предизвикани в главите ни след безпаметно пиянство. Човек може да я сметне за един от минусите на постановката, но в последствие свиква с нея и я приема като незаменим компонент в сложната и нелицеприятна реалност, която героите описват.

И някъде измежду този хаос се появява Бог. Но не да сътвори ред от него, а да даде воля на болките, терзанията и да освободи премълчаваните истини, които сякаш ще сринат кухия ни свят, който осъзнаваме, че е такъв, но някак си не искаме да се разделим с него. Въпреки нежеланието ни, той ще се разпадне, а ние ще започнем отначало пак заедно да градим света около нас, но този път по възможност ще сме си взели поука от грешките си. А защо Бог се появява в този момент? Защото той разговаря със света чрез пияните.