Образование

„Пукльовците“ – за по-толерантно и разбиращо ново поколение

16.12.2020

Умее ли българският ученик да приема различията и да работи в екип с всекиго? Тук веднага светва червената лампичка на един болезнен стереотип – че българите са много умни, но за отборна работа не ги търси. На всеки от нас рано или късно се налага да обедини усилия с околните, за да постигне истинско и трайно развитие, било то лично или всеобщо.

Да, някои ученици показват завидни резултати в обучението си, но статистиките за нивото на емоционална интелигентност и кооперативност у децата далеч не са в наша полза. И макар образователната система да не е намерила най-удачния метод за развиване на меки умения, появяват се все повече неформални методи за обучение. Като „Пукльовците“ – образователна платформа, която стимулира екипната работа и социалната заинтересованост чрез игри. За да научим подробности за създаването ѝ и за екипа на платформата, се свързахме със Ставрос Ставру, съосновател на „Пукльовците“.

Името на платформата е страхотно и грабва вниманието веднага. Разкажете на читателите ни повече за „Пукльовците“!

„Пукльовците“ са измислени същества, на които им пука. За другите. За природата. За света. И учат децата ни да им пука също – само така ще има устойчива промяна към по-добро. Но това е и игра на думи, защото „Пукльовците“ събират в себе си мръсотиите на света и се пукат, за да ги унищожат.

От друга страна, „Пукльовците“ е дигитална образователна платформа, лидер в развитието на меки умения у децата от детската градина до гимназиален етап. Това се случва чрез игри, които изискват групова работа и сътрудничество. В същото време те упражняват учебния материал по математика и български език и повишават чувствителността към различни екологични проблеми.

Кой стои зад всички тези образователни игри? Какви специалисти включва екипът на платформата и как стартирахте всичко?

Зад платформата стои малък екип, който е отдаден на решаването на един наболял проблем – липсата на базови меки умения у нашите деца като кооперативност, комуникативност, емпатия, толерантност и др. Редица изследвания, включително на Станфорд и Харвард, показват, че това са ключови умения за успех в 21. век. А близо 50% от българските ученици в девети клас имат слаб (2) по екипна работа, показва авторитетното проучване PISA през 2015 г.

Що се отнася до експертите зад платформата – това са най-вече учителите, училищните психолози, логопедите и специалистите, работещи с деца със СОП, с които се срещаме всеки ден и ни дават безценна обратна връзка. Освен това разчитаме и на методисти от Софийски университет като прекрасните доц. д-р Любка Алексиева, доц. д-р Анна Трошева и д-р Далия Ал-Халил.

Всичко започна с дигитална образователна игра, която да помогне за сближаването на децата от един конкретен първи клас и подобряването на мотивацията и ангажираността им за учене, и се разви до това да решаваме значим социален проблем, а именно липсата на меки умения у нашите деца.

Каква е разликата между игрите в клас и онлайн вариантите им?

Основната разлика е, че едните са предназначени за училище и изискват децата да са физически заедно, а другите се играят от вкъщи, при което децата работят отново заедно, но отдалечено. Що се отнася до самите игри, както и методиката ни на обучение – те са едни и същи.

Учениците играят в отбори и заедно решават задачи (напр. по математика). Учителят събира впечатления и дава обратна връзка за представянето на всеки екип. Всички заедно обсъждат ефективни правила за работа в група и наученото се затвърждава чрез финална игра. Просто при онлайн версията се изисква опит в дигитална среда, защото комуникацията се осъществява през вградена в играта конферентна връзка, а работа на екипа се подпомага чрез интегрирана черна дъска и дъска с бележки.

Какво включват турнирите на „Пукльовците“?

Създадохме турнирите, за да дадем възможност на учениците да помагат наистина за опазването на околната среда (а не само „наужким“ в един измислен свят). Това се случва, като намираме спонсори за всеки турнир, който дарява определена сума за решаването на конкретен екологичен проблем. Съответно колкото повече точки отборите изкарат на турнира, толкова по-голяма сума ще бъде дарена. Така те имат стимул да учат и да работят в екип, за да могат да помогнат в опазването на нашата прекрасна природа.

Интересът, а и успехът на турнирите ни, е много голям. Сред специалните ни гости са били министърът на образованието г-н Вълчев, еврокомисар г-жа Мария Габриел, както и различни представители на РУО и заместник-кметове по образованието.

Сътрудничили сте си и с Vivacom. Кои са съвместните ви кампании?

С Vivacom имахме чудесна съвместна инициатива. През май тази година заедно организирахме серия от  виртуални образователни турнири, с които помогнахме на Българска Фондация Биоразнообразие в нейните усилия да опази четири застрашени вида, а именно саблеклюна, теснолистния божур, дивата коза и елените в България. Включиха се над 120 отбора и над 500 ученици от цялата страна. Заснехме образователни видеа и организирахме конкурси за рисунки на тези застрашени видове, при което раздадохме куп награди (вкл. настолната игра за Нефтопукльовците). Получи се страхотно и отзивите, както от страна на децата, така и на учителите и родителите, бяха прекрасни. И до днес продължават запитвания кога пак ще организираме подобна инициатива. Надявам се да е съвсем скоро! 🙂

Кои са най-важните социални умения, които трябва да придобие съвременният ученик?

Все повече изследвания доказват съществуването на връзка между притежаваните от нас меки умения и успеха ни в личен, професионален и социален план. И те предричат, че това ще бъдат уменията на 21. век. Сред тях, освен чисто социални умения като кооперативност, комуникативност, емпатия, толерантност, адаптивност, асертивност и др., спадат и умения като критично мислене, творческо мислене, умения за управление на времето, емоционална интелигентност и много други.

И докато скандинавските и прибалтийски страни, високо технологично развитите азиатски страни, САЩ и Канада инвестират в развитието на такъв тип компетенции и адаптират образователните си системи, ние отново изоставаме, продължавайки да се занимаваме основно с фактологични знания.


Къде е мястото на дигитализацията в днешното образование?

Безспорно дигитализацията на образованието е неизбежна. Неизбежно е и да допускаме греши, защото това не е нещо, с което имаме опит и можем да предвидим точно какъв ще бъде дългосрочният ефект върху нашите деца. Но прогресът го изисква и ние трябва да прегърнем промяната. И да извлечем максимална полза от нея, докато ограничим негативите.

Като родители, а и след толкова много срещи и дискусии със различни специалисти научихме, че използването на дигитални решения трябва да е дозирано спрямо възрастта на децата. Ето защо нашата методика на обучение препоръчва дигиталните ни образователни игри да се играят ограничено време при по-малките ученици (10-15 мин. на седмица в предучилищен и 20-25 мин. на седмица в начален етап), докато при по-големите времето пред екраните може да е малко повече. В това отношение ние изцяло се придържаме към максимата на Парацелз, че „Всички вещества са отровни. Няма такива, които не са. Само дозата разграничава отровата от лекарството.“

Как си представяте образованието след двадесет години?

Неформално. Чрез игра. Чрез преживяване. Чрез взаимодействие със съучениците. Неконкурентно, а кооперативно. Балансирано между класическото и модерното. Между физическото и дигиталното. Едно истинско удоволствие.

Ако искате да научите повече за кампаниите на „Пукльовците“ и други полезни образователни платформи, включете се в групата Образование 4.0.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Димитър ПанайотовАмбициозният план на ЕС за дигиталното образование03.06.2021

Още от Под Моста

колаж сериали 2021
Деница ДимитроваНовите сериали в края на 2021: какво излезе и какво остава да гледамеКино