Полската писателка Олга Токарчук става известна с романа си „Правек и други времена“, който излиза 1996г. и е носител на наградата на фондация „Кошчелски“, Наградата на читателите НИКЕ, наградата „Паспорт“ на сп. „Политика“. Тя романист, есеист, автор на сборник с поеми. През 2005г. излиза романът ѝ „Дом дневен, дом нощен“ изд. Абагар, 2006г. – „Музика от много барабани“ – изд. Весела Люцканова, 2008г. – „Последни истории“ – изд. Весела Люцканова. Изключителен успех ѝ носи романът „Бегуни“, който излиза 2008г., а през месец май 2017г. той печели Международната Ман Букър награда.

Романът „Бегуни”, в превод на Силвия Борисова четем, благодарение на издателство „ICU“.

Ако искаме да опишем човека убедително, можем да го направим само като го разположим в някакво движение, от някъде до някъде.

Опитвам се да намеря най-подходящите и точни думи, с които да опиша този наистина провокиращ роман. Тази книга разтърсва от началото до края. Тя съдържа в себе си различни истории, които се обединяват и същевременно отдалечават. Обединява ги движението, пътуването, непрестанното търсене.

Нашето чувство за пространство идва от това, че можем да се движим, а чувството ни за време – че като биологични организми минаваме през различни променливи състояния. Времето не е нищо друго освен протичане на тези промени.

Може би ще попитате какво означава заглавието „Бегуни“. Ако потърсим буквалното му значение това са славянски скитници, група от хора, която търси изкупление чрез постоянно пътуване. Такива са героите в книгата, събрани в различни истории, но като че ли са едно цяло. Всяка една не може да съществува по отделно, защото взаимно се допълват, разказват, говорят – придвижват се. Героите са различни, многоцветни, запомнящи се. Оставят своя отпечатък на картата на света по свой собствен начин и това, че пътешестват из целия свят ги прави живи организми.

„Бегуни“ съдържа в себе си два различни свята. Говори за времето тук и сега, но и те връща към историята. Разказва за мечтите на хората на глас, без скрупули и без притеснения. Това е роман, пътуващ през вековете и епохите. Роман, който пътува през различни спирки на човешката душевност. Рисува животи, спомени, съдби и ги оставя на различни места на картата.

Книга за изгубения човек, за самотната душа, за непрестанно търсещия. Бих казала, че това е роман, който дава отговори на много въпроси. Героите в него комуникират един с друг, но и сякаш задават въпроси и към самия читател.

Защо ме боли?…всъщност тялото и душата са част от нещо по-голямо и общо, състояния на една и съща субстанция, както водата, която може да бъде и течна, и твърда? Защо ме боли нещо, което не съществува? Защо усещам липсата, чувствам отсъствието?…Нима и най-малкият фрагмент не продължава да принадлежи към цялото?…Е ли моята болка Бог?

Безспорно това е един от най-въздействащите романи на 21-ви век. Силен, приковаващ, носещ в себе си нещо повече от едно шеметно пътуване – това е един своеобразен полет, едно безкрайно пътуване, непрестанно движение на човека.