Село Светлина е едно от онези мънички селца, в които нищо не се случва. Привидно. Има 37 постоянни жители. Общинските бюджети все не стигат за него, затова изглежда диво – с черни пътища и тучни ливади, обрамчено от стара дъбова гора.

Казвам се Елица и съм на 37 години, занимавам се с реклама, рисувам и пиша поезия. Заедно със семейството ми се преместихме за постоянно тук преди 3 години. Със съпруга ми отглеждаме зеленчуци за нас, родителите ни и бабите и дядовците ни, които живеят в града. Освен нас, в Светлина живее само още едно семейство с малки деца. А децата в селото са общо 4.

Иначе общността тук е интересна: повечето хора са много възрастни българи. Има обаче и цяла английска диаспора, има и двама холандци, които говорят най-сладкия български на света.

С тях често си казваме, че живеем в рая.

Всеки ден, откакто се заселихме тук, благодаря на цялата Вселена, че открихме това вълшебно място. И мечтая един ден да го видя пълно с деца, тичащи на тумби по улиците. Да си има читалище и училище, градина и библиотека.  

Разбирате защо съживяването, подмладяването, развитието на българското село за мен е не само кауза. То е начин на живот.

Създадох проекта „Думи от Светлина“, за да допринеса с каквото мога за обагрянето на нашето мъничко село в цветовете, които заслужава. Защото искам други млади хора да видят Светлина в нова светлина.

Като част от него, всички заедно преобразихме сърцето и бъдещето на селото: детската площадка. И всеки допринесе, с каквото може. Аз боядисах, изрисувах и изписах „Думи от Светлина“ по люлките и беседките. Подновихме седалките, ремонтирахме пейките. Почистихме и преобразихме зелените площи. Който не можеше да се включи с труд, дари материали. Един от възрастните англичани в селото, вдъхновен, купи и монтира сам защитна ограда около цялата площадка за безопасност на децата. С дружни усилия я боядисахме.

И заедно с илюстрованите цветя по покрива на детската беседка, можех да видя как разцъфва в очите на възрастните хора надежда: един ден тук отново ще играят деца.

След инициативата решихме да пишем до кмета на Димитровград, общинския ни град, с молба да ни осигури още съоръжения за детската площадка. Над 50 души подписаха петицията. Получихме пързалка и катерушка, не нови, но здрави и в прекрасно състояние. Ще си изрисуваме и тях, веднага щом времето се оправи.

Но смисълът на офанзивата не свършва до тук. След като публикувах снимки от възстановяването на площадката в социалните мрежи, с мен се свърза директорът на детска градина в Стара Загора. Детска градина, на име „Светлина“. Усмихнатата, дейна жена протегна към нас желанието си да се „побратимим“, както се побратимяват градове в чужбина с училища в България. С цялото си сърце се надявам това да се превърне в добра практика, която да води деца в села без деца!

Предложението от детската градина дойде неочаквано и непредвидено. С него дойдоха 27 малки момиченца и момченца, а аз проведох с тях уъркшоп на самата детска площадка. Всяко дете сътвори дървена табелка с „дума от Светлина“, най-хубавата дума. Част от табелките заминаха за ДГ „Светлина“ в Стара Загора, а друга част останаха тук. За да бъдат посока.

Всичко, което описвам, беше заснето, а кадрите могат да се видят до 30 май в изложбената зала на НЧ „Обединение 1913“ в Кърджали и на страницата ми във Facebook: facebook.com/ElitsaMavrodinovaPoetry

И за финал: когато започна този проект, ние бяхме единственото семейство с малко дете в селото. Второто се нанесе в течение на изпълнението му. Очакваме трето, което в момента преговаря за новия си дом. Така че: има надежда, има живот за българските села. Има Светлина.

––––––––––––––––––––––––-

Проектът „Думи от Светлина“ е финансиран от Национален фонд „Култура“ по програма „Творчески стипендии“ ’22.