Джим Джармуш между вампирите, зомбитата и своя гняв към света

The Dead Don't Die
  • "The Dead Don't Die"
  • Режисьор: Джим Джармуш
  • Сценарист: Джим Джармуш
  • Главни актьори: Бил Мъри, Селена Гомез, Иги Поп, Том Уейтс, Тилда Суинтън
  • Година: 2019
  • Оценка от IMDB: 5,5
23.10.2019

„What a fucked up world?!“ е поантата на новия филм на Джим Джармуш „The dead don’t die”, с който беше открит тазгодишният филмов фестивал в Кан. Не-съвсем-мъртви тела, които се връщат към обсесиите си. Шардоне, уай-фай, кафе.

Филм за подменена система от ценности и погребани души, които всъщност никога не са били съвсем живи.

А за фон – песента на Стърджил Симпсън, която усилва усещането за безнадеждност, съчетана с безразличност.

Oh, the dead don’t die

Any more than you or I

They’re just ghosts inside a dream

Of a life that we don’t own

(Sturgill Simpson – The Dead Don’t Die)

Първоначално замислен като скеч-филм, „Мъртвите не умират“ е (само)ироничен, плашещ и безмилостен по отношение на механизмите в съвременния свят. Зомбитата, за разлика от любимите на Джармуш вампири, са бездушни човекоподобни. А идеята да се превърнем в такива, е меко казано ужасяваща. Вампирите, от своя страна, са сложни, сексуални и умни и трябва да правят редица трудни неща, за да оцелеят. Можем да открием възхищението на Джармуш към вампирите, любовта и вечността в небезизвестния му шедьовър „Само любовниците остават живи“.

Снимка: IMDB

В „Мъртвите не умират“ Джим Джармуш разказва за една апокалиптична нощ. Но някак дистанцирано и нелепо. Екстравагантно. Пресилено дори. Актьорският състав включва Бил Мъри, Селена Гомез, Иги Поп, Том Уейтс, Тилда Суинтън и още много разпознаваеми личности. Още от изброяването на тези имена се поражда усещането за пре-трупаност, пре-експонираност, прекаленост. Филмът е претъпкан и с препратки към филмите на Джордж Ромеро и предишните шедьоври на самия Джармуш. Но всички тези натрупвания на метафори и символи са просто едно

предупреждение към реалния свят, който не по-малко прекалява в самоунищожението си.

Ще можем ли сами да се спасим всъщност? И от какво? Първичната реакция след финалните надписи е „отвратителен филм“. Но той е просто реакция на едни грозни аспекти на нашия свят. В интервю с Джармуш за „Ролинг Стоун“ (преведено от Катерина Станковска и публикувано в края на юни във вестник „К“), интервюиращият Дейвид Фиър определя „Мъртвите не умират“ като гневна комедия и няколко пъти набляга на това, че „независимо дали режисьорът го осъзнава или не, той е направил изключително гневен филм.“

„Предполагам, че се е получил гневен филм. Не е било целенасочено, не съм го мислил по такъв начин, но предполагам, че така се е получило. Писна ми от зомбита, пич. От тези, истинските зомбита, които просто обикалят около нас, не обръщат внимание на нищо и позволяват краят на света да настъпи.

Има една подхвърлена реплика в „Само любовниците остават живи“, когато двойката си говори за това, че хората приличат на зомбита, защото не осъзнават света около себе си. Погледни в какъв ступор е изпаднала по-голямата част от света по отношение на надвисналия край. Тъжно е и е влудяващо. И наистина ми писна. Ядосан съм. И може би това се усеща във филма по начин, за който не съм си дал сметка.“ (Джим Джармуш)

Да, възможно е емоцията на лентата да се интерпретира като гняв. Но има още едно много силно усещане, което този филм предава, а именно усещането за отвратеност. На български думата „отвращение“ е много точна. А нейните синоними в речника (гнусота, възмущение, ненавист, антипатия, съпротива, негодувание) са всичко онова, което изпитваме към дейстителността след края на финалните надписи.

Пристрастени към кафе и вино, към интернет и социални мрежи, ние ядем черва и патрулираме с колите си из познати места. Спрялото време и натрапчивата идея, че „всичко ще свърши зле“ е част от ежедневието, независимо дали го признаваме или не. Част от същото това ежедневие е и „безопасното място, на което да се скрием“, а надеждата на режисьорa е в младите хора.

There’s a cup of coffee waiting on every corner

Someday we’re gonna wake up and find the corner’s gone

But the dead will still be walking ‘round in this old world alone

After life is over

The afterlife goes on

(Sturgill Simpson – The Dead Don’t Die)

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Димитър РахталиевДобра година за киното – какво да очакваме до края на 2019?02.10.2019

Още от Под Моста

Момчил РусевМанагуа, Виена и Пловдив: историята на група HeptagramМузика