Ремзие Сюлейманчелеби, учител от „Заедно в час“, в разноцветния свят в училището

15.03.2018
Снимка: личен архив

Ремзие Сюлейманчелеби вече втора година е учител по програма „Заедно в час“ в основното училище „Св. св. Кирил и Методий“ в град Ветрен. Между височините на изток от връх Еледжик Ремзие преподава с много любов и старание, и активно работи за подготовката на учениците на националното външно оценяване след 7 клас и кандидатстването им в гимназия. Завършила българска филология, след няколко години работа в чужбина, в момента Ремзие преподава български език на ученици от 6-ти и 7-ми клас. Големите ѝ цели са да развива четивната грамотност на учениците, която според нея е тяхна критична нужда, както и да помага на децата сами да виждат напредъка си в училище.

Като най-голям свой успех Ремзие определя доверието, което децата имат към нея и отношението ѝ с тях, а какво ѝ носи програмата и защо избира да е част от нея, ни разказва в следващия разговор:

„Всеки миг е възможност да търсим, намираме и даряваме добро…“

Под Моста: Разкажи ни повече за себе си – с какво се занимаваше преди да бъдеш учител? Какви пътища те доведоха до “Заедно в час”?

Ремзие Сюлейманчелеби: Казвам се Ремзие Сюлейманчелеби и родом съм от едно малко, но красиво селце – Медени поляни. Там завърших основното си образование, а след това учих в град Сърница.

В университета следвах и завърших Българска филология, паралелно с това имах и хоспитирания* в училище, които всъщност ме доближиха до настоящата ми работа. Тогава у мен се породи желание да предам научените уроци на децата, но все още не бях сигурна в решението си. След защитата на дипломната работа работих за кратък период в чужбина и се върнах с намерението да започна работа в България.

След препоръка на колега, разгледах по-обстойно дейностите на „Заедно в час“ и ми допадна тяхната визия и мисия за осигуряване достъп до качествено образование на всяко българско дете. Кандидатствах  и след като минах всички етапи на подбор, бях одобрена. Така се озовах пред входа на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, град Ветрен за интервю с директорката.

От есента на 2016 година започнах изпълнението на „мисия учител“.

По принцип съм притеснителен човек и по-трудно комуникирам в непозната за мен среда, но това се променя щом вляза в класната стая, пълна с разноцветни детски характери.

ПМ: Защо избра да си учител в град Ветрен? Какъв е животът в малкото градче?

РС: За мен всяко място е приятно, когато има хубави и любими за нас хора.

Избрах Ветрен, защото е спокойно и красиво местенце, намиращо се на достатъчно близко разстояние от родното ми място. Има красива природа, а в последствие разбрах, че са запазени много традиции и обичаи. Но най-важната част и до момента си остава училището, което е събрало славната история на миналото, борбения дух на настоящето и вярата за по-доброто бъдеще.

Снимка: личен архив

ПМ: Какво е отношението на другите учители и на родителите към толкова млад учител като теб?

РС: От самото начало на моето учителстване срещам подкрепа от другите колеги. Когато имам въпроси или неясноти по даден казус, винаги мога да разчитам на тяхното експертно мнение.

Освен като учител по Български език и литература съм и класен ръководител, което е още една много отговорна и на моменти трудна роля. Родителите в началото не ме приемаха много насериозно, но не съм имала трудности или проява на неуважение и неразбиране от тяхна страна.

Не знам дали това се дължи на младостта или липсата на опит, но като всяко начало се изискват повече усилия за изграждане на доверие и взаимопомощ.

ПМ: Къде откриваш своето вдъхновение?

РС: Вдъхновение е дума, синоним на чувство, фантазия, пламък, възторг – успяла да събере емоциите, които изпитвам при комуникацията с всяко едно дете. Именно там откривам своето вдъхновение, общувайки с малките личности, които израстват всеки ден, като цвете, за което се грижим – родители, учители и всички значими покрай тях.

ПМ: Какви методи на обучение използваш в часовете си?

РС: Всеки час се опитвам да доближа децата до преживяването на урока, а не просто предаване на даден учебен материал. За тази цел работим по групи, изготвят презентации, пишат продължения на приказки и разкази, анализират поведението на героите, влизат в различни роли и дават свое мнение и оценка за наученото.

Както древногръцкият историк Плутарх е казал, „Ученикът не е съд, който трябва да бъде запълнен, а факел, който трябва да бъде запален“.

Снимка: личен архив

ПМ: Разкажи ни история от училище, която никога няма да забравиш.

РС: Може би е нещо, което често се чува, но историите са много. Една от тях е много трогателна и се запази в сърцето ми като неповторима гледка.

Това е моментът, когато преди коледните празници посетихме с моя клас Дом за деца, занасяйки им подаръци и ръчно изработени от децата картички. За пръв път от две години ги видях в друга светлина. Те плачеха, слушайки историите на децата от Дома, интересуваха се от желанията и мечтите им, като големи хора, искащи да бъдат полезни на другите – макар и непознати.

ПМ: За какво мечтаят децата, на които преподаваш?

РС: Те имат същите мечти като всяко дете – да станат лекари, адвокати, актриси,  фризьорки, хора с професии, макар че на този етап има и деца, които нямат мечти или още не знаят какво искат от живота, като пораснат. Повечето обаче мечтаят за нещо, което всеки един от нас желае или се опитва да допринесе за сбъдването му – един по-добър свят, с помагащи си хора, без обиди, лошо отношение и агресивно поведение, които ценят всички природни ресурси.

ПМ: Кой е най-важният урок за теб?

РС: Най-важният урок, който съм научила, уча и се опитвам да прилагам е, че всеки миг е възможност да търсим, намираме и даряваме добро не на заслужаващите, а на всички, с които имаме допир.

ПМ: Какво искаш да промениш самата ти като учител?

РС: Нагласата на децата за училището и ролята му в тяхното развитие.

ПМ: Какво може да даде един учител днес на децата, което те не могат да открият в интернет?

РС: Истината е, че колкото и да искаме да дадем е по-важно децата да пожелаят да приемат. Уроците по доброта, честност, милосърдие, искрените прегръдки и усмивки, преживяванията заедно не могат да бъдат открити в интернет.

ПМ: Какво ти носи “Заедно в час”?

РС: Организация, която носи със себе си много отговорности и в същото време и възможности за постоянно учене и развитие.

  • бел. ред – посещения и наблюдения в училище за студенти и начинаещи учители

Ако и ти искаш да носиш смисъл, включи се в програмата. Срокът за кандидатстване в „Заедно в час“  тази година е 25 март: https://apply.zaednovchas.bg/

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия НайденоваОт Италия до Долни Пасарел – за децата и образованието! Интервю с Джада Фратини, учител от „Заедно в час“12.02.2019

Още от Под Моста

Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публикатаТеатър