„Дневник на една изневяра“ – за изневярата към скелетите от миналото

Дневник на една изневяра
  • "Дневник на една изневяра"
  • Автор: Емилиос Солому
  • Издателство: ICU
  • Страници: 240
  • Година: 2019
  • Цена: 15.90лв.
  • Оценка от Goodreads: 3,35
  • КУПИ
09.07.2019

Започвам „Дневник на една изневяра“ на кипърския писател Емилиос Солому (от издателство ICU) в самолета за Берлин. Имайки предвид, че действието в романа се развива в слънчева Гърция, на райски остров, забравен от Бога, сърцето ми натежава, като знам, че българското море се отдалечава от мен. Историята на Солому започва обикновено. Давам ѝ шанс, само защото ухае на лято и защото главният герой, професор Дукарелис е професор археолог, неуморно търсещ находката, която ще прочуе името му в научните среди.

Повествованието тече леко, дори когато прави невероятни хронологични скокове между минало, настояще и бъдеще. Героите са обрисувани автентично, дори когато понякога им липсва доблест и се задушават в собственото си малодушие. Краят пък те хваща за гърлото и разбираш защо автори като Солому заслужават литературни награди, не само защото умеят да пишат, а защото книгите им са съкровища, които верните читатели с усета на опитни археолози ще изровят от прахта на литературната забрава и ще почувстват още преди да са разбрали напълно.

  “Дневник на една изневяра не е роман за една изневяра. Или може би е, но най-вече за изневярата към моралните ценности на душата, за страха да опознаеш сам себе си, и за необратимите щети, които собственото непознаване нанасят върху околните. Дукарелис знае много за миналото, но е останал невежа за самия себе си. Изкушен от младостта и жизнеността на младата Антигона по време на разкопки, той изневерява на жена си Мария. Работата му го среща и с още една жена, живяла стотици години назад. Сблъсъкът с тези три жени става мерило за мъжеството на героя. Като в гръцка драма всяко негово морално провинение е наказано от боговете със страдание, което обаче може да се окаже и единственият му път към истински катарзис. Солому ни показва, че времето неумолимо захвърля костите на миналото по пътя ни към бъдещото, ако твърде много ни е страх от тях, и че рано или късно е време да им отдадем нужната почит, като чуем тяхната история докрай.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия Илиева5 избора за книжен септември09.09.2019

Още от Под Моста

Под Моста„Операция „Жълти стотинки“ събира средства за олимпийските отбори по природни наукиLIFE