Последно сбогом на „Вещерът“ – ревю на „Сезонът на бурите“

Едно голямо завръщане. Макар и за последен път. Така най-добре може да бъде описана излязлата най-после и у нас книга от сагата „Вещерът“.

Съвсем в стила на Сапковски („нещо приключва, нещо започва“) историята бива довършена, но и в същото време оставя много (да ги наречем) вратички. По този начин напомня нещо много важно на читателите, а именно, че начало и край са колкото абстрактни, толкова и обвързани едно с друго понятия.

Както запалените почитатели на Гералт знаят, „Сезонът на бурите“ е странична история от основната сага. Действието се развива някъде между първа и втора книга и може да се чете независимо от тях. За радост на всички, които желаят да се запознаят със страхотната поредица, но се плашат от дължината ѝ, „Сезонът на бурите“ е перфектен събирателен образ на това, което носят като читателски привкус останалите книги от поредицата.

В книгата го има шеговития приказно-авантюристичен дух от първите истории, но го има и сериозния философско-екзистенциален политически наклон, който дават последните.

Дългите години отсъствие на Сапковски показват, че авторът е работил усилено върху идеите си и ги е доразвил. Много световни автори с добра реализация яхват гребена на вълната, породена от успеха им. Пишат и издават често, но така се вкарват в порочния кръг на преповтаряне и прекопиране. Сапковски обаче е решил да следва друг дискурс, затова и предлага едно малко и стегнато книжно бижу, което обаче е наситено с действие, размисли и поуки.

Не вярвам, че има човек, на когото да не се хареса тази книга. В нея има екшън, черен хумор, романтика, философия, хорър, крими и какво ли още не. По български казваме „манджа с грозде“. Но пък точно тази „манджа“ се услажда, макар в естеството си да горчи, защото, както знаете, творбите, родени в страните от бившия соц блок удивляват със сериозност и болезнена откровеност.

Какво занимава Сапковски?

Едни от главните теми в книгата са: цената, която плащаме за прогреса; трансхуманизма и парадоксите му; толерантността към различните; затъването на масата. От друга страна, има и много други по-близки до повечето хора теми, като любовта, предателството, истина или илюзия е реалността и още, и още.

Полякът въздига в култ хуманността и предава идеалите ѝ чрез отлъчените от социума единици. Авторът е остър, но не и апелативен. Той критикува падението на ценностите не само на индивидуално, но и на институционално ниво.

Гералт продължава да разчиства различни територии от чудовища. Този път обаче не всички от тях са с митологичен характер, както читателите са свикнали от предишните книги. Светът на Сапковски се развива стремглаво. Хората вече са открили негасената вар. Технологичният напредък е стремителен, а магьосниците се занимават с научни експерименти от всякакъв характер. Книгата изобилства от богати щрихи, които най-после дават плътно описание на вселената, в която се развива действието.

Макар да е опасност за свръхестествените създания, Гералт продължава да е жертва на човешки интриги и бюрократични измами. Разгърната е още повече самата душа на героя. Читателите се запознават още по-отблизо със страстите, слабостите и страховете на главния герой.

Илюстрация – wajsm, devianart / https://wajsm.deviantart.com/ /

Това, което прави книгата лесна за прочитане и препрочитане, е богатата емоционална палитра, която освен това е и балансирана. Колкото са смазващите и натъжаващи моменти, толкова са и тези, които развеселяват до сълзи. Другото, което прави текста толкова гладък, е крайното му насищане с действие. Серия от събития, които те карат да четеш още и още! Приключенията на Гералт са много и от всякакъв характер. Алхимични твари, откраднати мечове, похотливи магьоснички, алчни кметове, обсебени от целите си безскрупулни заклинатели, природни бедствия… Това е само малка част от препятствията пред енигматичния герой по личния му път, които, макар и да го водят често до черногледи заключения за човешкия род, не го отказват от търсенето на човешкото, разумното и чистото.

Последното сбогом е с тежък емоционален характер. По-тежко дори от официалния край на сагата, познат до болка на феновете.

Краят на „Сезонът на бурите“ поставя под въпрос всичко в поредицата и най-вече собствения ни заобикалящ свят. Затваряш книгата и дълго време не можеш да се отървеш от значимостта на последните няколко абзаца.

Отвъд всички външни и вътрешни бури обаче опит да пробият правят топли слънчеви лъчи. Лъчи, които сагата посява във всеки читател. Ето защо и историята не свършва. Тя просто започва собствен живот във всеки един, дръзнал да се впусне в нея. Нейните образи и послания са най-благоприятният извор, от който всяка една личност може не само да черпи вдъхновение, но и надежда. Че перфектен свят – макар и да няма – може да бъде създаден. Че доброто може да бъде пробудено дори и там, където изглежда, че отдавна си е тръгнало.

Последно сбогом на Гералт от Ривия.

Последни нови страници дръзки авантюри от всякакъв характер.

Последно сбогом на „Вещерът“, но с безброй нови начала.

Защото, както ще се убедите от страниците вътре…

„Историята никога не свършва…“

Делиян Маринов
е на 25 години и е дипломиран политолог. Интересува се най-много от литература, музика, кино и пътувания. Има издадени три фентъзи романа.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to