По стъпките на изгубените тракийски съкровища с Янислава Вълкова

            Ревю на „Светилището”, книга от Янислава Вълкова

Богатата история е едно от нещата, с които страната ни винаги се е славела. И макар в настоящето си развитие да сме доста далеч спрямо огромна част от останалите държави в Европа на територията ни продължават да бъдат правени открития, които показват миналото ни в една съвсем друга светлина.

Стари римски пътища и крепости; тракийски гробници и светилища; антични съкровища и находки, подсказващи за присъствието на напредничави умове и добре устроени цивилизации. До ден днешен биват изравяни още и още артефакти от земите ни, някои от които с толкова противоречив характер, че чак попадат в теориите на конспирациите.

Естествено винаги ще има, както хора, които ще стигат далеч в размишленията и хипотезите си относно историята на българите, така и други, които ще смятат, че значението на културното богатство, открито тук, е силно преувеличено. Няма как да е и другояче, при условие, че живеем във века на най-масов обмен на истинска и лъжовна информация. При все това обаче винаги ще има неща, които ще си тежат на мястото. Неща, които няма как да бъдат отхвърлени или чийто произход – оспорен.

Едно от тези нашенски неща е тракийското златно съкровище, признато на световно ниво от археолози и историци. Макар към него да се проявява широк интерес, не само у нас, но и в чужбина, интересно е, че в учебниците по история му се обръща прекалено малко внимание. Както и на тракийската култура като цяло.

Ето защо е хубаво, че се появяват ентусиасти, които не само да проучват темата лично, но и си правят труда да публикуват изследванията си и съпътстващите ги изградени хипотези. Богатствата на траките обаче далеч не представляват интерес само на радетелите на историческото познание. Те представляват интересен източник за вдъхновение и сред някои родни автори на художествена литература.

Един от тях е Янислава Вълкова, чийто съвсем нов роман „Светилището”, излязъл от печат преди няколко месеца, среща родните читатели с Панагюрското съкровище.

Случи се така, че когато се сдобих с книгата бях на същата вълна, и както посочва и авторката в текста си, че закопаното имане, има силата да призове този, който да го търси и открие, така и аз почувствах, че сякаш книгата е поискала да бъде прочетена от мен, точно в това време, когато интересът ми към все още не напълно разкритите тайни на траките се увеличава с всеки изминал ден.

Ето защо и се потопих с нетърпение в изпълнените с нестихващ авантюризъм 205 страници на творбата.

Всъщност интересното за „Светилището” е, че не е тежка историческа книга, както повечето, засягащи тази тема, а напротив – написан с лекота трилър, съчетаващ в себе си сериозни елементи от криминалната литература.

Първото, което ми направи положително впечатление в романа, е широкото разнообразие от герои и сюжетни линии. Сред главните персонажи могат да бъдат срещнати както полицаи, археолози, иманяри и мафиоти, така и съвсем обикновени граждани и хора от село, чиито съдби влизат в бурен водовъртеж от процеси и събития, някои, които стигат до там, че костват цели човешки животи. Това е съвсем в реда на нещата, когато говорим за нещо толкова сериозно като закопано богатство с трудно измерима стойност. Някои от лицата, които се срещат в книгата са толкова многопластови, че изненадват с мислите и действията си до последната глава.

Личи си, че авторката познава и то в дълбочина спецификите на тракийските обичаи, тъй като се е постарала да предложи достатъчно обяснения, дори за читателите, които не са се интересували досега от древния народ. Това увеличава още повече достойнствата на книгата, правейки я и акурантна откъм историческо познание.

Борис, Александър и Елена са хората, които най-често ще срещате измежду страниците на творбата. Екип от ченгета-професионалисти (познати на почитателите на Янислава от предната и творба „Преди изгрев слънце”) и отдадена на занаята си археоложка, който на пръв поглед изглежда обречен, заради крайните различия в подход и светоглед.

Това, обаче, което ни показва авторката е, че е колкото и да липсват допирни точки между различните хора, когато има една обща цел, която преследват, е възможна спогодбата. И не само. Между тримата се ражда специална връзка, която променя част от разсъжденията и възприятията на всеки един от тях. Това е и една от най-ценните теми, които авторката засяга, а именно как може да се сработят противоположностите, така че колективният им труд да даде плодове.

Друго, което засяга Янислава е въпросът за избора. Животът е толкова изненадващ на моменти, че понякога ни поставя в ситуации, които могат да преобърнат цялото ни житие. Естествено, тези ситуации винаги са обвързани с избор. Със загубването на едно в името на друго. Някои от персонажите в „Светилището” също ще се сблъскат със сложни дилеми, които ще се явят определящи за живота им.

Съвсем незначителен и беден човечец от село успява да попадне на интересна находка, която има потенциала да го изведе от материалната нищета, в която се намира. Смелите мечти и големите стремежи обаче понякога се оказват капан, от който човек не може да излезе жив. Особено, когато са намесени влиятелни и алчни хора, които имат възможностите да са над закона. Смъртта на този човек и издирването на виновните за кончината му далеч не са основното в „Светилището”. Макар и сюжетната линия на творбата да е строго определена, текстът е обогатен от множество мини истории, които дават свежа глътка въздух извън основното действие.

Ако сте почитатели на заплетените крими истории, тази книга е точно за вас. Освен, че ще ви държи в напрежение до последната страница, тя ще успее да отвори и кръгозорът ви относно мистериите, съпътстващи древните народи, населявали територията ни. „Светилището” ще ви допадне също, ако имате сърце за приключенските истории, защото тя е написана точно в този дух. Творбата е публикувана от издателска къща „Монт” и може да бъде намерена или поръчана в повечето книжарници в страната.

Защото не всичко е такова каквото е. Особено, когато става въпрос за неща, заровени преди хилядолетия, които тепърва започват да бъдат намирани.

Делиян Маринов

е на 25 години и е дипломиран политолог. Интересува се най-много от литература, музика, кино и пътувания. Има издадени три фентъзи романа.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to