През времето и пространството с Doctor Who

01.03.2016
1 (DeviantArt)
Снимка: DeviantArt

Крайно време е да отделим няколко реда и на тази легенда. Безспорно един от най-оригиналните сериали, излъчвани някога в ефир. Франчайз, който дори няма нужда от представяне. Но за тези от вас, които са живели в попкултурен вакуум през последните години – представяме ви Doctor Who.

Запознайте се с Доктора – един от последните Господари на времето от планетата Галифрей, прекарал повече от 2000 години из дебрите на необятния космос. Заедно с верните си спътници, той пътува през времето и пространството с помощта на дегизирания като синя телефонна кабинка ТАРДИС – космически кораб, който може да те отведе до всяка зададена епоха и място(стига да съвпада със собственото му мнение). Забулил умишлено миналото си в мистерия, ексцентричният и забележително интелигентен Доктор обикаля вселената, борейки се срещу несправедливостта и злото, стараейки се по всякакъв начин да опази непокътнат потока на времето.

Сегашните сезони на сериала, стартирал през 2005 г., са продължение на оригиналната история, излъчена за пръв път по британската телевизия през далечната 1963 г. Първоначално е замислен като детско предаване, но след като началните епизоди достигат до аудитория от над 6 милиона зрители, продуцентите решават да го превърнат в пълнокръвно заглавие. Продукцията бързо заема водеща позиция в съвременната попкултура, превръщайки се в безспорен култ. Но изниква логичният въпрос – как продуцентите успяват да подновяват актьорския си състав в продължение на повече от 50 години, без историята да пострада от това? Решението е колкото елегантно, толкова и ефектно – регенерация. Заради извънземния си произход Доктора има право на 12 реинкарнации, възникващи непосредствено след като бъде ранен фатално и променящи не само облика, но и характера му. Разбира се, дори тази концепция се е превърнала в проблем за сценаристите, когато през 2013 г. единадесетият Доктор се изправил пред прага на окончателната си смърт. Затова екипът на шоуто подари на героя си нов цикъл от регенерации, които да подсигурят по-нататъчното му съществуване. Вдъхване на нов живот (буквално) или излишно разтягане на историята ще се окаже това решение? Само времето ще покаже.

2 (Big Band Theory Wikia)
Снимка: Big Band Theory Wikia

Именно благодарение на тази идея зрителите имат възможността да се насладят на зашеметяващата игра на цяло съзвездие актьори. Тръгнем ли по хронология, това са телевиизонни легенди като Уилям Хартнел, Патрик Трутън, Джон Пъртуи, Том Бейкър, Питър Дейвидсън, Колин Бейкър, Силвестър МакКой и Пол МакГан. Несъмнено обаче пикът в историята на сериала настъпва с новото поколение Доктори. Първият от тях (и девети по регенерации), Кристофър Екълстън, незаслужено е най-недолюбван. И то не заради представянето си – което със сигурност бе силно и по своему очарователно – а заради неговия наследник – Дейвид Тенант. Абсолютният любимец на феновете. И не без причина. Превъзходна актьорска игра, закачлив характер, завиден външен вид и лице, което някак съумява да изглежда едновременно мистериозно, заплашително и по детински очарователно. Спряган от мнозина за най-добрият Доктор към момента, Тенант е един от най-талантливите и обаятелни британски актьори от своето поколение, познат на широката публика както с ролята си в „Хари Потър и Огнения бокал“, така и с най-скорошните си продукции ‘Broadchurch’ и „Джесика Джоунс“. На второ място в сърцата на зрителите, макар и изоставащ с много малко, е гореспоменатият Единадесети Доктор Мат Смит. Именно през трети, четвърти и пети сезон, бележещи прехода между тези два образа, сериалът достига своя пик както сюжетно, така и като популярност. Положени са благодатни основи за последния и настоящ Доктор – Питър Капалди. Макар да се различава значително от досегашните проявления на образа поради хапливия си, саркастичен и на моменти откровено груб характер, Капалди играе с похвална страст и отдаденост, продиктувана  от факта, че самият той е огромен фен на сериала още от малко дете, когато е следял  първите негови излъчвания. Последният девети сезон му позволи да разгъне напълно актьорския си талант, отмивайки всички предходни съмнения за качеството на играта му.

Но дори в заглавие от този ранг не всичко е цветя и рози. Е, може би почти всичко. Основен трън в очите са комично слабите визуални ефекти. Човек би помислил, че от ВВС могат да си позволят да заделят няколко паунда отгоре за най-касовото си отроче. Подобен е и проблемът с прекомерната бутафорност, съпътстваща сериала през първите му пет сезона. Но ако затворите очи и изтърпите началните епизоди, заглавието ще ви спечели неусетно. Майсторски написаният сценарий, дело на умове като Ръсел Т. Дейвис, Дъглас Адамс, Стивън Мофат и Нийл Геймън, и фантастичната актьорска игра създават една проникновена, хитроумна и затрогваща фантастика, носител на множестро британски и международни награди и дарила зрителите с великолепни епизоди като „Кухото дете“, „Докторът танцува“, „Момичето в камината“, „Мигване“, „Жената на Доктора“ и „Денят на Доктора“. Втора част на „Краят на времето“, завършваща със затрогващата смърт на Десетия Доктор дори е призната за един от най-великите моменти в историята на световната телевизия.

3 (Kaster Borous)

Но какво е един герой без злодеи? Макар да разполагаме с пребогат избор от попкултурни икони като Сайбърмен, Ридаещите ангели, Тишината и Господаря, не можем да си позволим да не отделим няколко реда за вечния враг на Доктора – далеците. Въведени за пръв път през 1963 г. от Тери Нейшън и базирани на нацистите, далеците са безмилостни и лишени от чувства мутанти, затворени в приличащи на солнички брони и посветени на погубването на всички разумни създания, различни от самите тях. Оцеляващи с упорството на хлебарки и съпроводени от емблематичното си EXTERMINATE!,  далеците са се превърнали в един от най-отличимите символи на франчайза.

През годините продукцията е родила и няколко spin-off сериала – по-мрачния, но и сюжетно по-слаб „Торчууд“ (чието име е анаграма на Doctor Who), приказният и наивен „Приключенията на Сара Джейн“ и комедийния „К-9“, посветен на вярното куче-робот на Доктора. Да, имаме си дори куче-робот. Ако добавим към това и десетките романи, комикси, настолни игри и албуми, можем спокойно да прекараме цял един живот, потопени във вселената на Доктора.

Можем да кажем още много, за да си убедим в стойността на сериала. Дори Стивън Спилбърг признава, че „светът би бил ощетен без Doctor Who“. А Раян Гослинг привлича Мат Смит към проекта си „Изгубената река“ единствено заради паметната му реч от епизода „Отварянето на Пандорика“. Но, уви, обемът ни е ограничен. Затова не чакайте и, ако все още не сте, се оставете да бъдете повлечени от вихъра от звукови отверки, телефонни кабинки, шалове, папийонки, фесове, космически кораби, извънземни, британски хумор, британски акценти… въобще, британското преобладава за добро. И запомнете – по-голямо е отвътре.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Димитър Рахталиев„Чернобил“ е смразяващ кръвта шедьовър31.05.2019

Още от Под Моста

българската музика през септември
Момчил РусевКакво се случи в българската музика през септември?Музика