Музика

Review: hug or handshake – “Once Upon A Pink Sedan”

19.05.2021

За първи път чух  hug or handshake, когато дебютният им сингъл, „Molten Dreams“, изплува в Spotify напълно неочаквано, без никаква предварителна промоция или анонс. Едва няколко седмици след качването си той бе свален, вероятно заради промяна в плановете на бандата, само за да се завърне отново в целия си блясък с нови визуални дрехи и с доста повече шум 4 месеца по-късно. Спомням си как разсеяно натиснах play докато шофирах, мислите ми по-скоро концентрирани върху това как да избегна софийските задръствания в края на работния ден. Няколко десетки секунди по-късно ококорен и настръхнал събирах долната си челюст от пода докато музиката ме отнасяше далеч от клаксоните и хладния повей на климатика.

За тези няколко седмици hug or handshake бяха малката ми музикална тайна, която споделях заговорнически с тесен кръг приятели и която ме караше да тръпна в очакване на това, което предстои. От тогава измина малко повече от година и ето че най-накрая дебютният им албум – „Once Upon a Pink Sedan“ – е вече факт.

Заслужаваше ли си чакането и търпението? Бяха ли покрити нездравословно раздутите ми очаквания и бяха ли изпълнени музикалните обещания, които hug or handshake ни дадоха с „Molten Dreams“ и втория им сингъл, „Blaze of Sorry?“

Отговорът е звучно като шамар, bold-нато, три пъти подчертано „да“ с няколко удивителни след себе си.

„Once Upon a Pink Sedan“ не е просто добър indie pop албум.

За мен той е събитие, празник и триумф на любовта към музиката и добрия вкус.

Това, което Петър Трифонов, Антон Георгиев и продуцентът им Симеон Лозанов (техният „ангел-пазител,“ както Антон с нескрита топлина го представя пред публиката) са създали е красиво, емоционално и безкомпромисно издържано от музикална и техническа гледна точка пътуване от първите трепети на любовта до тези моменти, в които се чудиш дали половинчата прегръдка или ръкуване е по-неловкият избор.

В „Once Upon a Pink Sedan“ hug or handshake боравят с доста широка палитра от пречупени през призмата на тяхната минималистична поп естетика синтезирани и органични текстури, някоя от тях често звучащи като директни препратки към техни музикални герои. Oт пърхащите синтове а-ла Tame Impala в „One of a Kind“ до китарните партии (Molten Dreams, Love Me Like You Do), които биха звучали напълно у дома си в някой албум на Arctic Monkeys. Въпреки това слушайки албума никога нямах усещането, че момчетата имитират някого или не звучат като себе си. Звученето им е оригинално, запомнящо се, изградено с педантично внимание към детайлите и подбора на аранжимент. Честно казано не се сещам за банда, тук или по света, която звучи точно като тях или дори да ми напомня на тях.

Специално внимание заслужава гласът на Антон Георгиев, чийто нисък баритон гали сетивата като сатенена ръкавица пълна с топъл морски пясък. Неговият тембър, комбиниран с натурален нюх за въздействащи и запомнящи се вокални мелодии правят вокалиста на hug or handshake един от най-вълнуващите за мен нови гласове на българската, и не само, музикална сцена. Много приятно изненадват и текстовете му, които ми напомнят на Alex Turner със своите остроумни игри на думи и готовността си да бъдат цитирани под някой status update в социалните мрежи.

Снимка: Михаил Мишев

Няма как да не отбележим и великолепната продукция на Симеон Лозанов (Monyx), който тук се подвизава едновременно като ментор, продуцент, звукозаписен и миксинг инженер. „Once Upon a Pink Sedan“ звучи фантастично, независимо дали го слушате на iPhone слушалки, в колата или аудио система за няколко хиляди. Звукът е богат, топъл и детайлен, а миксът впечатлява със своята дълбочина и пространство. За мен този албум е референтен и трябва да бъде точка на сравнение за всеки артист, който прави модерна поп музика, особено тук в България. Черешката на тортата е и фактът, че всички парчета са мастерирани от живата легенда Greg Calbi (Sterling Sound), работил с неприлично много велики артисти вариращи от David Bowie, Bob Dylan, John Lennon, Television и Ramones до Kings of Leon, Tame Impala, The National и Arcade Fire.

„Once Upon a Pink Sedan“ е впечатляващ дебют, който като слушател и артист ме развълнува силно. Всяко парче излъчва любов към музиката и болезнено чаровна липса на претенции и его. Вълнуващо е, че този албум е едва началото – Петър и Антон имат толкова много потенциал и знам, че тепърва им предстои да достигат нови висоти като песнописци, музиканти и продуценти. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат следващия път.

А до тогава ще затворя очи и ще се отпусна на задната седалка на розовия седан със слушалки на уши.

Оценка:

Автор: Боян Дечев | Artwork: Борислава Караджова | Снимки: Михаил Мишев

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян СимеоновНотите на Ангел Каспарянов28.04.2021

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Мер от Ийсттаун“ или да оцеляваш в сенките от миналотоКино