Литература

Писателите от Близкия изток в изгнание – между бунта, страданието и надеждата

08.03.2020

През 1987г. е поканена като гост-професор в Свободния ислямски университет и в Аламех Табатабай университет в Техеран. През 1994г. публикува първата си книга. Между 1995г. и 1997г. писателката и професор организира тайни уроци в своя дом за подбрани свои студентки. С тях тя обсъжда различни произведения, много от които вече са забранени в Иран по онова време като „Лолита“, „Великият Гетсби“ и т.н.. Дискусиите бързо прекрачват литературните граници и засягат социални, културни и политически теми.

Именно тези тайни сбирки залягат в основата на автобиографичния и най-известен роман на Нафизи – „Да четеш Лолита в Техеран“. В него авторката разказва не само за тайните уроци, които дава в дома си, но споделя и едни от най-съкровените си мисли, чувства и житейски моменти, които като нишки се преплитат около основното повествование.

В книгата авторката описва и своите ученички и проследява техните индивидуални съдби със своите изпитания, постижения, щастливи и тъжни моменти. В романа Нафизи успява да преплете човешките истории в контекста на великите книги, които тя и ученичките ѝ обсъждат през тайните уроци. Така тя намира паралели между темите, обсъждани от автори от различни страни, култури и време, и ситуацията в Иран по онова време. От една страна това доказва гениалността на световните литературни класики, а от друга – безспорния талант, начетеност и интелект на Нафизи, които превръщат личните истории в общочовешки разказ за житейските дилеми, съдбоносните избори и жаждата за свобода и човешки права. Книгата е преведена на 32 езика, печели множество награди и носи на Нафизи международна слава.

Снимка: Flickr

 С годините режимът в Иран става все по-жесток, а животът там – все по-трудно поносим. Дълги години Нафизи се бори с идеята за емиграция в чужбина, защото обича родината си, работата си, както и студентите си. Освен това е роден бунтар и не иска да капитулира пред една жестока власт, която смята за тесногръда, глупава и зла. Мъчи я и гузна съвест заради онези, които въпреки всичко трябва да останат в Иран, защото нямат друга възможност. Условията обаче не спират да се влошават и през 1997г. Нафизи емигрира със семейството си в Америка, където започва да преподава в един университет във Вашингтон, където работи и до ден-днешен. Освен „Да четеш Лолита в Техеран“ Нафизи има и други два романи, а иначе публикува и научни трудове, разкази и статии за вестници като „Ню Йорк Таймс“, „Уошингтън прес“, „Уолстрийт джърнал“ и т.н.

След издаването на „Да четеш Лолита в Техеран“ Нафизи среща ожесточена критика от ислямския свят. Някои смятат, че нейните романи са пример за родоотстъпничество и предателство спрямо родината, а иранският професор Фатеме Кешаварз обвинява писателката, че представя една неточна, преувеличена картина на Иран. Нафизи обаче далеч не критикува само Иран, но и Запада. В свое интервю в списание „Гардиън“ писателката обяснява, че иска да развенчае мита за Запада като идеалното място за живеене, в което са били влюбени някои от нейните студентки преди време.

Нафизи смята, че всяка една система си има своите минуси, „колкото и да е прекрасна“. В същия разговор Нафизи споделя и това, че писането на „Да четеш Лилита в Техеран“ и е „дало глас“, когато се е чувствала няма, и че преплитането на класически книги в сюжета ѝ е помогнало да се свърже с автори от различни времена, които са споделяли сходни морални дилеми и проблеми. „Това кара човек да се чувства по-малко сам“.

Същото чувство има и читателят, след като затвори и последната страница на „Да четеш Лолита в Техеран“.

Хишам Матар – Да си потомък на една „мъжка страна“

Хишам Матар оставям за накрая, не защото е най-добрият автор от изброените дотук. Та те всички са добри! Но защото определено е онзи, който най ми лежи на сърце.

