Музика

P!nk с нов осми албум Hurts 2B Human и изненадващи колаборации

06.05.2019

Осем албума. Повече от 31 млн. харесвания във Facebook. Близо 9 млн. последователи в Youtube. 130 спечелени награди и 213 номинации. Това е P!nk в цифри, защото думите никога не стигат. Трудно е да изчислиш колко струни от вътрешния ти свят е докоснала с гласа си, без да променя автентичния си музикален почерк и премерената си симпатична лудост и ексцентричност на сцената.

Брилянтният талант на поп иконата и незаменимото ѝ присъствие в съвременната музика, формираща и модерната култура, са категорични и в осмия ѝ албум Hurts 2B Human. Официалната премиера беше на 26 април 2019 г.

“Имам чувството, че ако живееш в настоящето, в 2019 г., не бягаш напълно от чувствата си, оглеждаш се наоколо, и виждаш какво се случва в света, ще разбереш, че боли. Боли адски много. Ако избереш да останеш с отворено сърце, тогава ще те боли за известно време. Мисля, че това е хубаво, защото създава промяна и ние започваме да виждаме промяната и как хората не се крият и излизат да се борят.” споделя P!nk в интервю за Entertainment Weekly за мотива да избере това име за албума.

Hurts 2B Human е дуетно парче с младия изпълнител Khalid, който веднага приел поканата на P!nk за колаборация. Песента е лична изповед за това колко е нормално да бъдем хора, да ни боли, да е трудно, дори невъзможно. Тя обаче е и надежда, че онези, които помагат, онези, които не ги показват по новините, все още ги има.

Circle Game е гласът на малката P!nk, на момиченцето, на което не му се пораства и много често не иска да бъде възрастен. Певицата пише песента и я посвещава на баща си. “I know that it’s just life and I must go through things alone, but I’m feeling kinda small, I want his hands to hold”. За P!nk баща ѝ е герой и Бог, но болестта му го прави неспособен да бъде нейна опора. Болката ѝ усещаме в Circle Game.

Винаги актуалната и все толкова важна е и темата за проблемите с body image-a. Вярната на себе си P!nk не се страхува да възпее недостатъците си, да накара останалите да си ги тананикат и да ги заобичат. Песента Happy е неосъщественото пътуване до абсолютното приемане на себе си чрез музиката, която е и терапия.

Това напомня за онази P!nk от 2001 г., с която израснахме. Не можем да ѝ се сърдим, че не ѝ се пораства, че се сблъсква с тийнейджърските си драми понякога или че се чувства несигурна.

Модерното EDM звучене, колаборацията с тримата DJ от Cash Cash и свежото намигване със закачливия текст и политическата препратка към Доналд Тръмп образуват Can We Pretend. Перфектният трак за летен съботен следобед, в който караш към поредната локация и толкова много ти се бяга от реалността.

Beck, с който P!nk работи през 2003 г. по парчето Feel Good Time, се включва и в осмия ѝ албум с песента We Could Have It All. Тя напомня типичното звучене на изпълнителката и ни връща там, където преживявахме “Who Knew” сякаш ние сме авторите.

Магията на P!nk се случва в песните Love Me Anyway и The Last Song of Your Life. Вокалите на Chris Stapleton изпълват Love Me Anyway с още повече емоция и завършеност, а тези на P!nk доказват, че, за да докоснеш, не са нужни големи височини. Важното е да се слушаш и да не те е страх.

Гласът на P!nk и текста на Sia остават легендарен почерк в албума под името Courage. Ние можем само да се надяваме да чуем двете скоро и в дует.

Една от най-гениалните колаборации на 2019 г. категорично е тази между P!nk и Wrabel – 90 days.

Walk Me Home e убежище. Нощта е убежище, градът е убежище. Особено, когато не ти се прибира, няма при кого или няма къде. Клипът успява да събере повече от 20 млн. гледания в Youtube, а негативни коментари почти липсват.

Албумът се допълва от гениалната и свежа песен Hustle, модерната и танцувална (Hey Why) Miss You Sometimes и интимната My Attic.

Албумът Hurts 2B Human вече има над 12 000 продажби и се очаква да оглави повечето музикални класации, сред които са Official Irish Album Charts и Official UK Album Charts. В момента P!nk е на световно турне, в което представя песните от седмия си албум Beautiful Trauma, който излезе през 2017 г.

Умишлено не се фокусираме върху всичките ѝ награди, успехи, турнета, лични победи и добри примери. Всичко това се усеща в музиката ѝ и се вижда в очите ѝ.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Димитър РахталиевВечните джаз стандарти - от Едит Пиаф до Нора Джоунс30.09.2019

Още от Под Моста

Габриела КанджеваЛюбимите ни блус кавъри на Бет ХартМузика