„Лъки“ – един филм за нищо и за всичко

Лъки
  • "Лъки"
  • Режисьор: Джон Каръл Линч
  • Сценарист: Логан Спаркс, Драго Сумоня
  • Главни актьори: Хари Дийн Стантън, Дейвид Линч, Рон Ливингстън, Ед Бегли мл., Том Скерит, Бет Грант, Бари Шабака Хенли, Ивон Хъф
  • Година: 2017
  • Оценка от IMDB: 7.3
04.12.2019

С легендарна кариера, простираща се от 1956 до 2017 година, Хари Дийн Стантън е едновременно и едно от най-разпознаваемите лица на Холивуд, и едно от най-пренебрегваните. Участвал в над 70 различни филма, Стантън сякаш никога не получава признанието, което заслужава. За цялата си безкрайно богата кариера не само не бива награден с голяма награда, но и главните му роли са почти никакви (големите изключения са „Париж, щата Тексас“, както и „Репо мен“). И така, докато актьорът не навършва цели 89 години, когато неговите дългогодишни приятели Логан Спаркс и Драго Сумоня не решават да напишат сценарий за филм, който не само ще има Стантън в главната роля, но и ще бъде цялостна, полубиографична лебедова песен за цялото творчество на великия актьор.

Така се ражда „Лъки“. Режисиран от актьора Джон Карол Линч („Фарго“, „Зодиак“), „Лъки“ разказва за 90-годишния атеист със същото име (Стантън), който, въпреки забележителната си възраст, все още не се е примирил със своята смъртност и идеята, че един ден ще си отиде. Лъки е ветеран от войната, самотник, който отказва да мисли за човешката преходност, подтискайки я под формата на ежедневната си рутина – йога и кафе с много захар сутринта, развлекателни шоута през деня, коктейл или два в местния бар вечерта, както и по кутия цигари всеки ден. Всичко това докато не идва моментът, в който Лъки не получава истински житейски шамар, своеобразно просветление и предупреждение, че всъщност животът е едва един миг, а времето, което той има, не е чак толкова много.

Тук ще спра да разказвам за сюжета. Не защото във филма има нещо, което може да се счете за сериозен спойлер, обрат или някаква важна развръзка. Спирам, защото горният параграф, обрисува почти цялото сюжетно действие. Във филма няма екшън, няма напрежение, а напротив – това, което получаваме, е добрият стар Хари Дийн, който обикаля из малкото аризонско градче, в което живее, срещайки се и говорейки с различни чудаци, сред които Хауърд (Дейвид Линч), който не може да прежали избягалата си костенурка, Ед Бегли младши, докторът на Лъки, който му казва, че е истински щастливец, задето е успял да доживее до тази възраст, както и Фред (Том Скерит), друг ветеран от войната, с когото Лъки провежда дълъг разговор, изпълнен с будистки контекст.

Целият филм е един прекрасно монтиран разказ от различни, кратки епизоди, чрез които наративът се движи. Темпото му е достатъчно добро, на моменти умишлено бавно, като ясно си личи, че въпреки своята неопитност зад камерата, Джон Карол Линч знае точно как да режисира своите актьори и съответно да допринесе желания от него ефект. За това помага и сценарият на Спаркс и Сумоня, като всеки от персонажите получава своето време да блести, да пофилософства, че даже и да пусне по някоя шега. Разбира се, това е шоуто на Стантън, като тук обективно може да се каже, че той прави ролята на живота си – зряла, дълбока и достатъчно нюансирана, за да заслужи, поне по мое мнение, номинация за сериозно отличие (уви, това не се случи).

Сериозна похвала заслужава и операторската работа. От една страна умелото използване на камерата, която успява да улови микрокосмоса от хора и сгради и все пак да остави винаги Лъки на фокус, а от друга – прекрасните и мащабни панорами на аризонската пустиня, които са наистина зашеметяващи и успяват да подсилят усещането за незначителност на фона на голямата картина (подобен момент има и в една от сцените, когато героят на Дейвид Линч гордо заявява, че има неща, които просто са по-големи от нас).

От чисто техническа гледна точка си струва да се отбележи и музиката. Прекрасното солово изпълнение на хармоника (изпъленено от Стантън) и страхотните авторски парчета на Джони Кеш са в изключителна амалгама, допълнително подхранваща усещането за крехкия, почти достигнал своя край живот.

Трудно може да се каже нещо негативно за един толкова красив, елегантен и меланхоличен филм. Въпреки че сценарият му не блести с оригиналност, то цялостното изпълнение компенсира напълно, като, разбира се, основната заслуга има Хари Дийн Стантън, чието духовно пътуване е и в центъра на историята. Нещо повече, филмът дори поема по една-две неочаквани посоки, като е хубаво да се види, че сценаристите и режисьорът са избрали именно такъв подход, в който все пак има пространство за зрителска интерпретация и индивидуално запълване на някои парченца от пъзела. Това е особен плюс, който допълнително спомага крайният продукт да е едно стилно и дискусионно произведение.

В заключение препоръчвам да гледате „Лъки“ не само защото е достойно изпращане на една истинска легенда на киното, но и защото филмът засяга истински важни житейски теми, сред които тези за самотата, човешкото отрицание, неизбежната смърт, но и в крайна сметка рицарското ѝ посрещане, че и на това, което е отвъд нея – с гордо вдигната глава и с широка усмивка. Самият Хари Дийн Стантън умира само няколко дни преди официалната премиера на филма в САЩ (29 септември 2017), но ролята, която прави, наред с другите му иконични превъплъщения, остава една, която да помним дълго време. Не е и случайно, че началните надписи на филма гласят следното: “Harry Dean Stanton is Lucky”. Буквално и преносно.

Автор: Зафир Зафиров

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Илияна Маринкова"Вице" - киното като обвинителен акт29.01.2019

Още от Под Моста

Деница Димитрова6 нови сериала, за които нямаме търпение през 2020Кино