Приказки по „Вивакома“

managers_2-min
Имаше едно време една детска книжка от Джани Родари, казваше се „Приказки по “Вивакома” – после да не се чудите защо материалът ми се казва така! Пък и всичко в макабрения фирмен клип на телекома ми напомни, че живея в една още по-измислена и приказна страна от тази на Исабел Алиенде. Страна, в която похарчих пет години от живота си в правене на кино и телевизия, за да стана свидетел накрая на този клип.

Който го е гледал, знае за какво говоря, а който не го е гледал – само ще кажа, че иде реч за вътрешнофирмен клип на телекома „Приказки по “Вивакома”“. Филм, направен за тиймбилдинги, който цели да вдъхнови своите кадри. Ама не тия кадри, дето блъскат като идиоти на гишето на „Виваком“ в „Кауфланд“, а каймакът на компанията – нейните акаунт мениджъри. Мениджъри, които, ако съдим по клипа на фирмата, се успиват за работа, лъжат, имат водоустойчиви телефони, живеят в дворци и приличат на биячи и леки момичета. Както казва моят приятел Методи Марков – „Клипът е дестилирана еманация от лъжи, идиотия и парвенющина…“. Реалност, за съжаление.

О, да, навярно вече си мислите, че това е поредният материал от още една медия, която се опитва да яхне вълната, като се подиграе на „Виваком“. Не, не ми е смешно, а точно обратното – тъжно и неприятно ми е поради няколко причини.

 

Неприятно ми е за десетките сценаристи, които завършват кино и телевизия и трудно намират работа. Все някой от тях можеше да бъда нает да заснеме един такъв филм. И докато си беше ясно, че в продукцията са снимани аматьори, то аз не съм очаквал подобен продукт от сценаристите на това нещо, които всъщност са български телевизионни звезди и чиито имена няма да спомена. Въобще не знам какви ‘decision maker’-и работят във „Виваком“, но можеха поне да се обърнат към хората, които им правят рекламите. Защото дори най-бездарните сценаристи в българската рекламна индустрия знаят, че да крадеш гегове от Вълкът от Уолстрийт не е гот. Дори за вътрешно ползване, както е в случая.

Тук е уместно да направя аналог и с абсурдната, нелепа реклама на библиотеката на НБУ, която беше също толкова скандално тъпа, само че с бюджет от 3 лева и по-малък екип (вероятно от 1 човек – бай Иван, който е бил сценарист, режисьор, продуцент, оператор и сайт мениджър). За справка, само ще спомена, че годишният приход на „Виваком(според статия на „24 часа) е около 600 милиона лева за 2015 г. Всички български филми да съберем, няма да стигнат този бюджет.

Това, което най ме натъжава, е, че този клип е страшна гавра спрямо момчетата и момичетата, които работят по гишетата на „Виваком“ и се разправят с гневни и луди клиенти. Те не са портретирани в този свят на „акаунт мениджъри“, които, докато правят коремни преси, декламират „аз съм непобедим, „аз съм съвършен“ и ескалират казуси до шефа си, който не знам защо удивително много прилича на Бойко Борисов.

Да, знам, че иде реч за видео за вътрешно ползване. Някой е взел пари да направи на парвенютата клипче, което да презентират по тиймбилгите си. Нарочно казвам парвенюта, тъй като видеото портретира в детайли психологическия профил на българския „мениджър“. А профилът е: по възможност провинциалист, дошъл да учи #нещоси, но впоследствие започнал работа, преминал през трупове и промил мозъка си, та да се издигне до „акаунт мениджър“. Тези персонажи на много анализатори се сториха нелепи и смешни, но това, което ме кара да заплача, е, че са истински. Разбирате ли, трагедията не е там, че клипът е нелеп – трагедията е, че тези типажи са плашещо реални и истински. Защото авторите на филма са направили това, което е било поискано от тях. И вместо да им кажат, че тази реалност е анти-реклама, са взели парите и са написали тази плашещо истинска приказка (най-хубавото в приказките на Джани Родари е, че са отражение на реалния живот), в която тотално изтрещели продавачи надъхват клиентите си. И те наистина си вярват, че като станат рано сутрин, изрекат сектантските си мантри и всичко ще се нареди като в приказките. Накрая на работния ден, също като през девет планини в десета, ядат, пият и се веселят три дни и три нощи – с фирмено шампанско, разбира се.

В този мини-филм наблюдаваме „лошия човешки материал“, продукта, който създадохме през годините на преход. Директният резултат от чалгата, парвенющината и желанието за бърза печалба доведоха до това.

managers_1

Една от любимите ми приказки е Пътят, който не водел никъде“. Това е приказка, в която едно момче на име Мартино направило немислимото и впрегнало каруцата си на пътешествие по пътя, който не водел никъде. Но когато стигнал края, намерил неместно богатство. И най-важното – открил духовното удовлетворение. Клипът на „Виваком“ е огледален образ на тази приказка. Тя ни разказва за пътя, който води до голямото богатство и тоталната духовна нищета.

Преди години с нашия редактор на „Под Моста“ Димитър Панайотов имахме спор. Той твърдеше, че живеем в абсурдна държава, в която разни мениджъри и прочие офис плъхове прибират четирицифрени заплати, за да печелят пари и блага единствено за себе си и своите шефове. В същото време лекари, инженери и хора на изкуството, така важни за нашето общество, буквално духат супата. „Документалният“ филм на „Виваком“ доказа на 100% това негово твърдение, тъй като в тази ценна лента наблюдаваме хора, които от сутрин до вечер се „трудят“ над мъгливото понятие „проекти“, боравят с думички от бизнес английския, като нямат никаква представа какво значат, возят се в служебни коли и общо взето не правят нищо. Но пък прибират огромни заплати.

Ще завърша текста с това, че умилителната продукция на „Виваком“ е кръстена „Навика да побеждаваш“. Това е хубав начин да завършиш статията, защото това заглавие ми напомни, че аз, колегите ми и всичко, което се смята за интелигентен човек в тази държава, има навика да е бито, пребивано и смачквано от тези сладури в клипа. Разбира се, напълно метафорично, но понякога и наистина.

Васил Мирчев
е на 30, и е Софийският кадър на екипа. Завършил е гимнзия с италиански и изобразително и резултатът от това е, че нито говори правилно италиански, нито рисува много добре. За сметка на това е талантлив сценарист завършил специалност „Драматургия” в НАТФИЗ.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to