„Дневник на една изневяра“ – за изневярата към скелетите от миналото

Дневник на една изневяра
  • "Дневник на една изневяра"
  • Автор: Емилиос Солому
  • Издателство: ICU
  • Страници: 240
  • Година: 2019
  • Цена: 15.90лв.
  • Оценка от Goodreads: 3,35
  • КУПИ
09.07.2019

Започвам „Дневник на една изневяра“ на кипърския писател Емилиос Солому (от издателство ICU) в самолета за Берлин. Имайки предвид, че действието в романа се развива в слънчева Гърция, на райски остров, забравен от Бога, сърцето ми натежава, като знам, че българското море се отдалечава от мен. Историята на Солому започва обикновено. Давам ѝ шанс, само защото ухае на лято и защото главният герой, професор Дукарелис е професор археолог, неуморно търсещ находката, която ще прочуе името му в научните среди.

Повествованието тече леко, дори когато прави невероятни хронологични скокове между минало, настояще и бъдеще. Героите са обрисувани автентично, дори когато понякога им липсва доблест и се задушават в собственото си малодушие. Краят пък те хваща за гърлото и разбираш защо автори като Солому заслужават литературни награди, не само защото умеят да пишат, а защото книгите им са съкровища, които верните читатели с усета на опитни археолози ще изровят от прахта на литературната забрава и ще почувстват още преди да са разбрали напълно.

  “Дневник на една изневяра не е роман за една изневяра. Или може би е, но най-вече за изневярата към моралните ценности на душата, за страха да опознаеш сам себе си, и за необратимите щети, които собственото непознаване нанасят върху околните. Дукарелис знае много за миналото, но е останал невежа за самия себе си. Изкушен от младостта и жизнеността на младата Антигона по време на разкопки, той изневерява на жена си Мария. Работата му го среща и с още една жена, живяла стотици години назад. Сблъсъкът с тези три жени става мерило за мъжеството на героя. Като в гръцка драма всяко негово морално провинение е наказано от боговете със страдание, което обаче може да се окаже и единственият му път към истински катарзис. Солому ни показва, че времето неумолимо захвърля костите на миналото по пътя ни към бъдещото, ако твърде много ни е страх от тях, и че рано или късно е време да им отдадем нужната почит, като чуем тяхната история докрай.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Анна-Мария ПоповаНяколко доказателства, че фантастиката е полезна за нас08.10.2019

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Портретът на Дориан Грей“ – ефектно гмуркане в бездната на човешката душаТеатър