„Болка и величие“ за прераждането между спомени и реалност

Болка и величие
  • "Болка и величие"
  • Режисьор: Педро Алмодовар
  • Сценарист: Педро Алмодовар
  • Главни актьори: Антонио Бандерас, Асиер Ечеандия, Пенелопе Крус, Сесилия Рот
  • Година: 2019
  • Оценка от IMDB: 7.7
05.12.2019

С „Болка и величие“ Педро Алмодовар прави може би най-личния си филм до момента. За сюжета тук той се вдъхновява от преживявания в своето детството и зрялост, създавайки полубиографична лента, в която се преплитат фантазия и реалност.

Историята ни среща със Салвадор Майо – застаряващ филмов режисьор, който страда от редица заболявания и отдавна не e работил върху нов филм. Името му обаче е отърсено от прахта, когато негово заглавие отново тръгва по кината три десетилетия след премиерата си. Този повод задвижва поредица от събития, които карат Салвадор да преосмисли своя личен и професионален свят.

Действието във филма ни развежда из различни периоди от живота на Салвадор, с които той трябва да се помири, за да успее да продължи напред. Докато се движим между настоящето и миналото на героя, го виждаме в отношенията му с няколко лица, всяко от които оставя свой отпечатък върху неговата личност в три основни линии – работа, любов и семейство.

Сред тях е актьорът от „Вкус“ (филм на Майо отпреди 32 години, признат вече за класика) Алберто Креспо (Асиер Ечеандиа), с когото се налага отново да общуват въпреки някогашните конфликти по време на снимки. Вредните навици на стария познат му предлагат временно спасение от болките, но притъпяването им изостря спомените на режисьора, който в отсъствието на своята страст – киното, е загубил вкуса към живота

Физическата и емоционалната болка при главния герой вървят ръка за ръка, като Салвадор все пак прави опити да се отърве от преживяното чрез творчество. Неочаквано в живота му се появява и любим човек от миналото, който помага на Майо да преразгледа друга част от себе си. Неизбежната тема за отношенията с майката присъства и тук, и както винаги е сложна. Централна фигура в любовното писмо към детството е Хасинта – силна и изобретателна личност, която трябва да преодолее трудностите на живота в следвоенна Испания.

Майчиният образ на Пенелопе Крус е богат на емоции, предадени ярко от актрисата – от настроението, което той носи на главния герой в най-ранните му спомени, през изпитанието да превърне нетрадиционното ново жилище на семейството в дом, до това да се погрижи за образованието на сина си в бедни години. Ролята на възрастната Хасинта се изпълнява по-късно и от Хулиета Серано, с чиято версия Салвадор има по-голяма нужда да се помири. Разочарованието, че Майо не е изпълнил очакванията от един син, го поставя в конфликт с изкуството му, или в неговия случай – самия живот. Разбираемо, то се нарежда сред основните теми във филма заедно със зависимостите, любовта и белезите от миналото.

Кризата на своя герой Антонио Бандерас разкрива премерено, загърбвайки обичайния мачо образ, с който зрителите го свързват, за да направи искрен портрет на един човек на изкуството, като покаже неговата крехка, меланхолична и чувствителна страна. В една от репликите си Салвадор казва, че вместо да дадат воля на плача си, истински добрите актьори въздействат с усилията да ги сдържат, а това прави на няколко пъти и Бандерас в ролята. Той не се опитва умишлено да имитира поведението на Алмодовар, но външните прилики са достатъчна препратка – Салвадор има сходна стърчаща бяла коса и стил на обличане.

Предвид вътрешните конфликти, физическото и психично бреме, които скрито тревожат главния герой, „Болка и величие“ лесно можеше да се превърне в мрачна история. Хуморът и жизнените цветове от екрана подчертават, че това не е сред идеите на филма. Ярките тонове контрастират на настроенията у Салвадор – при неговото настояще това загатва за умението на един режисьор да създаде добра фасада, а при детството – за склонността да идеализираме миналото.

Макар че сравнително малко хора на пръв поглед биха се идентифицирали с главния герой, лесно можем да почувстваме историята в „Болка и величие“ близка заради нейното топло и човешко пресъздаване. Репликите на героите свирят умело на душевните струни, докато на екрана и пред него се развихря катарзис. Филмът на Педро Алмодовар доказва, че думите от заглавието понякога са неразделни в човешкия живот, но е важно как ще ги накараме да съжителстват – за предпочитане, превръщайки болката във величие.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Деница Димитрова5 български филма, които очакваме през 2020 година12.01.2020

Още от Под Моста

Деница Димитрова6 нови сериала, за които нямаме търпение през 2020Кино