Професионалната дисциплина и произвола на въображението в „0 за черно, 1 за бяло“

15.06.2018

Сряда вечер е. Улиците на София са необичайно спокойни за делничен ден. Времето е топло, юнско. Прекрасна атмосфера за разходка из вълшебните кътчета в центъра, за вкусна вечеря в уютен ресторант, за питие и приятни разговори в някой столичен бар. Или за вдъхновяваща изложба в централна галерия.

18:00ч., Софийска градска художествена галерия с нетърпение очаква посетителите на изложбата „0 за черно, 1 за бяло“ на известното в арт средите дуо – Нина Ковачева и Валентин Стефанов. Пред красивата сграда, зад шума на градинката „Кристал“, където животът никога не спира, са се събрали любители на модерното изкуство. Всички очакват с нетърпение събитието да започне. На входа шведска маса приканва посетителите да си вземат за компания по чашка ароматно вино.

Изкачваме се по мраморните стълби, а на втория етаж ни очаква огромна бяла зала, пълна с фотографии на двамата артисти, разнообразни посетители и видимо добро настроение. Оживлението е всеобщо – от всеки ъгъл се чуват възгласи на впечатлени зрители на всякаква възраст, от различни краища на света. Чува се френска, италианска, испанска, английска реч. Детският смях на малчуганите, които притичват покрай изложените фотографии, ярко осветени от светлинните прожектори. Като фонова музика звучат нежни джаз парчета, допринасящи за доброто настроение.

Фотографиите са голямо-форматни, равномерно подредени на едно ниво като обгръщат цялата зала. Отсъствието на рамки и белите стени допълнително засилват въздействието им, правят образите реални, близки. Първо ни посреща „ Пластмасов романтизъм“ на Валентин Стефанов.  Серията се състои от осем фотографии. Цветовете са толкова ярки, че създават илюзията за рисунка. Представени са части от неразпознаваеми пластмасови предмети. Творбите ни карат да се концентрираме върху детайла, да надникнем отвъд голямата форма. Колкото повече се взираш, толкова повече забравяш какво точно гледаш. Материалните фотографии неусетно те пренасят в един далечен, нематериален свят.

Следва серия от пет фотографии на Нина Ковачева. „Пет библейски истории“ включва фотографии на деца с играчки, които репрезентират библейски случки. Образите сякаш оживяват пред теб. Създава се илюзия, че можеш да пипнеш, да почувстваш, да влезеш в изображението. Особен отпечатък в съзнанието ми оставя фотографията „Адам и Ева“ – малко момиче подава пластмасов сладолед на момче, в краката им – разноцветни пластмасови плодове, над главите им лукаво се прокрадва дървена змия. По-късно експертът по медии и журналистика, Георги Лозанов, в речта си определя серията като „интерпретация на интерпретацията“, която внушава, че в дъното на всички интерпретации стои великия код – Библията. Идеята, че играта е безкрайна, като в нея влиза и религията, а също и Бог.

След въздействащите детски етюди се озовавам пред видео, което се прожектира на малък екран. Представлява останките от сграда и машините, които продължават бавно, но безспирно да разрушават. Реално не се случва почти нищо, но не мога да откъсна поглед от видеото. През цялото време очаквам нещо да се случи, любопитството просто не ми позволява да продължа. И неусетно всичко започва от начало.

След видеото се срещам със серията „Органон“ отново на Валентин Стефанов. Фотографиите са детайлни изображения на духови музикални инструменти. От всяка една от тях сякаш лъха на металик. Макар и неодушевена материя, фотографиите те приковават, разколебават те относно собствените ти представи за реалността, металиковите детайли те карат да се чувстваш малка част от цялостната картина. Освобождават въображението и показват красотата на нестандартното, незабележимото. Уж проста материя, а те телепортират в един алтернативен свят – този на собственото ти въображение. Вдъхновяващи са. Красиви са.

В този момент тълпата започва да се скупчва в центъра и доцент Георги Лозанов взима думата. Представя изложбата като носител на много послания, търсени и осъзнати в предишни творби на артистите, концептуално изкуство, което превежда тежки категории на разбираем език. А самите автори описва чрез оксиморона изключителни „професионалисти в изкуството“. Оксиморон, защото професионализмът е синоним на дисциплина, а изкуството – произвол на въображението. Работите на Нина Ковачева и Валентин Стефанов показват, че авторите знаят какво иска да стигне до зрителя и как искат да му повлияе. Затова всеки прочит на техните работи се конкурира с прочита, който авторите сами имат върху собственото си творчество. Георги Лозанов представя изображенията като един продукт на пост метафизическа  реалност. В този свят „ всичко е като че ли“ и можеш да влезеш и излезеш от роля, а след това да се поклониш и да се превъплътиш в нова.

Следват бурни аплодисменти. Нина Ковачева скромно благодари на публиката и изразява благодарността си към всички посетители на изложбата. А Валентин Стефанов приятелски подканва посетителите да се насладят на съвместния им проект с чаша вино в ръка. Отново следват аплодисменти и поздравления за талантливите автори. И изложбата продължава.

Серията „Първична супа“ напомня за природни елементи, разнородни материали, органика. Цветовете са пастелни, а формите меки.

Последната серия е „Скритото лице на крехкостта“ на Нина Ковачева. Мъже прегърнали играчки. Фотографиите са нестандартни, на пръв поглед дори малко шокиращи, заради голотата на мъжкото тяло. Но когато се вгледаш по-внимателно, от тях сякаш идва топлина. Виждаш пред себе си чистата душа на едни непораснали деца. 

    Галерията вече е почти празна. Времето сред фотографиите на Валентин Стефанов и Нина Ковачева сякаш спира за момент. Изложбата за момент те откъсва от действителността, предлага ти едно нестандартно пътешествие из дебрите на собственото ти въображение. „0 за черно, 1 за бяло“ се оказва едно цветно преживяване, което си заслужава да се изпита. Произведенията на Нина Ковачева и Валентин Стефанов ще очакват всички любители на нестандартното модерно изкуство до 8 юли в  Софийска градска галерия.

 

Автор: Траяна Лазарова 

 

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Стажанти на "Под Моста"Даниела Стойкова с изложба живопис – „Моят път“01.06.2018

Още от Под Моста

Габриела КанджеваЛюбимите ни блус кавъри на Бет ХартМузика