Религиозна гаргара – лъжите за политеизма (част I)

От самото зараждане на човечеството, та до ден днешен, религиозните убеждения са били винаги повод за разкол, разпри, войни, цели преселения и унищожения на народи. Минават десетки епохи, през които светът претърпява разнообразни промени в много аспекти – главно политически, технологични и културни. И въпреки че вековете се топят един след друг, религиозните въпроси продължават не просто да вълнуват обикновените хора, но и да предначертават техните животи. Ето защо нашите съвременници, живеещи в XXI век, дори тези от тях, които са атеисти, не трябва никак да подценяват влиянието и значението на религията във всеки един аспект на ежедневието.

И като всеки един важен фактор, касаещ посоките, в които се развива светът (защото монотеистичните вярвания като християнство и мюсюлманство продължават да подклаждат войни, преначертават етнографски карти и направляват действията на неизмерими маси от хора), е нужно религиозните течения да бъдат измити от грешните схващания, натрупвани върху тях с течение на времето. И макар да живеем във век, в който се парадира, че информацията е лесно достъпна за всички, ръка за ръка със знанието вървят много широко разпространени лъжи, приемани от много хора за чиста истина.

Мисията на религиозната гаргара, която ще се състои от няколко части, е да разбие най-тиражираните и безочливи лъжи в историята относно различните религиозни вярвания.

slightlywarped.com

Снимка: slightlywarped.com

Лъжите за политеизма, част I.

Първият път, когато се запознах с думите „езичници“ и „политеизъм“, беше в часовете по история. Бях още 9-ти клас, млад и зелен, тепърва запознаващ се с историята на света в различните ѝ аспекти. В учебника, включен в тогавашната ни програма, имаше различни исторически документи, които представяха езичниците като ужасни хора. По-късно в 12-ти клас, като изучавахме „Свят и Личност” и говорехме за световните религии, политеистичните вярвания бяха пренебрегнати под предлог, че са нещо „просто“ и което не заслужава да му се обърне внимание. Аз обаче реших сам да се опитам да намеря алтернативни материали, от които да се запозная повече с политеизма, за да видя защо (по думите на тогавашните ми преподаватели) езическите вярвания са толкова „смотани“ и „незначителни“. И оттогава насам, препрочитайки много материали, се сблъсках и с още много лъжи, хвърлени върху този тип вярвания.

Според последователите на монотеистичните вярвания (главно християнството) както преди векове, така и в наши дни, се носи, разпространява и дори пропагандира убеждението, че езическите племена, организирани от биваци и селища до по-големи форми на обитание, в териториален и общинен аспект са диваци без стабилен и цивилизационен строй. Според християните в Европа езичниците са били най-обикновени варвари, живеещи без определен ред, в който липсвали правила и закономерности. Едно време тези схващания са се дължали най-вече на информационната завеса, която църквата като институция е налагала върху собствените си миряни. Ето защо нейните органи са всявали страх сред поклонниците си, представяйки света на езичниците като хаотичен, неконтролируем, жесток и най-вече – незачитащ никакви етични и морални ценности.

И това е първата и една от най-сериозните лъжи, които се налагат в историята относно хората, почитащи множество богове.

Начините, по които се е утвърждавала властта и организацията сред племената на езическите народи, са всъщност доста близки до тези, с които се установява организацията в много професионални, общинни и държавни структури в нашето съвремие. Един от тези начини е унаследяването. Този метод на предаването на властта е бил доста популярен сред много от древните германи и скандинавци. Управлението в едно племе се предава от баща на син по силата на кръвната и родовата връзка. Така имаме на лице традиционната власт. Тази традиционна власт е била силно подкрепяна от останалите членове на символичното племенно общество, тъй като тя символизира предадената сила и умения от стария вожд на новия, в който тече съответната кръв. Това, което е интересно при древните езичници, е, че този начин на предаване на властта не е бил абсолютен. Тоест последователите на политеистичните вярвания са имали алтернативен метод, по който да избират своя владетел. Това е правото на предизвикателството, популярно при множество варварски народи из цяла Източна и Северна Европа. Това правило се е състояло в двубой между законовия владетел на племето и претендент, извършил подвиг и желаещ да поеме властта по специално право. Макар и уреждането на властта в битка да изглежда нецивилизовано, положителната му черта е в това, че показва известна свобода и частна инициатива. Един вид всеки, стига да е достатъчно доблестен и достоен, може да властва над съответния родово-общинен строй, стига да се докаже. А тази възможност е заздравявала индивидуализма и желанието на всеки отделен индивид да се развива, така че общността да прогресира. Ето как всъщност при езическите народи виждаме способ за подсилване на частната иницитива и предприемачеството. При северните народи обикновени селяни са имали правото и възможността, при желание да получат кораби от своите ярлове и да поемат експедиции, нещо нечувано за феодална Европа по време на Църквата. Освен власт, отъждествена от традицията при езичниците, имаме и такава, отъждествена от харизмата.

