Талант и харизма – Ралф Файнс в най-добрите му роли

В съвременното кино има трима актьори, които изпъкват в очите ми с комбинацията си от чар и интелигентност – Ралф Файнс, Бенедикт Къмбърбач и Том Хидълстън. Може би поради най-дългогодишния опит сред трима им, а може би просто защото много го обичам и съм го решила субективно, Ралф е Актьорът с безкрайна харизма и талант.

Добрият актьор притежава няколко основни качества – талантът, който се поддържа с много работа, отдаденост и решителност, способността да вдъхне човечност и истинност на всеки образ и играта отвъд движенията и мимиките. Ралф Файнс е от прекрасните случаи, в които тези основи живеят заедно.

Беше изключително трудно да избера най-добрите филмови роли на Ралф. Въпреки това ви представям петте, които са мои лични фаворити.

Амон Гет в „Списъкът на Шиндлер“ (1993)

„Списъкът на Шиндлер“ е от онези задължителни филми – не само заради историята му, но и заради актьорския състав и режисьорското майсторство на Стивън Спилбърг. Ралф Файнс влиза в ролята на Амон Гет, за да изиграе садистичния нацист с задоволителна доза глупост и наивност.

Колкото и зверщини да върши Гет, през образа му прозира немощната му психика, податливият му на манипулации ум и слабостта му пред натиска на чуждите силни характери. Нацистът избива с удоволствие и паралелно с това покровителства единични лица в полза на собствената си нарцистична особа. Ралф Файнс играе Амон Гет на принципа на противопоставянето на самовъзприятието и реалността, едновременно с ледено спокойствие и с яростна истерия.

Ако приемем, че Амон е антагонистът, става особено парадоксално, че той е под въздействието на протагониста Шиндлер и му се възхищава. Ако излезем от рамките на филма и погледнем една друга роля на Файнс, в която той е злодеят – тази на Волдемор в поредицата „Хари Потър“ – ще намерих сходства, които ако не забавни, са поне любопитни. Амон Гет общува с евреите по същия начин, по който Волдемор с Хари – със снизхождение и погнуса. Хари побеждава Волдемор, а нацистка Германия губи войната. Харесва ми да си мисля, че Ралф Файнс съвсем целенасочено влага във Волдемор същата енергия, която години преди това е вдъхнал в Амон, за да покаже колко несправедливи и еднакво нелепи са идеологиите и и на двата образа.

Продължава на следващата страница

Страници 1 2

Илияна Маринкова

изучава журналистика в Софийския университет. Интересува се от всички добри проявления на киното, театъра и музиката. Обича кучетата и морето.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to