„This should be the responsibility of photographers today to free women, and finally everyone, from the terror of youth and perfection.“
Peter Lindbergh
Зад обектива на камерата застават много хора, но малко успяват да превърнат иначе комерсиалните фотографии в истинско изкуство. Петер Бродбек се ражда на 23 ноември 1944 г. в малкото градче Лешно, днешна Полша. Пред света е познат като Питър Линдберг – човекът, дал тласък на модната фотография и на разбирането за красотата като естествено състояние. През изминалата 2019 се сбогувахме завинаги с талантливия Линдберг, но завещанието му е богато и заслужава вниманието ни.
Наскоро ви разказахме за Ани Лейбовиц и таланта ѝ да запечатва важни моменти от живота на знаменитостите. За разлика от нея, Линдберг не просто снима популярни лица, той превръща моделите си в модни икони. Немският фотограф се ориентира към изкуството още от дете. Запленен от красотата на пейзажите, сред които е отраснал, той завършва Академията за изящни изкуства в Берлин през 60-те. Скоро след това става асистент на друг известен германски фотограф – Ханс Лукс, при когото работи в продължение на две години, а през 1973 г. отваря собствено фотостудио. През 1978 г. се мести в Париж, където е и меката на модата, за да се насочи към професионална кариера.
Но какво го прави по-специален от хилядите специалисти, работещи за известни модни списания? Може би най-важна и вдъхновяваща е философията му за живота. Да, вярно е, прилага я в света на блясъка, но именно този блясък успява да върне към реалността, да го свали на твърда земя, да покаже недостатъците дори на най-популярните лица. Снимките му представят хората такива, каквито са – нито ден по-млади, нито килограм по-слаби, истински с техните лунички, с бръчките от безбройните работни дни, но и с усмивките от мъдростта, която са натрупали. Питър Линдберг умело защитава правото ни да бъдем себе си и да се харесваме, въпреки малките си недостатъци. Както и правото на жените да излязат от стереотипите за перфектност и безкрайна красота.
Майстор на фотопортретите в черно-бяло, Линдберг се придържа към по-студените тонове, а снимките му рядко се обработват. Самият той не желае Photoshop да се меси в изкуството му, за да не ограбва от истинското изживяване на зрителите. Набляга на реализма и уличната фотография, снима моделите си в по-семпли дрехи, обикновено и без грим, за да покаже, че красотата разцъфва в естествения външен вид.
Въпреки че работи за гиганти в модната журналистика като Vogue и Harper’s Bazaar, Питър Линдберг не се поддава на масовата истерия, подканваща към перфекционизъм, а тъкмо обратното. Вярно е, че момичетата, които той снима през 80-те и 90-те, по-късно стават модни икони и се смята, че самият Линдберг дава началото на т.нар. супермодели. Пред обектива му минават Линда Еванджелиста, Наоми Кембъл, Синди Крауфорд и др.
Той работи основно в областта на рекламата и модната фотография, създава корици на музикални албуми и се изявява като режисьор на документални филми. Но през цялото време упорито следва специфичната си естетика, а художествените образи и историите, които представя, дават нов облик на модната индустрия.
Да се опишат в думи всички емоции, които Линдберг запечатва с камерата си, е невъзможно. Някои от произведенията му можем да видим на сайта му, който отлично отразява цялостната линия в творчеството на фотографа – черно-белите снимки, улиците като фон на истории, малките детайли, „откраднати“ от камерата. Интересно модерно изкуство, каращо ни да размишляваме за собствените си желания и търсения, изкуство, което въпреки бляскавата си изява, работи за кауза, за по-истински свят. Свят с по-малко Photoshop и повече душа…
Главна снимка: Stefan Rappo / https://commons.wikimedia.org/
Подкрепи ни!