Открих го, благодарение на издателство ICU. Хишам е толкова талантлив и ненатрапващ се, че неусетно става любим. Освен това цялото му творчество е вдъхновено от собствения му живот, въпреки че само един от романите му е официално автобиографичен. Но нека да започнем, както си му е редът…

Хишам Матар е роден през 1970г. в Ню Йорк, където по онова време баща му работи в либийската делегация на ООН. Когато е на три, бъдещият автор се връща там, където са корените му – в Либия. И ако съдбата нямаше ужасни идеи понякога, той може би щеше да израсне в една мирна страна с много слънце, игри до късно и мирис на екзотични подправки, но Кадафи поема властта, а за мрачната му слава сме чували много. Както и в други арабски страни, попаднали в смъртоносната прегръдка на диктаторски режими, Либия издъхва. Опоненти на властта са измъчвани и убивани нечовешки, други изчезват, а трети успяват да избягат, за да се бунтуват срещу режима от разстояние.

Семейството на Хишам е от последните. То първо намира убежище в Кения, а след това в Египет. Там бъдещият писател посещава училище, а по-късно заминава за Лондон, за да следва архитектура. Ръцете на режима обаче се оказват по-дълги от очакваното и докато е във Великобритания, баща му е депортиран обратно в Либия, понеже е от дисидентите зад граница, готвещи бунт срещу Кадафи. Така един баща изчезва, един син пораства чрез болката и един писател се ражда.

Първият му роман се появява през 2006г. и носи името „Мъжка страна“. В него авторът разказва за инициацията на един герой, чиято крехка душевност е конфронтирана с жестокостта на политическата реалност, патриархалните норми на манталитета и собствените дилеми между страх и доблест.

Пет години по-късно се появява и следващият роман на Матар – „Анатомията на едно изчезване“, в който главният герой трябва да порасне в контекста на едно изчезване – онова на любимия баща. Ако разглеждаме произведенията на либийския автор в тяхната хронологична последователност, веднага ще забележим, че втората му книга носи една дискретна градация. В нея отново се засягат теми, споменати в „Мъжка страна“, но те имат много по-личен характер. Обликът е сдържан, но под повърхността бушуват хиляди чувства.

Именно това метафорично пътуване на писателя към самия себе си намира връх в следващия му роман „Завръщането“, който е автобиографичен. Груба грешка е автор и герой да се считат за едно и също, но в романите на Матар определено могат да се открият достатъчно паралели и повтарящи се мотиви, които в автобиографичното му произведение достигат своя връх. Там той разказва за всичките си опити да открие изчезналия си баща – от търсенето на дипломатическа помощ, през журналистически интервюта и открита критика към режима.

След всички опити Хишам се добира само до спомени за своя баща, разказани от негови съкилийници или от хора, имали късмета да го срещнат. През първите години след изчезването на баща си писателят получава две писма с почерка му, в които той разказва, че е бил отвлечен от египетската тайна полиция, върнат обратно в Либия и хвърлен в един от най-ужасните затвори в страната.

По-късно в същия затвор има масов разстрел на стотици затворници. Очевидци обаче твърдят, че бащата на Хишам Матар е оцелял по чудо. До ден-днешен неговата съдба е неясна, а за да се справи с нелогичността на загубата или на „непотвърдената загуба“, писателят написва цял роман. В него той описва търсенето на баща си през годините, както и завръщането си в родната страна след 25г., подобно на Хосейни. Книгата заслужено печели множество награди, между които и награда „Пулицър“.

Но онова, което прави и романите на Хишам Матар общочовешки, е, че те засягат теми, които вълнуват обществото в една или друга форма. Или както самият писател казва в едно интервю с немската медия „Квантара“: „Исках да опиша как при подходящите обстоятелства един репресивен авторитет може да доведе до един вид „социална психоза“ във всяко общество. Това е една универсална заплаха, която съществува постоянно в различна степен.“

Заглавна снимка: Photo by Emily

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Анна-Мария ПоповаКакво четат архитектите?19.03.2020

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаМузика по време на карантина – онлайн уроци от RockShoolОбразование