По пътя на Джак Керуак – смисълът да живееш със счупен компас

Новото луксозно издание на издателство "Парадокс"

Новото луксозно издание на издателство “Парадокс”

…Когато слънцето остави Америка и застана на полуразрушения речен кей, загледан в източеното далеч към Ню Джърси небе, аз усещам цялата сурова земя, необхватната твърд, протегнала се чак до Западния бряг, и си представям пътя, който се разгъва и всички мечтаещи хора в безкрайната шир…и съм уверен, че звездите ще изгреят тази нощ…, че Вечерницата ще надвисне над прерията, ще заблести и ще се стопи в нея, тъкмо преди благословената непрогледна нощ да обгърне земята, да почерни реките, да забули върховете и закъта най-далечния бряг, и никой, ама абсолютно никой не ще знае какво друго те очаква освен безднадеждните дрипи на старостта…”

 

 Тези редове имат ехо. Звучат едновремено красиво и тъжно. Като последните акорди на джаз-елегия, която те кара просто да слушаш. Тези редове са последните от книгата на Джак Керуак – „По пътя”. Тя е от книгите, които разделят читателската маса. Мнозина я намират за „прехвалена”, „далече от произведение на изкуството”, „слаба”, „скучна” и т.н. Но тази книга си има религиозен код. Тя е за хората, чиято религия е Пътят. За тези,  които не приемат гадните статуква и тинята на корпорациите. Това е книга за хората, които намират себе си в прашните пътища и безкрайните магистрали. Това е книга, която донесе на света нова епоха. Книга, която вдъхнови Боб Дилън и Джим Морисън. Тази книга е шамар за догмите. Бунт срещу страха да бъдеш Ти. Порив да се идентифицираш с песъчинка, с нещо малко, което прави света едно завършено и перфектно място.

Продължава на следващата страница

Страници 1 2

Боян Симеонов

работи в RockSchool и Drooble. Един от създателите на Urban Tapes acoustic sessions. Организатор на TEDxVarna.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to