„Чучело“ на Александър Байтошев – дисекция на осакатения живот

Чучело
  • "Чучело"
  • Автор: Александър Байтошев
  • Издателство: Жанет 45
  • Страници: 80
  • Година: 2019
  • Цена: 12 лв
  • Оценка от Goodreads: 5.00
  • КУПИ
10.02.2019

На 05 февруари 2019г. в клуб „Алкохол“ (литературния клуб към „Столична библиотека“) се проведе премиерата на новата стихосбирка на Александър Байтошев – „Чучело“ (ИК „Жанет 45“, 2018). Редактор на книгата е Марин Бодаков, а художественото оформление е дело на самия автор, който е изкуствовед по образование. За книгата говориха Иво Рафаилов и Огнян Касабов, чиито мнения са част от предстоящия текст.

Няма да прекратиш насилието.

Остави ги,

нека се нахранят с теб.

Чучело“ е книга, която завърших трудно и трудно бих препрочела отново в скоро време. Защото предпочитам да си затварям очите за грозните лица на реалността. Предпочитам да не виждам страдащите, бездомните, отритнатите. По-лесно е да не признавам съществуването на провала, насилието, болката и унижението. Александър Байтошев обаче е по-смел от повечето от нас и решава да пише именно за осакатения живот и неговите вътрешности. За страшното и грозното, което ние, обикновените хора, отбягваме по подразбиране.

Интересът към тъмните страни на човека и обществото е сравнително често проявяван от поети и писатели през вековете в световен мащаб. Селинджър, Кафка и много други. Самият Байтошев споменава в свои интервюта автори като Самюъл Бекет, Харолд Пинтър, Кутси и Пол Остър. Той разказва за голямото влияние, което са му указали Криницки, Филип Левин и Тадеуш Ружевич. На премиерата Байтошев не пропусна да говори за „Пещерни птици“ и търсенията и откритията на Тед Хюс. Общото между всички тези талантливи автори е именно изследването им на различни аспекти на тъмнината у човека. Макар подобни теми да са тежки и трудни за преглъщане, те са изключително важни за болното ни общество и отделния човек.

Чакащите

Самотата е преминаващ влак.

Пътниците са заели местата си,

чакат последната спирка.

Нямат багаж,

пренасят само мълчанието си.

Не дишат.

Пристигат до своя дом,

подранили.

Относно корицата, Александър Байтошев споделя, че е нарисувал собствената си ръка. Стана дума и за Радослав Чичев, който прави препратка към „Червената дясна ръка“ на Ник Кейв. Макар ръката на корицата да е лява, Байтошев споделя, че действително е слушал Ник Кейв при писането на стихосбирката. Важна част от рисунката е не само протегнатата за помощ ръка на удавник, но и черният квадрат. Методите за преподаване в „Баухаус“ и изкуството на късната модерност са сред темите на дисертационния му труд, а черният квадрат далеч не е случайно композиционно решение.

Но нека се върнем на „Чучело“ и тъмнината. Огнян Касабов много точно синтезира темите в книгата, а именно ефектите на тежкия физически труд (мулето е „чучело на труда“), провала и отритването. Всички тези образи са реални. В книгата няма оправдания, излишно драматизиране или окраски, а просто се изговарят и показват осакатените. Самият факт, че се говори с гласа на отритнатите и бездомните, на езика на безгласните и за стопаджиите на човешкия късмет е достатъчен. Нещо може да бъде осакатено само ако е живо. Тази книга не е изцяло помирение с осакатения живот, тя просто го описва такъв, какъвто е.

На премиерата Иво Рафаилов обърна разговора и към друга важна ниша – връзката между „Чучело“ и „Кучета“ (предишната стихосбирка на А. Байтошев). „Всичко, което е външен свят в „Кучета“, тук влиза вътре в човека. Опитвам се да избегна думата душа, защото не я обичам, но става дума именно за нещо такова.“ Байтошев потвърди, че последните стихотворения в книгите му са препратки към следващи книги и разкри, че в момента изучава връзката между човека и природата чрез творбите на древнокитайските поети и майсторите на хайку. В този смисъл последното стихотворение от настоящата книга „Естество“ ни насочва към следваща стихосбирка, която ще е за съзерцанието, природата и евентуалното спасение, което можем да намерим в тях.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия НайденоваУловените мигове в „Пропуснатият момент" от Йорданка Белева02.05.2017

Още от Под Моста

Габриела КанджеваПреди концерта: любимите ни 5 песни на Il VoloМузика