Джон Конъли и магията на неговата „Нощна музика“

Нощна музика
  • "Нощна музика"
  • Автор: Джон Конъли
  • Издателство: Прозорец
  • Страници: 448
  • Година: 2018
  • Цена: 19 лв.
  • Оценка от Goodreads: 4.10
  • КУПИ
27.03.2019

Джон Конъли, роден през 1968, е ирландски писател на трилъри с елементи на фантастика. Започва да пише на шестгодишна възраст. Страстта му към литературата се отразява и в избора му на образование – завършва английска филология в Trinity College в Дъблин, а през 1993 – магистратура по журналистика в Dublin City University.

Конъли е силно повлиян от авторите Джеймс Лий Бърк („Пленници на небето“, „Белязания“) и Кенет Милър („Усмивката на черепа“, „Обратната страна на долара“). Младият писател изпитва влечения именно към американските криминални романи, които смята за по-хуманни и по-морални от английските. Това провокира избора на основното място на действието във „Всяко мъртво нещо“ (1999), първият роман на Конъли. Книгата му не е предвидена за издаване, но за щастие на читателите, финансовите проблеми карат начинаещия автор да изпрати романа си до няколко издателства. Днес Джон Конъли живее в САЩ, където се развиват и повечето истории от книгите му.

„Нощна музика“ не е просто поредната книга на Джон Конъли и съвсем не е насочена единствено към феновете на трилъра. Първо, това не е роман и цялостна криминална история, а сборник с отделни разкази и новели, изпълнени с многобройни свръхестествени и фантастични мотиви. Второ, ставаме свидетели на една чудесна проява на литературен талант, защото, както казва и големият Рей Бредбъри, разказите рядко се ценят високо от аудиторията, но пък изискват умения и огромно въображение от автора.

След „Нощни приказки“ със сигурност много от нас са очаквали завръщането на историите за странни митични създания, духове и призраци. И Джон Конъли не ни разочарова. Всеки разказ успява да ни запознае с интересни персонажи, някои митологични („Мнимият крал“, „Ламията“), да ни държи до край в напрежение и очакване и да завърши по най-странния възможен начин. Или просто да свърши… Да, има и истории, които оставят много въпроси след себе си, карат те да се питаш „Какво прочетох току-що? Наистина ли това е краят? Къде е развръзката?“ Е, Джон Конъли обича да оставя и по нещо на нашето въображение и някои от разказите му се отклоняват толкова много от типичния „и заживели щастливо“ край, че ни оставят с отворени усти.

Но най-доброто (и най-награждаваното) в сборника без съмнение е „Частна библиотека „Какстън“ със заемна и книгохранилище“, допълнена от разказа „Холмс се сдобива с дом“. За първи път ми се случи толкова много да се оприлича с литературен герой и да разбера напълно проблемите и стремежите му. Г-н Бъргър е най-страстният читател, може би след Дон Кихот, когото сме срещали сред страниците на любимите ни книги. Всяка свободна минута Бъргър използва, за да се потопи сред обичните си английски или руски класики, а вглъбеността му често води до безразличието на околните и го оставя сам на света. Един ден обаче всичко се променя, защото Бъргър среща не кого да е, а самата Ана Каренина…

„Частна библиотека „Какстън“ …“ е едно от най-позитивните и леки за четене произведения на Конъли. В него откриваме ерудицията на самия автор, изповедта на един запален читател е въплътена в образа на г-н Бъргър, а самите ние имаме възможността да „разговаряме“ с някои от най-известните литературни герои. В стила на целия сборник свръхестественото и фантастичните елементи не ни оставят нито за секунда.

В книгата е поместена и още една новела – „Счупеният атлас“. В „петте фрагмента“ Конъли отново ни повежда на разходка из въображението си, но и през историята. Споменати са много реални исторически личности, примесени с криминални загадки и приказни персонажи.

Всъщност всеки разказ от „Нощна музика“ заслужава вниманието на читателя. “Частна библиотека…“ и „Холмс се сдобива с дом“ са типични вълшебни приказки, хумористични и образователни. „Счупеният атлас“ и „Натрапчиво чувство“ връщат криминалния привкус на сборника, а „Ламията“ и „Лазар“ ни представят известни легенди по нов начин. Джон Конъли за пореден път доказва, че не е „само“ един криминален писател, но и прекрасен фентъзи автор, а не би било грешно и сравнението с магическия реализъм. Богатият символизъм, силните и експресивни образи и неочакваният финал са това, което нарежда Конъли сред големите разказвачи на нашето време.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Димитър Панайотов"Резерватът на таласъмите" – Клифърд Саймък29.05.2013

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Портретът на Дориан Грей“ – ефектно гмуркане в бездната на човешката душаТеатър