По стъпките на изгубените тракийски съкровища с Янислава Вълкова

06.09.2018

            Ревю на „Светилището”, книга от Янислава Вълкова

Богатата история е едно от нещата, с които страната ни винаги се е славела. И макар в настоящето си развитие да сме доста далеч спрямо огромна част от останалите държави в Европа на територията ни продължават да бъдат правени открития, които показват миналото ни в една съвсем друга светлина.

Стари римски пътища и крепости; тракийски гробници и светилища; антични съкровища и находки, подсказващи за присъствието на напредничави умове и добре устроени цивилизации. До ден днешен биват изравяни още и още артефакти от земите ни, някои от които с толкова противоречив характер, че чак попадат в теориите на конспирациите.

Естествено винаги ще има, както хора, които ще стигат далеч в размишленията и хипотезите си относно историята на българите, така и други, които ще смятат, че значението на културното богатство, открито тук, е силно преувеличено. Няма как да е и другояче, при условие, че живеем във века на най-масов обмен на истинска и лъжовна информация. При все това обаче винаги ще има неща, които ще си тежат на мястото. Неща, които няма как да бъдат отхвърлени или чийто произход – оспорен.

Едно от тези нашенски неща е тракийското златно съкровище, признато на световно ниво от археолози и историци. Макар към него да се проявява широк интерес, не само у нас, но и в чужбина, интересно е, че в учебниците по история му се обръща прекалено малко внимание. Както и на тракийската култура като цяло.

Ето защо е хубаво, че се появяват ентусиасти, които не само да проучват темата лично, но и си правят труда да публикуват изследванията си и съпътстващите ги изградени хипотези. Богатствата на траките обаче далеч не представляват интерес само на радетелите на историческото познание. Те представляват интересен източник за вдъхновение и сред някои родни автори на художествена литература.

Един от тях е Янислава Вълкова, чийто съвсем нов роман „Светилището”, излязъл от печат преди няколко месеца, среща родните читатели с Панагюрското съкровище.

Случи се така, че когато се сдобих с книгата бях на същата вълна, и както посочва и авторката в текста си, че закопаното имане, има силата да призове този, който да го търси и открие, така и аз почувствах, че сякаш книгата е поискала да бъде прочетена от мен, точно в това време, когато интересът ми към все още не напълно разкритите тайни на траките се увеличава с всеки изминал ден.

Ето защо и се потопих с нетърпение в изпълнените с нестихващ авантюризъм 205 страници на творбата.

Всъщност интересното за „Светилището” е, че не е тежка историческа книга, както повечето, засягащи тази тема, а напротив – написан с лекота трилър, съчетаващ в себе си сериозни елементи от криминалната литература.

Първото, което ми направи положително впечатление в романа, е широкото разнообразие от герои и сюжетни линии. Сред главните персонажи могат да бъдат срещнати както полицаи, археолози, иманяри и мафиоти, така и съвсем обикновени граждани и хора от село, чиито съдби влизат в бурен водовъртеж от процеси и събития, някои, които стигат до там, че костват цели човешки животи. Това е съвсем в реда на нещата, когато говорим за нещо толкова сериозно като закопано богатство с трудно измерима стойност. Някои от лицата, които се срещат в книгата са толкова многопластови, че изненадват с мислите и действията си до последната глава.

Личи си, че авторката познава и то в дълбочина спецификите на тракийските обичаи, тъй като се е постарала да предложи достатъчно обяснения, дори за читателите, които не са се интересували досега от древния народ. Това увеличава още повече достойнствата на книгата, правейки я и акурантна откъм историческо познание.

Борис, Александър и Елена са хората, които най-често ще срещате измежду страниците на творбата. Екип от ченгета-професионалисти (познати на почитателите на Янислава от предната и творба „Преди изгрев слънце”) и отдадена на занаята си археоложка, който на пръв поглед изглежда обречен, заради крайните различия в подход и светоглед.

Това, обаче, което ни показва авторката е, че е колкото и да липсват допирни точки между различните хора, когато има една обща цел, която преследват, е възможна спогодбата. И не само. Между тримата се ражда специална връзка, която променя част от разсъжденията и възприятията на всеки един от тях. Това е и една от най-ценните теми, които авторката засяга, а именно как може да се сработят противоположностите, така че колективният им труд да даде плодове.

Друго, което засяга Янислава е въпросът за избора. Животът е толкова изненадващ на моменти, че понякога ни поставя в ситуации, които могат да преобърнат цялото ни житие. Естествено, тези ситуации винаги са обвързани с избор. Със загубването на едно в името на друго. Някои от персонажите в „Светилището“ също ще се сблъскат със сложни дилеми, които ще се явят определящи за живота им.

Съвсем незначителен и беден човечец от село успява да попадне на интересна находка, която има потенциала да го изведе от материалната нищета, в която се намира. Смелите мечти и големите стремежи обаче понякога се оказват капан, от който човек не може да излезе жив. Особено, когато са намесени влиятелни и алчни хора, които имат възможностите да са над закона. Смъртта на този човек и издирването на виновните за кончината му далеч не са основното в „Светилището”. Макар и сюжетната линия на творбата да е строго определена, текстът е обогатен от множество мини истории, които дават свежа глътка въздух извън основното действие.

Ако сте почитатели на заплетените крими истории, тази книга е точно за вас. Освен, че ще ви държи в напрежение до последната страница, тя ще успее да отвори и кръгозорът ви относно мистериите, съпътстващи древните народи, населявали територията ни. „Светилището” ще ви допадне също, ако имате сърце за приключенските истории, защото тя е написана точно в този дух. Творбата е публикувана от издателска къща „Монт” и може да бъде намерена или поръчана в повечето книжарници в страната.

Защото не всичко е такова каквото е. Особено, когато става въпрос за неща, заровени преди хилядолетия, които тепърва започват да бъдат намирани.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия Илиева„Катафалка, два носорога“ от Петър Крумов27.11.2017

Още от Под Моста

Мирослав Петров, главен директор Продажби VIVACOM
Боян СимеоновVivacom представи Viva Smart – нова платформа за цялостни IoT услуги и решенияОбразование