По пътя на Джак Керуак – смисълът да живееш със счупен компас

10.09.2013

on-the-road-819f0f56b7c84d205eddc86b5acc124f98db9960-s6-c30

Сюжетната линия е концентрирана върху Сал Парадайз (Керуак) и Дийн Мориарти (Нийл Касиди). Две крайности, които намират своите допирни точки в алкохола, партитата, жените, джаза и идеята за автостоп. Бедният писател и тъкмо излезлият от затвора женкар. Страхотен сблъсък на ценности, морал, качества и приятелство. В своето пътешествие те срещат какви ли не хора, които наливат пъстрота в романа.

Красивото на тази история е, че героите нямат фундаментални житейски цели в тяхното пътуване. Не търсят вдъхновение, прозрение или нещо от сорта. Изобщо не става дума за Американската мечта. Става дума за Бог. Защото Бог е някъде там сред бордеите, джаз баровете и всички тези пияници, несретници, педерасти, курви, поети, битници, лудо танцуващи, забавляващи се  и останалите, които са паднали зад борда на прагматизма. Бог е на дъното на бутилка Джак Даниелс с изтъркан етикет. Бог е в изхабените ти обувки. Бог е онази изгубена магистрала на югозапад от Чикаго. Бог е простата субстанция, която Джак Керуак цял живот изтъква за своя цел.
on-the-road-new-picture--3--52445_0x410
Авторът обрисува Америка с боите, които обагриха съзнанието на хиляди. В Америка тази книга се изучава в университите. Причините са много.  Изяществото е в несъвършенството. Керуак ти го дава с всички мръсни части на Америка, които Мисисипи трябва да пречиства и завлича със себе си всеки ден.

Първия път, когато прочетох тази книга почувствах жажда. За живот. Да се чувстваш част от един перфектен свят, в който гнусотията и битовизма остават далеко от твоя хоризонт. Втория път, когато я прочетох усетих носталгия. Някаква деформирана форма на скръб. Защото пътят не само ни обединява, но ни и отдалечава. Вероятно в това се корени и смисълът понякога. Третия път, когато прочетох книгата се влюбих във вдишването и издишването. Защото смисълът е там, а Бог е между тези две действия, когато дъхът ти спира. Просто е.

Статията ни „Старият мръсник Буковски и неговото огледало“ – четете Тук!

…защото за мен няма други хора освен лудите – лудите по живота, лудите по приказките, лудите по надеждата за спасение, ония, дето желаят всичко наведнъж, дето никога не се прозяват и не дрънкат банализми, а горят ли, горят като невероятни римски свещи, избухващи като паяци напреко звездите.

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Карина НиколоваХишам Матар – анатомията на две хубави книги17.03.2019

Още от Под Моста

Калоян ГуглевИзкуството в дигиталната епоха. Как артистът живее от него?LIFE