Сред паганистите в древна Европа – норди, келти и като цяло всички северни народи –  харизматичността на определена личност се е измервала с нейната сила, лидерски качества, интелект, лоялност към вярванията, доблест, героичност и смелост. Ето как сред тези народи, управляващи са били не най-състоятелните, а точно най-способните. За разлика от уреждането на властта в Европа по време на християнството, където най-много власт са имали по-богатите и по-знатните, сред „варварите“ са властвали тези, които реално могат да осигурят най-добро бъдеще на племето си. Имаме една изключително здрава власт на харизмата. Принцип, излъчващ добри управленски фигури, които са били следвани фанатично от хората, над които са упражнявали властта си.

Снимка: de.wikipedia.org

Снимка: de.wikipedia.org

Още едно интересно нещо, в което можем да намерим препратки към наши дни, са племенните съвети или една изключително здрава форма на ранна демокрация. Тези съвети са се водили както вътрешно в отделните племена, така и между самите тях. Своебразно те представляват събор на старейшините на различните езически народи, на който се обсъждат важни въпроси от териториално и военно естество. И макар различните варварски племена да са познати със своите вражди, когато е изниквал важен въпрос, касаещ цялостно тяхното съществуване като преразпределението на стадата или появата на нов, още по-многоброен враг, са се раждали най-стабилните и неразрушими съюзи. В тези съвети решенията са се взимали на принципа на гласуването като всеки старейшина е представлявал интересите на съответната племенна общност. В тези съвети могат да бъдат открити наистина корените на демокрацията в една нейна и близка до най-обикновената единица „човек-форма“, тъй като в едно племе всеки човек е бил ценен, следователно властимащият или властимащите са имали интерес мнението на всеки да бъде чуто, така че нуждите на всички да бъдат покрити.

В управленските структури на политеистичните общества виждаме изключително силна близост между носителите на властта и техните подчинени. Главните свещенослужители на келтите, познати като друиди, оракулите при скандинавците и античните гърци, всички носители на вярата, всеки, отговарящ за своето племе, не са стояли заключени зад огромни църкви и катедрали, нито са имали нужда от многоброен служещ апарат, чрез който да вършат делата си както при християните. Те са живеели в едно и също селище с последователите си – палатка до палатка в съответния бивак. В този ред на мисли можем да смятаме, че близостта между самите богове и техните последователи е била по-силна, а от там – и самата лоялност на вярващите. Ето защо например при покръстването на викингите обикновеното мисионерство не е стигало и се е налагало Църквата да прибягва към насилие и конфликти. При езичниците няма почти някакво огромно класово разделение. Шаманът, свещеннослужителят на езичника, е до него и бди над него, готов да му помогне в беда. По същия начин стоят нещата и със самите главатари. Особено на военни походи те са стояли неотлъчно сред подчинените си и в най-предните редици, за разлика от тези, представляващи монотеистичните общества. Например мюсюлманите, чиито лидери са се укривали в просторни палати, далеч от обикновените хора.

Липсата на такова разделение при езичниците е предопределяло изключително много тяхната вярност, изпълнителност и последователност. При езичниците, където пантеонът е бил широк и разнообразен, можем да видим последователи на различни богове, но не и безбожници, за разлика от световните религии в днешно време, където във всяко едно, независимо дали християнско, мюсюлманско или каквото и да е било общество – имаме баснословно голяма група атеисти. Това заключение ни показва, че монотеистичните религии са по нестабилни.

Ето защо и вътрешните структури на езичниците са били по-силни, а организациите им – по-надеждни. Главатарят е изслушвал сам проблемите на подчинения си и е предлагал съответното решение. В света на монотеистите властимащите контактуват непряко с подчинените си чрез свои органи и служители от по-нисък ранг, а по този начин връзката се е късала. И тук говорим за основната практика като, разбира се, изключения и от двете страни съществуват.

Исторически погледнато обаче, фактите цялостно показват следното – организацията на езическите общества е по-трайна, военните структури са по-лоялни и по-отдадени на общата кауза, а последователите им са с по-голяма свобода и инициативност.

Снимка: arild-hauge.com

Снимка: arild-hauge.com

Ето как излиза, че всъщност светът на езичниците не е бил никак опростен, никак нецивилизован и никак чисто дивашки. Те са имали свои стабилни начини за предаване на властта и за излъчване на фигури, които да притежават почти абсолютната подкрепа от управляваните народи. Сред езичниците е имало надеждни способи за частна инициатива и мнението на всеки един е било от значение, което е един вид зародиш на работеща демокрация.

Все неща, които са сериозно под въпрос в нашето съвремие, когато политеизмът почти не съществува. Интересно е как в XXI век, когато държавността в много християнски страни, включително и нашата, куца, продължава да се поддържа дезинформация относно езичеството. А то след себе си е оставило немалко философско и културно богатство, което може само да е от полза за съвременния човек.

Ако той си позволи поне за малко да прогледне отвъд пропагандата.

Очаквайте съвсем скоро – Религиозна гаргара: Лъжите за политеизма; част II.

Делиян Маринов

е на 25 години и е дипломиран политолог. Интересува се най-много от литература, музика, кино и пътувания. Има издадени три фентъзи романа.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to