По пътя на Джак Керуак – смисълът да живееш със счупен компас

Новото луксозно издание на издателство "Парадокс"

Новото луксозно издание на издателство “Парадокс”

…Когато слънцето остави Америка и застана на полуразрушения речен кей, загледан в източеното далеч към Ню Джърси небе, аз усещам цялата сурова земя, необхватната твърд, протегнала се чак до Западния бряг, и си представям пътя, който се разгъва и всички мечтаещи хора в безкрайната шир…и съм уверен, че звездите ще изгреят тази нощ…, че Вечерницата ще надвисне над прерията, ще заблести и ще се стопи в нея, тъкмо преди благословената непрогледна нощ да обгърне земята, да почерни реките, да забули върховете и закъта най-далечния бряг, и никой, ама абсолютно никой не ще знае какво друго те очаква освен безднадеждните дрипи на старостта…”

 Тези редове имат ехо. Звучат едновремено красиво и тъжно. Като последните акорди на джаз-елегия, която те кара просто да слушаш. Тези редове са последните от книгата на Джак Керуак – „По пътя”. Тя е от книгите, които разделят читателската маса. Мнозина я намират за „прехвалена”, „далече от произведение на изкуството”, „слаба”, „скучна” и т.н. Но тази книга си има религиозен код. Тя е за хората, чиято религия е Пътят. За тези,  които не приемат гадните статуква и тинята на корпорациите. Това е книга за хората, които намират себе си в прашните пътища и безкрайните магистрали. Това е книга, която донесе на света нова епоха. Книга, която вдъхнови Боб Дилън и Джим Морисън. Тази книга е шамар за догмите. Бунт срещу страха да бъдеш Ти. Порив да се идентифицираш с песъчинка, с нещо малко, което прави света едно завършено и перфектно място.

on-the-road-819f0f56b7c84d205eddc86b5acc124f98db9960-s6-c30

Сюжетната линия е концентрирана върху Сал Парадайз (Керуак) и Дийн Мориарти (Нийл Касиди). Две крайности, които намират своите допирни точки в алкохола, партитата, жените, джаза и идеята за автостоп. Бедният писател и тъкмо излезлият от затвора женкар. Страхотен сблъсък на ценности, морал, качества и приятелство. В своето пътешествие те срещат какви ли не хора, които наливат пъстрота в романа.

Красивото на тази история е, че героите нямат фундаментални житейски цели в тяхното пътуване. Не търсят вдъхновение, прозрение или нещо от сорта. Изобщо не става дума за Американската мечта. Става дума за Бог. Защото Бог е някъде там сред бордеите, джаз баровете и всички тези пияници, несретници, педерасти, курви, поети, битници, лудо танцуващи, забавляващи се  и останалите, които са паднали зад борда на прагматизма. Бог е на дъното на бутилка Джак Даниелс с изтъркан етикет. Бог е в изхабените ти обувки. Бог е онази изгубена магистрала на югозапад от Чикаго. Бог е простата субстанция, която Джак Керуак цял живот изтъква за своя цел.
on-the-road-new-picture--3--52445_0x410
Авторът обрисува Америка с боите, които обагриха съзнанието на хиляди. В Америка тази книга се изучава в университите. Причините са много.  Изяществото е в несъвършенството. Керуак ти го дава с всички мръсни части на Америка, които Мисисипи трябва да пречиства и завлича със себе си всеки ден.

Първия път, когато прочетох тази книга почувствах жажда. За живот. Да се чувстваш част от един перфектен свят, в който гнусотията и битовизма остават далеко от твоя хоризонт. Втория път, когато я прочетох усетих носталгия. Някаква деформирана форма на скръб. Защото пътят не само ни обединява, но ни и отдалечава. Вероятно в това се корени и смисълът понякога. Третия път, когато прочетох книгата се влюбих във вдишването и издишването. Защото смисълът е там, а Бог е между тези две действия, когато дъхът ти спира. Просто е.

Статията ни “Старият мръсник Буковски и неговото огледало” – четете Тук!

„ Единствените хора за мен са лудите. Онези, които са луди да живеят, да говорят, да бъдат спасени, онези които копнеят за всичко. Онези, които никога не се прозяват и никога не казват нещо само колкото да запълнят мълчанието с баналност. Онези, които горят, горят, горят като приказно красиви жълти свещи, взривяващи се паяци на фона на нощното небе.”

Боян Симеонов
работи в RockSchool и Drooble. Един от създателите на Urban Tapes acoustic sessions. Организатор на TEDxVarna.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to