„Братовчедката на Зорбас“ е тук, за да ни покаже как се живее

Братовчедката на Зорбас
  • "Братовчедката на Зорбас"
  • Автор: Рене Карабаш
  • Издателство: Жанет-45
  • Страници: 88
  • Година: 2020
  • Цена: 13,90
  • Оценка от Goodreads: 4.2/5
  • КУПИ
12.07.2020

Последно Ирена Иванова ни разтърси като Рене Карабаш с „Остайница“ през 2018 г., а цели пет години след дебютната си стихосбирка „Хълбоци и пеперуди“ ни поднася и следващата си книга с поезия – „Братовчедката на Зорбас“.

Няма как да пренебрегнем гордо звучащото заглавие, в което намираме и известна борбеност. Именно тя идва на помощ в изпитанията, каквото е и да завършиш издаването на стихосбирка по време на пандемия, без официална премиера и допълнителна реклама.

За „Братовчедката на Зорбас“ обаче това не е от значение – лирическата аз в нея помни добре откъде е тръгнала, какво ѝ е коствало това и е наясно с нещата, които имат значение за нея. Тя оцелява благодарение на поезията и кара поезията да оцелява.

Снимка: Георги Казаков (за #URBN)

Разказвайки накратко историята на своето детство, още с предговора си Рене Карабаш призовава да се върнем назад към тези, които сме били преди да познаем суетата, присъща за живота ни като възрастни. Оттам нататък книгата се състои от две части, в които преобладават различни основни теми – детството и израстването в първата и любовта във втората.

С усещането за изповед, което ни дават стихотворенията, чиито случки и фигури са част от биографията на авторката, и прозорливостта, когато говори за лица, струващи ни се не толкова близки до аз-а, Рене ни поднася откровена поезия, която говори за живота без филтър, но и без цинизъм. Смирена спрямо миналото и готова за сценариите на бъдещето, лирическата героиня е приела изминалите уроци и споделя какво ново учи в движение.

Минало и настояще, яснота и мистерия често се преплитат във вселената на „Братовчедката на Зорбас“. Там битовото живее наред с духовното, макар и второто да е резултат от първото, дошъл с течение на времето. Това се случва и благодарение на ключовите образи на най-близките – бабата, майката, бащата, които формират светоусещането на героинята.

Рене отново използва бял стих и отсъствие на пунктуация, като този път редовете сякаш се изливат по-плавно, изказът е усъвършенстван, а в стихотворенията откриваме повече светлина, за разлика от мрака в „Хълбоци и пеперуди“. В „Братовчедката на Зорбас“ отново присъстват детайли с характерна физическа осезаемост, но без да носят усещане за обреченост. И тук са включени кратки стихотворения, които със своите само няколко реда се изтрелват леко, за да ни убодат право в сърцето. За щастие, количеството мастило не се оказва критерий да този ефект, който наблюдаваме и при финалите на някои от по-дългите прозведения.

Поетичният талант на Ирена Иванова се разкрива най-добре във втора част на книгата. Там лирическата ѝ героиня преоткрива любовта и я поглежда от различни страни – като потъване и полет, война и помирение, отклоняване и завръщане, бреме и благословия. Преди всичко обаче е дълго чакана, а героинята приема без колебание обичта заедно с всичко, което тя води с настаняването си в дома и душата ѝ.

В „Братовчедката на Зорбас“ Рене Карабаш изписва любовно писмо не само към човека до себе си, но и към детството, живота и поезията, запазвайки детската чистота и дообогатявайки я с мъдрост. Жаждата за живот сякаш си пробива път и през корицата, чийто автор е Люба Халева. Дорисуваният цвят в илюстрацията може да разчетем като способността да украсяваме реалността си със собствени средства, които надграждат чисто материалното. Така и „Братовчедката на Зорбас“ идва в момент, когато е особено важно да не забравяме духовните наслади, като продължим да ги търсим, независимо от обстоятелствата.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Ивана ХитковаСтихосбирката „Рамене и самоти“ и какво има да ни каже Боряна Богданова16.01.2020

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Любовникът от Zanziбар“ или когато щастието е по-близо, отколкото си мислимТеатър